Определение № 246 от 28.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Бургас, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500058 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 531 и сл. ГПК във връзка с чл. 577 ГПК и чл. 32а от ПВ.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Ж. Т. – нотариус с район на действие Районен съд Малко Търново, с рег. №684 в регистъра на НК срещу Определение №3/22.11.2024г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд Малко Търново, с което е отказано вписване на издадения от нотариуса договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №28, том II, рег. №1592, дело №227/22.11.2024г., сключен между „Всестранна кооперация „Илия Бояджиев“, ЕИК 812163593, като продавач и Д.П.С., ЕГН **********, като купувач на самостоятелни обекти в срада с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Малко Търново.

В частната жалба са изложени аргументи за неправилност и незаконосъобразност на постановения от съдията по вписванията отказ.

Твърди се, че неправилно съдията по вписванията е приел, че не е налице предвидената в разпоредбата на чл. 264, ал. 4 от ДОПК втора предпоставка, при която правна сделка може да бъде изповядана от нотариус и вписана от съдията по вписванията, въпреки наличието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, а именно - длъжникът да е декларирал, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът да внесе дължимата сума по сметка на съответния бюджет. В конкретния случай, видно от нотариалния акт било, че продавачът е дал съгласие продажната цена от 3500лв. да бъде преведена по сметка на държавния бюджет за частично погасяване на публичните му задължения, което се потвърждавало и от представената разписка от 22.11.2024г. от „Изи Пей“ АД.

1

Счита се, че когато сумата по сделката не е достатъчна за погасяване на публичните задължения на прехвърлителя в цялост, това не е основание за отказ на вписването, а и подобно тълкуване би противоречало на действителния смисъл на разпоредбата на чл. 264, ал. 4 от ДОПК. Поддържа се, че целта на същата е не пълна забрана за прехвърлянето на активи на продавача, който има непогасени публични задължения, а събираемост и погасяване на тези му задължения. В този смисъл цитира практика на ВКС преди изменението на нормата на чл. 264 от ДОПК /в сила от 03.05.2024г./, за която счита че е приложима и към разпоредбата в настоящата й редакция.

Иска се отказа на съдията по вписванията да бъде отменен и да бъде разпоредено вписване на представения нотариален акт.

Съдията по вписванията е представил писмено становище, в което е доразвил мотивите си относно постановения отказ. Посочил е, че в нотариалния акт недостоверно било отразено, че върху имотите предмет на сделката няма вещни тежести, като при извършена справка е установено, че по отношение на единия има вписана наложена възбрана, както и вписан особен залог, като отделно от това срещу продавача имало образувано изпълнително производство при публичен изпълнител. Акцентирал и на обстоятелството, че данъчната оценка на недвижимите имоти е 52 080,20лв. и е 15 пъти по-висока от продажната цена от 3 500лв., а съответно непогасените публични задължения са 390 348,83лв., което също било основание да се счита, че не са изпълнени изискванията на чл. 264, ал. 4 от ДОПК. Приложена е и преписката, по която е постановен обжалвания отказ.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от легитимирана страна, съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 7/2012 на ОСГТК на ВКС, срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 32а от ПВ), поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдията по вписванията при Районен съд Малко Търново е бил сезиран с молба с вх. №830/22.11.2024г. на Служба по вписванията гр. Бургас, подадена от нотариус Мариета Трошева, рег. №684 в регистъра на НК за вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №28, том II, рег. №1592, дело №227/22.11.2024г., изготвен от същия нотариус. Продавач по нотариалния акт е „Всестранна кооперация „Илия Бояджиев“.

Към представената молба са били приложени екземпляри от нотариалния акт, скици на продаваните самостоятелни обекти, удостоверения за данъчна оценка и разписка №0200023903495638/22.11.2024г.

Със свое определение №3/22.11.2024г. съдията по вписванията отказал да впише представения от нотариуса нотариален акт. При извършена по електронен път проверка в НАП същият констатирал, че продавачът „Всестранна кооперация „Илия Бояджиев“ има непогасени публични задължения в размер на 390 348,83лв., а приложеното копие на платежно нареждане от 22.11.2024г. не можело да установи, че внесената сума ще погаси наличните задължения. При тези съображения приел, че не са 2 изпълнени изискванията на чл. 264 от ДОПК и постановил своя отказ.

Настоящият съдебен състав намира, че така обжалваното определение е неправилно.

След въведените изменения на чл. 264, ал. 1 от ДОПК /в редакцията от ДВ, бр. 66 от 2023г., която е в сила от 03.05.2024г./ прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по ЗТРРЮЛНЦ или длъжностното лице по вписванията по ЗОЗ, по електронен път в НАП, в резултат на която да се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, нямат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, при което отпада представянето на декларация за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

Според чл. 264, ал. 4 от ДОПК (в сила от 3.05.2024 г.) когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

Настоящият съдебен състав споделя схващането, че забраната за прехвърляне на вещни права при наличие на публични задължения на прехвърлителя не е абсолютна, доколкото чл. 264, ал. 4 от ДОПК дава възможност при установено наличие на задължения да се извърши прехвърляне след заплащане на публичното задължение или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Формираната преди изменението на цитираните разпоредби практика на ВКС последователно приема, че за приложението на чл. 264, ал. 4 от ДОПК е без значение обстоятелството, че продавачът има и други непогасени публични задължения, тъй като възприемането на подобно становище би означавало абсолютна забрана за разпореждане с имущество при наличие на непогасени публични задължения, каквото ограничение законът не предвижда. Превеждането на цялата договорена цена след подаване на декларация-съгласие е основание нотариусът и съдията по вписванията да счетат за изпълнени законовите изисквания на чл. 264 от ДОПК /в този смисъл Определение №100/13.01.2025г. по ч. гр. дело № 4352/2024г. на II ГО на ВКС, Определение №15.05.2020г. по ч.гр.д.

№577/2020г. на II ГО на ВКС и посочените в него Определение

№613/13.12.2013г. по ч.гр.д. №7348/2013г. на I ГО на ВКС и Определение №127/05.07.2017г. по ч.гр.д. №2342/2014г. на I ГО на ВКС/.

В конкретния случай по делото липсва представена изрична декларация3 съгласие от страна на продавача по смисъла на чл. 264, ал. 4 от ДОПК, но такова е обективирано в нотариалния акт – посочено е, че продавачът заявява, че продажната цена /3500лв./ е платена от купувача по сметка на НАП и е съгласен публичните вземания да се погасят частично от продажната цена.

Предвид това, съдът приема, че е налице волеизявление на длъжника в този смисъл, доколкото същият е подписал нотариалния акт и се е съгласил със съдържанието му. Отделно от това, пред съдията по вписванията е представена и разписка от „Изипей“ АД, от която е видно, че цялата уговорена продажна цена 3500лв. е преведена по сметка на публичния кредитор за изплащане на съществуващите публични задължения на продавача. Извън обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка са изложените от него в становището срещу частната жалба съображения за недостоверно отразяване в нотариалния акт на обстоятелството за наличие на вещни тежести по отношение на продаваните имоти, както и съображенията досежно действителността на продажната цена на имотите, поради което и същите нямат отношение относно преценката за изпълнение на условията по чл. 264, ал. 4 от ГПК, при които може да бъде извършено вписването.

Ето защо, като взе предвид горното, съдът намира, че са налице законовите изисквания на чл. 264, ал. 4, предл. второ от ДОПК за вписване на представения от нотариуса нотариален акт за покупко-продажба, поради което и постановения отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а вместо това да се постанови вписването на процесния акт, което вписване следва да се счита извършено от момента на подаването на молбата за него, съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 3 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3/22.11.2024г. на съдия по при Служба по вписванията при Районен съд Малко Търново, с което е отказано вписването на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №28, том II, рег.

№1592, дело №227/22.11.2024г. на нотариус Мариета Трошева, с рег. №684 в регистъра на НК със страни С.К.С., ЕГН **********, в качеството му на председател на „Всестранна кооперация „Илия Бояджиев“, като продавач и Д.П.С., ЕГН **********, като купувач относно недвижимите имоти: 1. СОС с идент. №*** по КККР на гр. Малко Търново, с площ 293кв.м., с адрес: г*** и 2. СОС с идент. № *** по КККР на гр. Малко Търново, с площ 81,40 кв.м., с адрес на имота: г***.

ДА СЕ ВПИШЕ Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №28, том II, рег. №1592, дело №227/22.11.2024г., заявен за вписване с молба с вх. №831/22.11.2024г. по описа на Служба по вписванията при РС Малко Търново.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Служба по вписванията 4 при Районен съд Малко Търново за извършване на вписването.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5