Решение № 2009 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2009 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100507167 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 27.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 32660/ 2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 173 състав, ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД- гр.София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на основание чл.411 КЗ на ЗД „Б.И.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ сумата 4 699.04 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение /с включени 15 лева- ликвидационни разноски/ по ликвидационна преписка по щета № 2003032682 за нанесени вреди на автомобил „Шкода Рапид“ с рег.

№ СВ **** НР при пътно- транспортно произшествие на 2.11.2020 г. в гр. Благоевград на ул."Покровнишко шосе" до № 43, причинено виновно от водача на автомобил „Фиат Стило“ с рег.№ Е **** МК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба9.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата над сумата 4 699.04 лева до пълния предявен размер от 4 727.29 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е осъден да заплати на ищеца ЗД „Б.И.“ АД сумата 438.45 лева- разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът ЗД „Б.И.“ АД е осъден да заплати на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД сумата 0.91 лева- разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на 1 постановеното от СРС решение в осъдителната му част /без частта за разноските по чл.78, ал.3 ГПК/, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, евентуално- за намаляване размера на присъденото на ищеца регресно обезщетение- поради съпричиняване на вредоносния резултат, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично уважаване- до посочения по- горе размер, на предявения от ЗД „Б.И.“ АД осъдителен иск по чл.411 КЗ като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско” възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от 2 делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, е установено по безспорен начин по делото, което обосновава извод за доказаност на иска по основание.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въз основа на ангажираните от ищеца доказателства- неоспорен Протокол за ПТП от 2.11.2020 г. и свидетелски показания на двамата участвали в ПТП водачи, се установяват механизмът на ПТП и причиняване на вредите вследствие виновното и противоправно поведение на застраховано при ответника лице, респ. наличието на причинно- следствена връзка между такова поведение и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди, потвърдена със заключението на изслушаната по делото авто- техническа експертиза.

Изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение- до размер на определената от СРС сума от 4 684.04 лв., покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в посочения в обжалваното решение размер.

Спорни пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ответника доводи, са механизмът на пътно- транспортното произшествие, при което е увреден застрахованият при ищеца лек автомобил, причиняване на вредите в резултат на виновното и противо-правно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и размерът на дължимото на ищеца регресно обезщетение, вкл. наличието на основание за намаляването му поради съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице.

Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба на ответника доводи, насочени към освобождаването му от регресна отговорност, евентуално- към намаляване на регресното обезщетение, поради съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице.

Правилно е прието в обжалваното решение, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лекия автомобил "Фиат Стило", който не е изпълнил нормативно установеното в чл.37, ал.1 ЗДвП и чл.84, ал.2 ППЗДвП задължение при завиване наляво да пропусне насрещно движещите се превозни средства, както и задължението по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП да не създава опасности и пречки за движението и З.то на хората и да причинява имуществени вреди с поведението си на пътя. Неправомерно е установеното въз основа на посоченото в обстоятелствената част на неоспорения протокол за ПТП и свидетелските показания на св. Л. П. /водач на л.а.„Шкода“/ и св. И.

П. /водач на л.а.„Фиат“/ поведение на последната- като водач на застрахования при ответника лек автомобил „Фиат Стило“, изразяващо се в навлизане в насрещната лента 3 за движение и спиране отчасти в нея при извършването на маневра „завиване наляво“, с което е създала опасност за движението и е принудила водача на лекия автомобил „Шкода Рапид“ да го отклони, за да избегне удар с управлявания от нея лек автомобил.

Доказателствената сила на представения по делото протокол за ПТП, който не е оспорен от ответника, не е оборена в първоинстанционното производство. Протоколът е подписан от съставилия го служител на РДВР- Благоевград и от двамата участници в ПТП, разпитани като свидетели по делото. В частта, в която са удостоверени механизмът на ПТП /вкл. схемата на ПТП/ и причините за настъпването му, протоколът има характер на частен свидетелстващ документ, подписан без възражения от участниците в ПТП, вкл. водача на л.а.„Фиат Стило“. Съдържанието на протокола, касаещо описания по- горе механизъм на ПТП, не е опровергано, като не се установява въз основа на събраните по делото доказателства фактическа обстановка, различна от описаната в него. Следователно настъпилото застрахователно събитие е в следствие противоправното виновно поведение на водача И. П., поради което за суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател са налице предвидените в закона материално- правни предпоставки да претендира присъждането на регресно обезщетение по съдебен ред.

Събраните в процеса доказателства- писмени и гласни, не могат да обосноват извод на въззивния съд за налична и у водача на л.а.„Шкода Рапид“ вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като няма безспорни данни и доказателства, че поведението му на пътя е било неправомерно. Недоказано се явява по делото, при принадлежаща на ответника доказателствена тежест, да е извършено нарушение на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил „Шкода Рапид“, като не е установено управлението и движението на същия да не е било съобразено с фактори, посочени в чл.20 ЗДвП. Тъй като не се установява въз основа на събраните доказателства поведението на водача на този автомобил да е било неправомерно, не може да бъде обоснован извод за вина на същия, съответно за съпричиняване на вредоносния резултат. Няма основание и за приемането на извод, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП, както и че е могъл да го предотврати, за да избегне причиняване на вредоносния резултат.

Правилно, съобразно събраните в процеса доказателства, е определено и дължимото от застрахователя- ответник на застрахователя- ищец регресно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.

Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 4 автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл.499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл.273, ал.2 КЗ /отм./- разпоредба със същото нормативно съдържание, съдебна практика на ВКС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.

№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010 г.;

Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./. Действителната стойност на вредата по смисъла на цитираните законови разпоредби е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.

Предвид горното, тъй като заявената от ЗД „Б.И.“ АД регресна претенция е обоснована и посоченият размер на претендираното регресно обезщетение съответства на заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение, а релевираните от ответника възражения са неоснователни и като краен резултат не могат да доведат както до освобождаването му от регресна отговорност, така и до намаляване на определеното на ищеца регресно обезщетение, първоинстанционното решение, което е правилно в обжалваната осъдителна част, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемото дружество сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ: