Определение № 1193 от 18.09.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1193 гр. Плевен, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500832 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е на основание частна жалба Вх.№ 22333/22.07.2026г., подадена от „Кредисимо“ЕАД гр.София, ЕИК 175330437 с адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, ***, представлявано от И.К. – изпълнителен директор, чрез пълномощника В. Т. – юрисконсулт против Определение № 3138/17.07.2026г., постановено по гр.д. № 403/2026г. на РС Плевен /ПлРС/, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение № 878/08.06.2026г. по същото дело в частта за разноските, присъдени на адв. М. М. от АК - Пловдив, като процесуален представител на Г. М. М. с ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *** По делото е постъпила и частна жалба Вх. № 22479/23.07.2026г., подадена от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД гр.София, ЕИК 203508899 с адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „***, представлявано от И.М.Ш. – управител, чрез С.С. – юрисконсулт против Определение № 3138/17.07.2026г., постановено по гр.д. № 403/2026г. на РС - Плевен /ПлРС/, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение № 878/08.06.2026г. по същото дело в частта за разноските, присъдени на адв. М.

М. от АК - Пловдив, като процесуален представител на Г. М. М. с ЕГН 1

********** от гр. Плевен, ул. ***

В частната жалба „Кредисимо“ ЕАД се твърди, че определението на РСПлевен е неправилно и незаконосъобразно.

Оплакват се, че неправилно ПлРС е отчел, че производството се ползва с достатъчна правна и фактическа сложност, за да съответства на положения от адвоката труд хонорар от 245,42 евро, като не е отчел наличието на голям обем еднозначна съдебна практика за нищожност на договори за потребителски договори за потребителски кредити и акцесорни спрямо тях договори за предоставяне на поръчителство.

Навеждат доводи, че възнаграждение в размер на 122,71 евро отговаря на сложността на конкретния казус, тъй като са предявени свързани искове, като следва да бъде съобразена и редакцията на Наредбата за адвокатските възнаграждения, което районният съд не е сторил.

Въззиваемото дружество счита също така, че е налице приложима съдебна практика към настоящият казус, която цитират в жалбата, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото. На следващо място от Дружеството посочват, че исковата молба, депозирана от процесуалният представител на ищеца се характеризира с бланкетност, като такива намират и другите депозирани от адвоката документи по делото. Считат също така, че осъществената от адвоката защита е еднопосочна и е свързана единствено с тълкуване на съдържанието на договорите, като обръщат внимание на съда, че процесуалният представител не се е явил в открито съдебно заседание.

Последното, считат за доказателство, че самият адвокат не е счел делото за такова с голяма правна и фактическа стойност.

Молят съда да отмени определението на ПлРС като неправилно и незаконосъобразно и да измени постановеното по делото решение, като намали присъденото в полза на процесуалният представител на ищеца адв.М. при условията на чл.38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение от 245,42 евро с ДДС на 122,71 евро с ДДС.

В частната жалба „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се твърди, че определението на РС-Плевен е неправилно и незаконосъобразно.

Оплакват се, че неправилно ПлРС е отчел, че заедно с другото ответно 2

Дружество следва да бъдат осъдени и те да заплатят адвокатско възнаграждение, от което произлиза факта, че адвокатското възнаграждение за адв. М. ще бъде в общ размер от 490,84 евро с ДДС, който размер считат за прекомерен и необоснован.

Навеждат доводи, че единственото спорно обстоятелство между страните е било дали са нищожни Договорите за кредит и за поръчителство, което според въззивното дружество обуславя свързаност на исковете помежду им и следва да бъде присъдено едно адвокатско възнаграждение.

Въззивното Дружество счита също така, че извършената работа по делото и за двата иска от страна на адв.М. е една и съща, като в аргумент на твърдението посочват, че са били ангажирани едни и същи доказателства, извършени са и идентични правни действия, като са упражнени и едни и същи процесуални права от страна на адвоката.

Молят съда да отмени определението на ПлРС като неправилно и незаконосъобразно и да измени постановеното по делото решение, като намали присъденото в полза на процесуалният представител на ищеца адв.М. при условията на чл.38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение от 245,42 евро с вкл. ДДС на 122,71 евро с вкл. ДДС.

По делото е постъпил отговор от адв.М. М. от АК - гр. Пловдив, в качеството на пълномощник на Г. М., в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в което излага съображения, че частните въззивни жалби са неоснователни, а постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Навежда доводи, че макар и делото да не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска, тъй като воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната съдебна практика както на ВКС, така и на СЕС.

В отговора са изложени подробни съображения, че е неоснователно възражението за прекомерност на определеното възнаграждение за всеки един от исковете с оглед твърдяна от двете дружества елементарна и ниска сложност на делото. В аргумент за неоснователността се посочва, че макар и делото да е решено в едно съдебно заседание, като единствените събрани доказателства са Договор за кредит и анекси към него, то размера на 3 адвокатското възнаграждение е определен съобразно правната сложност на спора и положеният висококвалифициран труд от адвоката. Цитирана е съдебна практика на националните съдилища и на ВКС.

Твърди се от страна на адв.М., че съгласно трайно установената практика на ВКС се приема, че с присъждането на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 във вр. с чл.8 от ЗДДС и дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. с параграф 2а от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. Също така следва да се прави разлика между безвъзмездна услуга и безплатна услуга, тъй като при представителството по чл.38, ал.2 от ЗАдв. услугата не е безвъзмездна, а е безплатна, т.е. съдът е органа, който определя възнаграждението при представителството, а определеното възнаграждение следва да бъде облагано и с ДДС.

Моли съда да остави без уважение частните жалби, депозирани от „Кредисимо“ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД.

Частните жалби са ДОПУСТИМИ, като подадени в срок, от надлежен жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледани по същество ОС Плевен прие първата за неоснователна, а втората прие за частично ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че с решението си съдът е осъдил ответника да заплати дължимото адвокатско възнаграждение, като е съобразил с Наредба №1/2004г., фактическата и правна сложност на делото и предвидения в Наредбата минимум, както и Съюзното право, дадено с Решение от 24.01.2024г. на СЕС по дело С438/2022г.

ПлРС в мотивите си посочва, че е съобразил възражението за прекомерност, но е определил претендираният адвокатски хонорар, след като е съобразил и извършената адвокатска работа, сложността на делото и стойността на предявените искове. От друга страна, съдът съобразил и това, че на длъжника е предоставена безплатна правна помощ, но на адвоката следва да бъде определено дължимо възнаграждение по всеки от исковете в абсолютен минимален размер.

4

Настоящият състав не споделя тези изводи в Частта им за дължимото от „АЙ ТРЪСТ“ЕООД адвокатско възнаграждение и намира, че неправилно първоинстанционният съд приема, че възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото.

Следва да бъде съобразено, че размерът на главницата по установителен иск с правно основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД срещу ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сумата от 149,07 евро и този размер не съответства на претендираното от адвоката възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС, тъй като абсолютният минимум се явява завишен с един път и половина над цената на иска.

От друга страна – определеният размер за адвокатско възнаграждение от 245,42 евро с ДДС съответства на иска с правно основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД с главница в размер на 531,02 евро, предявен срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД.

Във връзка с горния извод на съда, следва да бъде съобразено и това, че разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца, ПлРС в мотивите на решението си не е съобразил предмета на делото, както и обжалваемия интерес в размер от 149,07 евро по вторият установителен иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на като приел, че обоснован и справедлив размер за разноски се дължи сумата от 245,42 евро с ДДС.

Отчел е и задължителното за съдилищата, съгласно чл.633 ГПК Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено по преюдициално запитване от СРС, с което е прието, че съдът не е обвързан 5 от размерите, определени с Наредба№1/2004г. на ВАС.

Въззивната инстанция съобразява обаче и по-новата практика на ВКС, постановена с оглед решението на СЕС. В своите актове-определение №712/21.03.2024г. на ВКС по т.д. №175/2023г.; определение на ВКС №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. и редица други, ВКС приема, че даденото в Решението на СЕС тълкуване е, че въведеното в чл.38, ал.2 ЗАдв правило съдът да присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС.

В този смисъл съдът съобрази, че предмет на разглеждане по делото са два установителни иска: първи установителен иск от „Кредисимо“ ЕАД с основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД и с материалният интерес в размер на 531,02 евро, както и втори установителен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с размер на главницата от 149,07 евро; вида и характера на предявеният иск, обсъдената не висока правна и фактическа сложност на делото и действително положената от пълномощника работа, който не се е явил в единственото открито съдебно заседание пред ПлРС, въззивната инстанция счита, че дължимото на адв.М. М. от АК - Пловдив на основание чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение следва да бъде определено в размер на 120,00 евро с ДДС за иска на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и с цена на иска в размер на 149,07 евро.

Определеният от ПлРС размер на адвокатско възнаграждение от 245,42 евро не съответства на материалният интерес /149,07 евро/, както и на извършената от адвоката работа.