Решение № 49 от 23.02.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Горна Оряховица , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20204120101478 по описа за 2020 година

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от В.

И. В. от с. В., общ. С. против Прокуратура на Р. България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) за сумата 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.12.2017 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил, марка "Рено маскот", с френски рег. № DH-631-QP, рама № ***. Твърди, че на 21.08.2015 г. автомобилът, заедно с ключ за запалване, както документи относно регистрацията на френски език, ксерокопие на лична карта, заявление №151275015738 за първоначална регистрация на МПС за товарния автомобил, протокол за техническата изправност на МПС-то, удостоверение по чл.159, ал. 5 от ЗМДТ, договор на френски език, декларация от ищеца и пълномощно, са предадени с протокол за доброволно предаване и задържани от органите на МВР, във връзка със сигнал за интервенция върху номера на рамата на автомобила. Твърди, че от този момент нататък, в продължение на повече от пет години, бил лишена от ползването му, поради неправомерни и необосновани действия и бездействия на ответника. Посочва, че е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 2620/2015 г. по описа на 1

Великотърновска районна прокуратура, ДП № 803/2015 г. по описа на РПУ В.

Т. водено срещу неизвестен извършител за интервенция върху номера на рамата. На 08.02.2016 г. подал молба за връщане на лекия автомобил, на основание чл. 111, ал. 2 от НПК. С Постановление от 19.04.2016 г., наблюдаващият прокурор оставил без разглеждане молбата му.

Постановлението било обжалвано пред ВТРС, който с определение № 276/16.03.2017 г. оставил без уважение молбата на ищеца и е потвърдил обжалваното постановление. На 08.11.2017 г. била депозирана повторна молба за връщане на процесната вещ, по която не последвал отговор. С напомнително писмо от 12.03.2018 г. отново било поискано произнасяне по реда на чл. 111, ал. 2 НПК. Отново не последвал отговор, поради което ищецът сезирал ВТОП и Инспектората към ВСС. При извършената проверка се установило, че ВТРП от 30.05.2018 г. се произнесла с отказ да върне процесната вещ с мотиви, че по молбата вече има произнасяне и не може да отмени постановлението за отказ за връщане на вещта. Последното постановление било обжалвано пред ВТРС, който с определение от 29.06.2018 г. оставил без разглеждане жалбата и я препратил на ВТОП. С постановление от 04. 07. 2018 г. ВТОП отменил отказа за връщане на вещта, като били дадени указания. С постановление от 06.07.2018 г. наблюдаващият преписката прокурор отново отказал да върне вещта. Отказът бил обжалван пред ВТРС, като с определение по ч. н. д. № 1328/2018 г. постановлението от 06.07.2018 г. било потвърдено. С молба от 04.06.2020 г. било поискано за трети път от ВТРП да върне приобщеното като доказателство по ДП № 803/2015 г. по описа на РУ МВР гр. В. Т. МПС. С постановление от 11.05.2020 г. молбата му е оставена без уважение. Отказът бил обжалван пред ВТРС, по реда на чл. 111, ал. 3 НПК, който с определение по ЧНД № 807/2020 г. оставил жалбата без уважение, поради това, че автомобилът няма качеството на "веществено доказателство". Сочи, че до настоящият момент автомобилът не му е върнат. Поддържа, че задържането на автомобила е неправомерно, тъй като за дълъг период от време не са извършвани никакви следствени действия с него или изобщо по досъдебното производство.

Самото производство е продължило необосновано дълго време, а и все още не е приключено. Счита, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и ответникът следва да бъде осъден да го обезщети за претърпените вреди. За обезщетяване на 2 неимуществените вреди, претендира обезщетение в размер на 5000 лева.

Претендира и законната лихва върху сумата от

17.02.2017 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратура на Р. България оспорва предявените искове.

Счита, че ищецът няма качеството страна по досъдебното производство, поради което намира, че не е легитимиран да претендира право на справедливо и своевременно разглеждане на производството. Твърди, че прокуратурата се е произнасяла по исканията на ищеца за връщане на вещта, като и по трите акта е осъществен съдебен контрол от ВТРС. Намира, че е недопустимо гражданският съд да упражнява контрол върху актовете на съда.

Счита, че не е налице бездействие на органите на прокуратурата. Намира, че след като досъдебното производство е спряно поради неразкриване на извършителя и изпратено на органите на МВР за разкриване на същия, допълнителни действия по производството няма как да бъдат извършвани.

Оспорва да е нарушено правото на ищеца по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Оспорва твърденията на ищеца за претърпени вреди, т.к. същият не е собственик на автомобила. Намира, че ако действително ищецът търпи вреди, то те са вследствие от неправомерното вмешателство на рамата на автомобила и невъзможността му за регистрация. Оспорва претендираното обезщетение, като силно завишено и несъответстващо на принципа на справедливостта.

Оспорва датата от която се претендира законната лихва – 17.12.2017 г., като намира, че същата е дължима от датата на предявяване на исковата молба.

Иска от съда да отхвърли иска, а в условията на евентуалност да бъде намалено претендираното обезщетение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

От находящия се в материалите по ДП № 803/2015 г. по описа на РУ МВР – В. Т. документ, озаглавен „ Declaration de cession d un venicule” / стр.

108/, превод на който е извършен от лицензиран преводач, се установява, че това е декларация за прехвърляне на собственост върху МПС, чрез който се доказва че представител на дружество „Промо ДОК“ ООД, с адрес на управление „Авеню дьо ла гар“ № 28 31810 Льо Верне на 10.09.2014 г., в 17 часа е прехвърлил собствеността върху МПС-то описано по-долу, а именно 3

МПС с рег. № DH-631-QP, VF652FA, с дата на първа регистрация 10.02.2004 г., и модел на товарния автомобил „Renault 52AFA141L“ на ищецца В.В.

Иванов, като му е предал наличното удостоверение за регистрация.

Представен е и договор за покупко-продажба от 20.07.2015 видно от който е, че „Промо Д ОК“ е продало на купувача В.В. от с. В. горе-описания автомобил с номер на шаси - ***. Посочено е, че продажната цена е в размер на 3000 евро, че МПС-то не е претърпяло значителна промяна, че приблизителния километраж на автомобила е около 125 000 км.

На стр. 109 от досъдебното производство е представено и свидетелство за регистрация на френски език, което е преведено от лицензиран преводач, като видно от превода е, че това е свидетелство за регистрация на автомобил с рег. № DH-631-QP, с дата на първа регистрация 10/02/2004 г., със собственик на автмобила „Промо Д ОК“ ООД, със седалище и адрес на управление „Авеню дьо ла гар“ 31810, град Верне, с рама ***, a свидетелството за регистрация съставено на 16.07.2014 от Л.Г.. Сертификатът е издаден от Република Франция, Министерство на вътрешните работи.

На 21.08.2015 г. с протокол за доброволно предаване, автомобилът, заедно с контактния ключ и свидетелството за регистрация е предаден на длъжностно лице от РУ-МВР В. Т., във връзка с образуваното досъдебно производство № 803/2015 г. по описа на РУ МВР- В. Т.. Същото е образувано на основание чл. 212, ал. 3 НПК на 21.08.2015 г. по повод получен сигнал на 21.08.2015 г. за това, че лицето В. И. В. от с. В. е представил пред сектор “ПП“ при ОД МВР В. Т. товарен автомобил марка „Рено Маскот“, с френски рег. номер DH-631-QP, като след технически преглед било установено, че номера на рамата набит под товарната част се различава от рамата посочена в СР МПС- френски образец. Производството се водело срещу неизвестен извършител за деяние по чл. 345а, ал. 1 НК. С постановление на Великотърновска районна прокуратура от 03.10.2016 г. досъдебното производство е спряно. На 08.02.2016 г. подал молба за връщане на лекия автомобил, на основание чл. 111, ал. 2 от НПК. С Постановление от 19.04.2016 г., наблюдаващият прокурор оставил без разглеждане молбата му.

Постановлението било обжалвано пред ВТРС, който с определение № 276/16.03.2017 г. оставил без уважение молбата на ищеца и е потвърдил обжалваното постановление. На 08.11.2017 г. била депозирана повторна 4 молба за връщане на процесната вещ, по която не последвал отговор. С напомнително писмо от 12.03.2018 г. отново било поискано произнасяне по реда на чл. 111, ал. 2 НПК. Отново не последвал отговор, поради което ищецът сезирал ВТОП и Инспектората към ВСС. При извършената проверка се установило, че ВТРП от 30.05.2018 г. се произнесла с отказ да върне процесната вещ с мотиви, че по молбата вече има произнасяне и не може да отмени постановлението за отказ за връщане на вещта. Последното постановление било обжалвано пред ВТРС, който с определение от 29.06.2018 г. оставил без разглеждане жалбата и я препратил на ВТОП. С постановление от 04. 07. 2018 г. ВТОП отменил отказа за връщане на вещта, като били дадени указания. С постановление от 06.07.2018 г. наблюдаващият преписката прокурор отново отказал да върне вещта. Отказът бил обжалван пред ВТРС, като с определение по ч. н. д. № 1328/2018 г. постановлението от 06.07.2018 г. било потвърдено. С молба от 04.06.2020 г. било поискано за трети път от ВТРП да върне приобщеното като доказателство по ДП № 803/2015 г. по описа на РУ МВР гр. В. Т. МПС. С постановление от 11.05.2020 г. молбата му е оставена без уважение. Отказът бил обжалван пред ВТРС, по реда на чл. 111, ал. 3 НПК, който с определение по ЧНД № 807/2020 г. оставил жалбата без уважение, поради това, че автомобилът няма качеството на "веществено доказателство".

Разпитан по делото свидетелят Х.Н.Х. заявява, че с В.В. се познават от 2014 г. От него знаел, че във Франция си е закупил камион “Рено“, който възнамерявал да използва за работата си. С ищеца работели като строители.

При регистрация в КАТ автомобилът бил “конфискуван“, т.к. нямал печат.

Товарният автомобил бил необходим на ищеца, за да работи с него в строителството, за превоз на строителни материали. Задържането на автомобила наложило ищецът да наема други автомобили, т.к. това спирало работата му. Искал няколко пъти да му бъде върнат автомобила, но получавал откази от прокуратурата. Свидетелят А. М., твърди, че познава ищеца от около шест години. Посочва, че с В. работели на строителни обекти като подизпълнители. Задържането на автомобила се отразило на работата им, т.к. нямало с какво да си превозват материалите си. Свидетелства, че задържането се отразило негативно на ищеца, т/к трябвало да иска автомобил от други колеги, за да си върши работата.

5

Други доказателства относими към предмета на делото не са ангажирани.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл.

6 § 1 от КЗПЧОС. Претендират се обезщетения за вреди от нарушено право по чл. 6, § 1 от Конвенцията, за разглеждане в разумен срок на висящо производство - ДП № 803/2015 г. по описа на РУ МВР- В. Т., пр. пр. № 2620/2015 г. по описа на ВТРП. Доколкото към датата на предявяване на исковата молба няма данни досъдебното производство да е приключило с окончателен акт, то допустимостта на така предявения иск не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – в този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС, по гр. д. № 3053/2014 г., III ГО.

Разглеждането и решаването на делото в разумен срок е право гарантирано в чл. 6 § 1 от Конвенцията, като нарушаването му от правораздавателните органи предоставя на българските граждани право на защита, което се реализира по реда на специалния ЗОДОВ. В настоящото дело ищецът твърди, че нарушение на това негово право е допуснато от органите на досъдебното производство, които необосновано и незаконосъобразно задържали личния му товарен автомобил за период по-дълъг от пет години (от 21.08.2015 г. до момента), в резултат на което претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди.