Определение № 372 от 29.06.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. София , 29.06.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Е. Й. К. като разгледа докладваното от Е. Й. К. Частно наказателно дело № 20211110206936 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 1 НПК.

Образувано е в СРС на 17.05.2021 г. по жалба чрез СРП до СРС, заведена деловодно в СРП на 13.05.2021 г., от адв.Т. Й. – процесуален представител на ИВ. М. П., срещу постановление на СРП от 26.03.2021 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 05.04.2021 г./, с което е прекратено досъдебното наказателно производство №1252/2019 г., по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр.

№9676/2019 г., по описа на СРП /изпратено в СРС като един том - 216 листа /, образувано и водено за престъпление по чл.206,ал.1 от НК, на основание чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК, а именно, поради това, че „не са събрани доказателства, които по несъмнен, безспорен и категоричен начин да доказват, че е извършено престъпление от общ характер, предвидено в особената част на НК“.

В жалбата е написано, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, за което са изложени следните доводи и твърдения:

- прокурорът не е съобразил в случая разпоредбата на чл.206,ал.2 от НК, във връзка с което „дори да предположим, че деецът задържа вещта на друго правно основание, то същото основание, цитирано в постановлението на прокурора, е неправилно, незаконосъобразно и с ясно противопоставяне от 1

И.П., който многократно е заявил и поискал връщане на вещта и прекратяване на договорните взаимоотношения с Б. П.“;

- прокурорът неправилно и незаконосъобразно мотивира вътрешното си убеждение върху доказателства, които нямат отношение към процесното деяние, считайки, че Б. П. добросъвестно е извършил ремонтни дейности върху процесната вещ, като доказателство за това са посочени и представени от последния фактури за закупуване на ремонтни части.

В жалбата е посочено, че „целият том II от досъдебното производство се състои само и единствено от фактури и разяснения от доставчици /магазини за авточасти/, които изрично дават пояснение, че закупените по фактури части /масла, филтри, гумени маркучи, маркучи за високо налягане/ са с двойно предназначение и не могат категорично да заявят дали са за посочената инкриминирана вещ“, с оглед на което в жалбата е написано, че прокурорът неправилно, едностранчиво и необективно е възприел теза, която е в разрез с българското законодателство – НК и НПК“. / Този съдебен състав подчертава, че в изпратените от СРП в СРС материали по това досъдебното производство, няма том II/.

С оглед на горното, с жалбата е направено искане цитираното постановление на СРП да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

По досъдебното производство са налични доказателства, че обжалваното постановление е получено за ИВ. М. П. /чрез племенницата му М. Й. П./ на 28.04.2021 г., каквото писмено отбелязване е направено от същата в налично по делото постановление, а жалбата срещу постановлението е изпратена от адв.Й. на 05.05.2021 г. /според приложеното за това доказателство/, т.е. в законоустановения 7 - дневен срок, тя изхожда от процесуално легитимирано за това лице, което има право да обжалва постановлението на прокурора, с оглед на което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на 2 атакуваното постановление, намери за установено следното:

Цитираното досъдебно производство е образувано с постановление на СРП от 03.06.2019 г., изведено деловодно с печат на СРП на 05.06.2019 г., за престъпление по чл.206,ал.1 от НК - за това, че „неустановена дата през месец февруари 2019 г., в гр.София, противозаконно е присвоена чужда движима вещ – челен товарач марка „Case 812Е“ с рег. №..., която е владяна“.

По делото няма привлечено като обвиняем лице.

В хода на разследването са извършени – разпити на свидетели: ИВ. М.

П.; Б. В. П.; Ц. Р. Т.; М. П. П.; очна ставка между ИВ. М. П. и Б. В. П.; приложени са: договор от 26.04.2018 г. за покупко-продажба на движима вещ на изплащане /на инкриминирания челен товарач/, сключен между ИВ. М. П.

/като продавач/ и Б. В. П. /като купувач/; нотариални покани от ИВ. М. П. до Б. В. П. и от Б. В. П. до ИВ. М. П.; копия от фактури; справки и разпити като свидетели на лица, във връзка с връчване на нотариалните покани; справки от МВР-КАТ, МЗХГ, от различни търговски дружества, във връзка с приложените по делото фактури, справки от ТР за въпросните търговски дружества.

При така събраните доказателства наблюдаващият прокурор е приел за изяснена фактическа обстановка, такава, каквато е посочил в обжалваното постановление, с което е прекратено на горепосоченото основание досъдебното наказателно производство, при цитирания по-горе от него направен правен извод за това.

В обжалваното постановление не е направен анализ на събрания в хода на проведеното разследване доказателствен материал, в т.ч. и не е посочено от прокурора кои от доказателствата той кредитира и кои – не, и по какви съображения, т.е. не е направен никакъв правен анализ на доказателствата – поотделно и в тяхната съвкупност, респективно - постановлението не е мотивирано по законоизискуемия начин - в него фактически отсъстват и съответни на доказателствената съвкупност мотиви, които да обосновават направения от прокурора извод за прекратяване на производството, което не 3 дава възможност на съда да провери материално-правните изводи за съответствие с доказателствата и изградените на тяхната основа правни изводи, което е винаги абсолютно съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения акт.

Не се нуждае от специално пояснение, че изпълнителното деяние на престъплението обсебване се изразява в присвояване от дееца на чуждата за него или съсобствена движима вещ, чрез неправомерно разпореждане в свой или чужд интерес - с фактически или правни действия, както и че съдебната практика приема, че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази и в противозаконен отказ вещта да бъде върната, извън случаите на упражняване на правото на задържане на вещта, съгласно разпоредбите на гражданското право.

Прокурорът, който само декларативно е посочил гласните доказателства, дори невярно е отразил заявеното от свидетелят П. при разпита му, чиито показания собствено представляват едно лишено от конкретност формално твърдение /още повече, че плащане по договор над 5000 лева, освен ако не е между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, не се доказва със свидетелски показания/. Не е направен никакъв анализ и на проведената формална очна ставка между ИВ. М. П. и Б. В. П., в която не са поставени към съпоставените всички въпроси, налагащи се от наличните съществени противоречия в показанията им, дори в хода на очната ставка са възникнали нови противоречия. Относно показанията на И.П., в които твърди, че е молен от Б. П., поради липса на пари, да бъде отложено плащането на товарача, следва да се отбележи и не се нуждае от специално пояснение, че обективна невъзможност за неплащане на вноски, не може да съществува и при липсата на парични средства у купувача, неизпълнението на договора винаги ще бъде виновно. Неясно защо са разпитвани в качеството на свидетели адвокатите на ИВ. М. П. и Б. В. П., във връзка с получените от тях нотариални покани, след като тези обстоятелства се установяват от налични по делото документи.

Относно приложените по делото в по няколко копия фактури, е неясно защо прокурорът е счел за нужно те да бъдат приети за част от доказателствения 4 материал, но не е намерил за необходимо да вземе отношение по тях в обжалваното постановление, между които и тези за „О. К.“ ООД, където работи Б. П., при това за закупеното по някои фактури, както и за извършен ремонт, категорично са посочени данни, че се отнасят за друг товарен автомобил. Имайки предвид горното настоящият съдебен състав отбелязва и следното: Съгласно договора от 26.04.2018 г. за покупко-продажба на изплащане на челен товарач, сключен между И.П. и Б. П., цената от 80 000 лева е следвало да бъде платена на 8 равни месечни вноски от по 10 000 лева, считано от май 2018 г. до декември 2018 г. включително, като в чл.6 от договора са регламентирани в 2 алинеи хипотезите за разваляне на договора поради неизпълнение, които съдържателно не са алтернативни, а отделни и самостоятелни, а техните разпоредби не изключват прилагането на чл.7 от този договор. Предвид, че инкриминираната вещ е регистрирана в МЗХГ на 23.04.2018 г., и горепосоченият договор е от 26.04.2018 г., то наличните по делото фактури от дати, предхождащи датата на сключването на договора 26.04.2018 г., не могат да бъдат свързани по никакъв начин с Б. П., който още повече в показанията си, както и в нотариалната покана до И.П., сочи, че „предаването му на вещта от последния, е било забавено с над 4 месеца, тъй като вещта му била върната, за отстраняване на скритите й недостатъци“, т.е. според твърденията на Б. П. поне до края на месец август 2018 г. товарачът следва да е бил при И.П. и ако са му извършвани ремонти, за които да са закупувани части и други консумативи, то следва това да е правено от последния, а не малко от фактурите са от време преди месец август 2018 г.

Независимо, че пряко от никоя от фактурите не се установява да може да бъде свързана в челен товарач, както и фактурите да могат да се приемат като доказателство за направено от Б. П. плащане по тях, още повече и конкретно за този товарач, както декларативно той твърди, остава неясно по същия начин, след като той на 25.01.2019 г. е получил нотариалната покана от И.П., че ако в тридневен срок от получаването й /т.е. до 28.01.2019 г. включително/ не плати дължимата му сума от 80 000 лева, в същия срок следва да върне вещта, поради прекратяване на сключения договор, в единствен отговор на което Б. П. е върнал на свой ред покана от 29.01.2019 г. на И.П. – на която дата договорът между тях вече следва да е бил прекратен и респективно да е престанал да съществува и да е отпаднало облигационното отношение между тях двамата, съответно – и основанието за насрещните 5 престации, в която хипотеза никоя от страните не дължи на другата изпълнение, напротив - всичко получено в изпълнение на договора се връща, като се възстановява положението отпреди сключването му. Имайки предвид последното, а и липсата по делото на годно доказателство, съгласно НПК, за това Б. П. да е платил на И.П. каквато и да е част от договорената цена за товарача, а също и да е направил каквито и да е разходи за негов ремонт и консумативи, това съвсем не може да свърже Б. П. с фактурите, носещи дата след януари 2019 г., и остава неясно какво се установява с тях. Всичко така изложено води до преценката на този съдебен състав, че делото не е изяснено и от фактическа страна.

В обобщение: въз основа на извършената цялостна проверка на обжалваното постановление и на материалите по делото, съдът констатира, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които посочи по-горе и които са основание за отмяна на обжалваното постановление, поради което последното следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, включително с указания за извършване на всички необходими и възможни процесуално-следствени действия във връзка с отразеното в мотивната част на настоящия съдебен акт, както и за извършване на други такива, ако наблюдаващият прокурор прецени необходимост от това, и нужда от подобни, в случай на възникне такава при провеждане на разследването – за неговата обективност, всестранност и пълнота и приключването му в цялост.

Предвид изложеното до тук настоящият съдебен състав намира жалбата от адв.Т. Й. – процесуален представител на ИВ. М. П., въз основа на която е образувано това НЧД, че следва да бъде приета за основателна, и като такава да бъде уважена.