Решение № 3603 от 09.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3603 гр. Варна, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря СИЛВИЯ М. И. като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20233110104887 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело се развива след обезсилване на Решение № 261509 от 05.05.2021 г., поправено с Решение № 262486 от 25.08.2021 г. и Решение № 260334 от 27.06.2022 г., постановено по гр.д. № 16973/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, като постановено по непредявен иск, съгласно Решение № 74/25.01.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1756/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като делото е върнато за ново разлеждане от друг състав със задължителни указания от въззивната инстанция.

Производството по делото е образувано по предявени Б. П. З. срещу ЕТ „В.В.“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр, както следва: 1) за установяване на нарушението н а правата по член 121, ал. 3 от КТ (отм.), уреждащи равенство в третирането при заплащането на командировъчни пари при командироването му със Заповед № 26 от 29.08.2014 г. със задача за извършване на международен превоз на стоки до Германия, с маршрут: България - Германия - Англия - Германия - България за срок от 120 дни, считано от 31.08.2014 г. до 30.12.2014 г., с което е осъществил дискриминация спрямо него, 2) за заплащане на сумата от 27 501,18 лв. (с оглед допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на неговия размер), предсталвяваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от по-неблагоприятното му третиране като български гражданин спрямо гражданите на другите държави, където е извършвал дейност, изразяващо се в размера на следващи му се командировъчни пари и заплати, които е следвало да бъдат, но не са били начислени и изплатени в нарушение на закона - чл. 121, ал. 3 от КТ (отм.) и 3) за заплащане на сумата от 15 000 лв., предсталвяваща обезщетение на претърпени от него неимуществени вреди от по-неблагоприятното му третиране като български гражданин спрямо гражданите на другите държави, където е извършвал дейност, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, породени от осъществената спрямо него дискриминация.

Твърди се в исковата молба, че ищецът работел като шофьор на товарен автомобил при ответника по трудов договор № 25 от 27.08.2014 г., считано от 28.08.2014 г. Излага, че уговореното възнаграждение било в размер на 420 лева 1 месечно, платими до 20-то число на месеца, следващ работния месец, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % при пълно работно време от осем часа. Договорът бил със срок за изпитване в полза на работодателя от шест месеца и със заповед № 33 от 23.10.2014 г. бил прекратен на основание член 71, алинея 1 КТ, считано от 24.10.2014 г. Сочи, че със заповед № 26 от 29.08.2014 г. бил командирован със задача за извършване на международен превоз на стоки до Германия, с маршрут: България - Германия - Англия - Германия - България за срок от 120 дни, считано от 31.08.2014 г. до 30.12.2014 г., като пътуването да се осъществи с товарен автомобил МАН peг.№ Н 3218 ВМ. За периода на командироване от работодателя били определени командировъчни пари в размер по приложение № 3 от НСКСЧ. Твърди, че не е получавал задачи с крайна точка България, а вместо това само задачи за извършване на международни превози на стоки от Германия до Великобритания и обратно към Германия многократно. Заявява, че реално е бил командирован до Германия, като дейността най-вече е извършвана до и от регион Бавария, но имало и курсове до и от Северн Рейн - Вестафилия и други провинции, а във Великобритания твърде често курсовете били до и от Лондон. Твърди, че в изпълнение на посочената командировъчна заповед е съм престирал труда си в продължение на 54 дни, извършвайки превози от Германия до Великобритания и обратно до Германия и не се е завръщал в България, тоест не е извършвана нито една двустранна транспортна операция, която да има тясна връзка с територията на България. Сочи, че това води до промяна на мястото на изпълнение на работата му, а оттам и до изменение на трудовото правоотношение, но не са му били начислени и заплатени трудово възнаграждение и командировъчни пари, предвидени за същата или сходна работа, установени в държава- членка от ЕС, в която е бил командирован, Твърди, че за дните, през които е бил командирован при условията на член 121, алинея 3 от КТ, му се е дължало по силата на самия закон заплащане, командировъчни и въобще условия на труд и почивка не по-неблагоприятни от установеното за длъжността му в страните от ЕС, в които и бил командирован и е прест ирал труд.

Твърди, че поради несъобразяване от страна на ответника с императивните правни разпоредби на член 121, алинея 3 от КТ /отменен/ и със забраната за дискриминация и с правото му на недискриминираност в частност, към 20.10.2014 г. му е заплатил само сумата от 329,24 лева. Излага, че след съпоставка с минималните ставки на възнагражденията в Германия и Великобритания, начислената от работодателя му за процесния период обща дължима сума за трудово възнаграждение и командировъчни пари е следвало да бъде не по-малко от 6 140,61 британски паунда /15 221,34 лева/, за да е налице равнопоставеност и не по-неблагоприятно третиране при сравнение със заплащането, установено за който и да е от колегите му, коит е са граждани на Великобритания и които упражняват същата професия. Приема, че след съпоставка със ставките за заплащане на този труд в Белгия, начислената от работодателя му за процесния период общо дължима сума за трудово възнаграждение и командировъчни пари е следвало да бъде не по-малко от 7 639,92 евро /14 942,38 лева/, за да е налице равнопоставеност и не по-неблагоприятно третиране при сравнение със заплащането, установено за който и да е от колегите му, които са граждани на Б елгия и които упражняват същата професия. Твърди, че за разлика от чуждестранните си колеги, след завършването на който и да е курс, не се е прибирал у дама си, защото е бил непрекъснато в състояние на командирован и нещо повече - не са му били осигурени условия за нормална междуседмична почивка. Поради изложеното приема, че като резултат от бездействието на ответника по отношение на задълженията му, свързани с член 121, алинея 3 от КТ /отменен/, се явява третиран по-неблагоприятно по отношение на условията на труд в сравнение с начина, по който са третирани колегите му, които са граждани на Германия и Великобритания, при това който и да е от тях, независимо от гражданството му - достатъчно е само да е извършвал същата работа, тоест международни превози на територията на ЕС. Счита, че в имуществената му сфера са настъпили вредни последици в размер надхвърлящ 15 000 лева. Също така 2 навежда доводи, че е почувствал усещане за малоценност спрямо колегите си, които са граждани на посочените държави, почувствал и болка и страдание затова че е поставен в по-неблагоприятни условия от тях само и единствено, защото е българин и защото е гражданин на България, въпреки че не се справя по-зле от тях. Твърди, че почувствал съжалението, което те имали към него, когато бил в контакт с тях и са споделяли какви са условията на труд, почивка и медицинска грижа, ако се наложи по време на пътуване. Въз основа на така изложеното и уточнено с молби от 08.11.2019 г. и от 02.12.2019 г. ищецът, намирайки, че са му нарушени правата по член 121, алинея 3 от КТ /отменен/, уреждащи равенство в третирането при заплащането на командировъчни пари, е предявил искове за установяване на нарушението и за заплащане на обезщетение на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди от понеблагоприятното му третиране като български гражданин спрямо гражданите на другите държави, където е извършвал дейност, като моли за тяхното уважаване.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕТ „В.В.“, в който исковете се оспорват като неоснователни. Релевират се доводи за изтекла установената в чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ погасителна давност по отношение на искове, с които се претендират вреди от неизпълнение на задължения по трудовия договор, тъй като съобразно чл. 357 от КТ споровете във връзка с изпълнението на правоотношенията по тях са трудови. Оспорват се твърденията за сторена по повод на командироването на ищеца дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация по признаци гражданство, лично и обществено положение, като се твърди, че такава не е била обективирана. Приема се, че за да е налице дискриминация, основана на сочените признаци, то фирмата като работодател, следва да е имала назначен поне един работник или служител чужд гражданин с местоживеене извън България на аналогична позиция, на който да са били предоставени по-благоприятни условия за полагане на труд спрямо тези на ищеца, респ. да е осъществено различно третиране, като се изтъква, че такива работници или служители чужди граждани фирмата не е назначавала. Приема се, че спорът е трудов, а не такъв на осъществена дискриминация. Твърди се, че работата на ищеца извън страната се е извършвала при спазване на всички изискванията на Регламент /ЕО/ №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006г. в сила от 11.04.2007г., с който са приети правилата относно времето на управление, прекъсване на управлението, дневните и седмичните почивки на водачите, извършващи международен превоз на товари, спазвайки изискванията на Конвенция CMR /Конвенцията за международните автомобилни превози на стоки/. Твърдя, че всички особени изисквания в тази насока са били спазени, вкл. и на тези относно обезпечаване на всички регламентирани възможности за ползването на задължителните 45 часови междуседмични почивки.

Изтъква се, че твърденията изложени в исковата молба относно непълноти в Заповедта за командироване на ищеца, не обосновават и не могат да обосноват акт на дискриминация, респ. на неравноправно третиране по признак гражданство, лично или обществено положение, а соченото решение на ВКС №298/09.01.2019г. по гр.д.

№2180/2018г. не съдържа по същество си каквото и да било тълкуване на закона, относно неравноправно третиране на шофьор на тежкотоварен автомобил български гражданин при соченото командироване за повече от 30 дни, но за по-малко от 30 дни във всяка една държава, като е направен краен извод, че е налице приложимост на Директива 96/71 в Съображение 17 от преамбюла на Регламент №1072/2009. Твърди се, че за шофьорите, изпълняващи международни курсове, гарантиран от закона е само минималният размер на командировъчните пари от 27 евро при единична езда и 21 евро на ден при двойна езда, предвиден в Приложение № 3 към чл.31, ал.1 от НСКСЧ (в този смисъл са решение № 406 от 7.04.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1916/2005 г., Ill г. о., ГК, решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., IV г. о., ГК и много други). Няма пречка работодателят да определи размер на командировъчните пари по - висок от минималния -чл.228, ал.2 от КТ и чл.31, ал.6 от НСКСЧ. В този случай обаче се налага съответният акт на работодателя, с който е разпоредено 3 изплащането на този по-висок размер - например сключения индивидуален трудов договор, заповед на работодателя, вътрешни правила на предприятието или др., да бъде тълкуван от гледна точка на това дали за работника се поражда субективното право да получава командировъчни пари в увеличен размер или пък определянето на този размер е оставено в дискрецията на работодателя по начин, че последният може по всяко време да промени решението си и да намали изплащания размер на командировъчните. Изтъква се, че Директива 96/71/ЕО е транспонирана в националното ни законодателство с приемането на чл.121а от КТ (нов - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.). , т.е. след процесния период на командироване на ищеца. Според чл.288, & 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Тази характеристика на директивата по дефиниция изключва нейния директен ефект, тъй като тя се нуждае от национален правоприлагащ акт, за да произведе пълен правен ефект. Приема се, че ищецът не може да се позовава на разпоредби от Директива 96/71/ЕО в спора си със своя работодател. Транспонираното въз основа на директивата национално законодателство, в релевантната за спора част - чл.121а от КТ, няма обратно действие и е в сила от 30.12.2016 г., поради което не урежда отношенията между страните през процесния период - от 31.08.2014 г. до 23.10.2014 г.