Решение № 451 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110104485 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени о т „К. И. И. БГ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С., бул. „П. В.“ № 21, Бизнес център „Л. - 6“, ет. 2 срещу В. М. К., ЕГН **********, с адрес град И., ул. „Р.“ № 16, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 300лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 923816/12.10.2022г., сключен между „Креди Йес” ООД и ответника; 30,62лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.10.2022г. до 12.03.2023г. вкл.; 189,38лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 8 от договора за паричен заем, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 07.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърди ,че на 12.10.2022г. между „Креди Йес“ ООД и ответника бил сключен Договор за паричен заем № 923816, с чиста стойност 500лева. Договорените погасителни вноски били 5 на брой, всяка от които в размер на 98лева. Първата падежна дата била на 11.11.2022г., а последната - 12.03.2023г. Общо дължимата сума, която следвало да бъде върната била в размер на 330,62лева, като погасяване от страна на длъжника нямало. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба всички непогасени вноски били с настъпил падеж и кредитополучателя бил изпаднал в забава. Претендира се и неустойка от 159,38лева на осн. чл. 8 от договора, дължима в случай, че не бъде представено на кредитодателя договореното обезпечение. Сочи още, че на 12.01.2024г. бил сключен договор, с който „Креди Йес“ ООД прехвърлило вземанията си спрямо ответника на дружеството – ищец, индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от договора за цесия. Упълномощеният цесионер е уведомил ответника за частното правоприемство, като в условията на евентуалност като се поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, 1 ответникът се счита за редовно уведомен. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Ищецът чрез процесуаления си представител и нарочна молба поддържа исковата молба.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД в хипотезата на чл.415, ал. 3 вр. ал.1, т. 3 ГПК, доколкото с влязло в сила разпореждане от 17.12.2024г. е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 14928/2024г. по описа на ВРС.

Предмет на исковата претенция са суми, представляващи непогасено от ответника задължение по договор за паричен заем № 923816/12.10.2022г., сключен между „Креди Йес” ООД и ответника К., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 12.01.2024г. в полза на ищеца. Ответникът е уведомен за цесията в хода на настоящото производство - с получаване на исковата молба. /в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.; Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г.; Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. и др./. Поради изложеното, ищецът се легитимира като кредитор на ответника за вземания по договора за кредит, ако се установят непогасени такива.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното: по силата на договора „Креди Йес“ ООД е предоставило в заем парична сума от 300лева, при месечен лихвен процент от 3,330% и годишен процент на разходите в размер на 48,547%.

Съгласно чл.6 от договора във вр. с чл.10 от ОУ, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1. гаранти, отговарящи на посочените в ОУ условия; 2. залог върху движима вещ; 3. първа по ред ипотека 4. банкова гаранция. В случай, че не бъде представено обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, съгл. чл. 8 кредитополучателят дължи неустойка в размер на 159,38лева. Видно от подписания погасителен план към договора за кредит, месечната вноска е 98лева и включва погасителна вноска без неустойката по чл. 8 и 31,88лева – сума за неустойка по чл. 8.

Съгласно чл.14 от ОУ, ако заемателят изпадне в неизпълнение на поетите задължения по договора за заем, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план, дължи еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница.

Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС. В случая, съдът намира процесния договор за недействителен, поради което не са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. За да достигне до този извод съдът констатира, че посоченият в договора ГПР формално отговаря на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, 2 включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на пР.гането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 159,38лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 300лева и възнаградителната лихва. Сумата за неустойка следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Обстоятелството, че неустойката е включена наред с основното задължение по погасителния план води до извод, че същата не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент /така в решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО/. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му. С оглед на гореизложеното, договорът за потребителски кредит, от който се твърди да произтича вземането на ищеца, се явява недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита. При недействителност на договора и на основание чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е. в случая сумата от 300лева, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил каквато и да е част от получената по договора за заем сума.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в настоящото производство са 125лева платена дължима държавна такса и юк. възнаграждение в размер на 200лева, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Или общият размер на разноските е 325лева. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 187,50лева за исковото производство.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса от 25лева. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят 14,42лева за платена държавна такса в заповедното производство.

Процесните суми следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ по силата на чл. 3 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото в Република България.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН **********, с адрес град И., ул. „Р.“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на „К. И. И. БГ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С., бул. „П. В.“ № 21, Бизнес център „Л. - 6“, ет. 2 сумата от 153,40евро чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ възлиза на 300лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 923816/12.10.2022г., сключен между „Креди Йес” ООД и ответника В. М. К., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 07.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите както следва: 30,62лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.10.2022г. до 12.03.2023г. и 189,38лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 8 от договора за паричен заем, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН **********, с адрес град И., ул. „Р.“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на „К. И. И. БГ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С., бул. „П. В.“ № 21, Бизнес център „Л. - 6“, ет. 2 сумата от 96евро, чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ възлиза на 187,50лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН **********, с адрес град И., ул. „Р.“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на „К. И. И. БГ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С., бул. „П. В.“ № 21, Бизнес център „Л. - 6“, ет. 2 сумата от 7,40евро, чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ възлиза на 14,42лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 14928/2024г., съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4