Решение № 86 от 21.02.2023, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ямбол, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500534 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на търговското дружество "Оренда-777"ЕООД гр.Пловдив, представлявано от управителя К.П., подадена от пълномощника адв.Д.Т., против Решение №133/14.12.2021г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.

№507/2020г. по описа на този съд, с което на основание чл.108 ЗС съдът е признал за установено по отношение на въззивното дружество, че ищцата Е. Д. А. от гр.Елхово е собственик на 5/9ид.части от осем броя поземлени имоти в землището на *********, които са подробно индивидуализирани и е осъдил дружеството да предаде на ищцата А. владението върху целите осем броя недвижими имоти.

Според оплакванията в жалбата, решението на първата инстанция е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и не е съобразено със съдебната практика. Въззивникът е оспорил като неправилен извода на първоинстанционния съд, че придобивайки през 2017г. чрез дарение и покупко-продажба 5/9 ид.части от процесиите осем имота, за които е налице редовно вписан аренден договор, до момента на завеждане на иска ищцата не е изразила съгласие с договора или мълчаливо да не го е приела. Също неправилно съдът не дал отговор на направените от ответника с писмения отговор на исковата молба възражения, като неправилно ЕРС осъдил дружеството да предаде на ищцата изцяло владението върху имотите, без да събере доказателства кои са останалите съсобственици и какви са техните дялове в съсобствеността.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна изцяло на обжалваното решение на ЕРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск по чл.108 ЗС да бъде отхвърлен изцяло, с присъждане на направените разноски пред двете инстанции по същество.

Въззиваемата Е.А. не е подала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразила становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба.

В о.с.з. въззивното дружество не изпраща представител, а пълномощникът му 1 адв.Т. депозира писмена молба, с която поддържа жалбата и настоява за уважаването й, с присъждане на всички разноски, направени от дружеството пред двете съдебни инстанции.

Възиваемата Е.А. в о.с.з., чрез адв.Г.Д., оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване изцяло на обжалваното решение на ЕРС, с присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се поизнесе, съдът установи следното:

Ищцата Е. Д. А. от гр.Елхово е предявила против "Оренда -777"ЕООД със седалище в гр.Пловдив иск за собственост по чл.108 ЗС - за установяване собствеността на ищцата върху 5/9 ид.части от осем поземлени земеделски имоти в землището на *********, които са подробно индивидуализирани, както и за предаване на ищцата владението изцяло на тези поземлени имоти.

За да обоснове предявения осъдителен иск за собственост ищцата е поддържала, че посочените идеални части от поземлените имоти в с.**** е придобила през 2017г. чрез правни сделки - 1/9ид.част чрез дарение и 4/9ид.части чрез покупко-продажба. За ответника, дружеството "Оренда -777" ЕООД, ищцата е посочила, че е получило фактическата власт върху имотите на основание договор за аренда от 17.07.2015г., сключен само с един от съсобствениците - Б.К.П., притежаващ 3/9ид.части от земите. За този аренден договор ищцата е посочила, че й е непротивопоставим, тъй като е сключен в нарушение на чл.32, ал.1 ЗС от съсобственик, който не притежава повече от половината от съсобствените имоти, поради което е счела, че упражняваното от ответника владение на имотите е без правно основание. Договорът за аренда ищцата е оспорила и като нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, като сключен в противоречие с добрите нрави, тъй като договореното арендно плащане не съответства с действителните ренти, заплащани за идентични земи.

С депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен с основното възражение, че упражнява фактическата власт върху спорните имоти на годно (валидно) правно основание - сключен при условията на чл.3, ал.4 ЗАЗ аренден договор с един от съсобствениците на земите. Ответникът е оспорил и правото на ищцата да иска ревандикация на изцяло на имотите, след като същата притежава само 5/9 ид.части от същите.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата правилно е разкрита от първата инстанция и е непроменена пред настоящата инстанция:

Установено е, че на 17.07.2015г., между Б.К.П., в качеството му на арендодател, и "Оренда-777"ЕООД като арендатор, е сключен Договор за аренда на земеделски земи, който е с нот.заверка на подписите на сключилите го страни и е вписан в Служба по вписванията Елхово, с който договор на дружеството са предоставени за временно и възмездно ползване осем замеделски земи за земеделско производство в землището на с.****, община *******, срещу задължение за заплащане на арендно плащане, а именно: 1. ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, находящ се в местността "Кайряците" с площ от 14 188 кв.м., начин на ползване - лозе, 2. ПИ с идентификатор *** по КК, находящ се в местността "Водениците" с площ от 9998 кв.м., начин на ползване - нива;3. ПИ с идентификатор 43459,38.310 по КК, находящ се в местността "Пандерица" с площ от 2998 кв.м., начин на ползване -нива, 4. ПИ с идентификатор *** по КК, находящ се в местността "Шили Егрек" с площ от 4309 кв.м, начин на ползване -нива, 5. ПИ с идентификатор *** по КК, находящ се в местността "Карач дере" с площ от 23 998 кв.м., начин на ползване -нива, 6. ПИ с идентификатор *** по КК, находящ се в местността "Айгър дере" с площ от 6000 кв.м., начин на ползване -нива, 7. ПИ с идентификатор *** по КК, находящ се в местността "Чораците" с площ от 3999 кв.м., начин на ползване - нива и 8. ПИ с идентификатор *** по КК, находящ се в местността "Кузгуна" с площ от 16 299 кв.м., начин на ползване - нива.

Сключилият договора за аренда арендодател Б.К.П. се е легитимирал като правоприемник по договор за дарение на идеални части от арендуваните недвижими имоти, останали в наследство от П.Д.А. и не е спорно по делото от страна на ищцата, че Б.П. е 2 съсобственик на имотите с притежавани от него 3/9 идеални части.

Ищцата е установила, че с нотариален акт за дарение на недвижими имоти №186, том 1, рег.№1404, дело №146 от 28.06.2017г. на нотариус с рег. №452 в НК, е придобила от К.Д.А. собствеността върху 1/9 ид. части от посочените по-горе недвижими имоти, арендувани в полза на ответното дружество, а с нотариален акт за покупко-продажба №187, том I, рег.№1415, дело №147 от 28.06.2017г. на нотариус с рег.№452 в НК, е придобила от И.К.И., В.Ц.Ч., Е.К.И., С.И.Ч., П.К.Д., Е.К.С. и И.П.П., още 4/9 ид. части от процесните недвижими имоти - земеделските земи в землището на с.****, община *******, обл.Ямбол, с идентификатори по КККР - ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***.

Разпитан в качеството на свидетел, сключилият арендния договор от 2015г. арендодател Б.П., който е и съпруг на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, е поддържал показания, според които той е един от съсобствениците на процесните земеделски имоти, за които е посочил, че се ползват от ответното дружество по договора за аренда, като дружеството ги е обявявало пред ДФ „Земеделие". Същите имоти били заявявани пред ДФ „Земеделие" и от семейството на ищцата. За ищцата свидетелят е посочил, че не е търсила контакт с дружеството преди предявяване на настоящия иск, като от датата на сключване на договора за аренда частта на рентата за ищцата е била начислявана на останалите съсобственици на имотите, тъй като свидетелят не знаел, че има трансформация на собствеността, но и никой от останалите съсобственици не е търсил и не бил получил рентата по договора.

Другият разпитан по делото свидетел Г.А., съпруг на ищцата, е посочил, че ищцата не е ползвала в нито един момент след закупуването им процесните земите, които се ползват за производство на зърно, на бали и люцерна от ответното дружество „Оренда - 777" ЕООД. Според този свидетел, съпругата му не е била търсена от дружеството и същото не й е заплащало парични средства за осъщественото от него ползване на земеделските земи.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявения от ищцата иск - признал е правата й в съсобствеността и е осъдил ответника да й предаде владението изцяло върху земеделските имоти. За да постанови този резултат, ЕРС се е позовал на решение на ВКС по гр.д.№1251/2017г., второ Г.О., и приемайки, че процесният аренден договор е сключен от съсобственик, който притежава помалко от 50% идеални части от общите имоти и липсват данни ищцата да е изразила съгласие или мълчаливо да е приела договора за аренда, същият договор й е непротивопоставим. Присъждането на владението на имотите изцяло съдът е обосновал с правото на съсобственик да иска връщане на целия имот, което е действие на обикновено управление, като за тези решаващи мотиви съдът е възприел сочена практика на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата

Съобразно тези правомощия на въззивната инстанция, настоящият съдебен състав на ЯОС намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като съображенията са следните:

Правилно районният съд е квалифицирал иска, с който е сезиран по реда на чл.108 ЗС и правилно е приел, че за да бъде уважен този иск, в тежест на ищцата е да установи кумулативното наличие на предпоставките за уважаване на иска: че ищцата е собственик на сочените от нея идеални части от процесните имоти, че същите се владеят или държат от ответника и че това владение или държание е без правно основание.

При правилна квалификация на спорното право, правилно с постановеното решение в изпълнение на задължителните указания, дадени от ОСГК на ВКС по т.2А от Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. по тълк.дело №4/2014г., съдът по иска за собственост по чл.108 от ЗС се е произнесъл с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищцата и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да предаде владението на ищцата върху спорните имоти.

Предпоставките на закона за уважаване на иска са установени по делото. В случая 3 между страните не е повдигнат спор относно правото на собственост на ищцата и притежаваните от нея 5/9 ид. части от процесните недвижими имоти - земеделските земи в с.****, като правата й в съсобствеността са безспорно установени от събраните по делото писмени доказателства. Безспорно е установено също така, че земеделските имоти, чийто съсобственик с притежавани 5/9ид.части е ищцата, са предоставени за ползване на ответното дружество по договор за аренда от 17.07.2015г., сключен със съсобственик, притежаващ 3/9 ид.части от имотите, т.е. по-малко от 50 % в съсобствеността. Договорът за аренда е сключен при действието на редакцията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ (преди изменението й с ДВ бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.), даваща възможност за сключване на договор за аренда само от някои от съсобствениците, т.е. и от съсобственик, притежаващ по-малко от половината от дяловете, като едва с новата редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ е създадено кореспондиращо на общата уредба по чл.32, ал.1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда - че общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. По приложението на чл.32, ал.1 от ЗС при сключен договор за аренда от съсобственик, притежаващ по-малко от 50 % ид.части, обаче е налице практиката на ВКС напр. Решение №12 от 01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г. на второ Г.О. и др., с което е дадено тълкуване, че нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ в редакцията й преди изменението в ДВ бр.13 от 7.02.2017г., не е специална и не изключва приложението на общата норма на чл.32, ал.1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците. Поради това с посоченото решение е прието, че договор за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо /например получавайки припадащата се на дела им част от арендните плащания/.