Решение № 452 от 06.03.2024, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№452 гр. Добрич ,06.03.2024 г.

В И М Е Т

О Н

А Н

А Р О Д А

Добричкият административен съд, в публично заседание на шести февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска при участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич, Милена Любенова и секретаря, Веселина Сандева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 525 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и сл. от административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на П.Н.Ц. с адрес ***, подадена чрез адв. Д.П.- ВтАК- редовно упълномощена, срещу Община град Добрич с претенция за осъждането на ответника за сумата от 16 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с мораторната лихва за забава от 1 414,61 лв., считано от 07.12.2022 г. ( датата на влизане в сила на решението по адм.д. № 432/2020 г. по описа на Административен съд Добрич) до датата на исковата молба, 01.09.2023 г., и за сумата от 3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода 01.09.2020 г.- 01.09.2023 г. вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника да предаде в собственост недвижим имот, представляващ апартамент , бл., ххххххх) в ЖБ“хххххххххххххх“, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2022 г. ( датата на влизане в сила на решението по адм.д. № 432/2020 г. по описа на Административен съд Добрич) до датата на исковата молба, 01.09.2023 г. Претендира се и законната лихва върху присъдените суми до окончателното плащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че ответникът, Община град Добрич, не е довършил започналата през 1983 г. отчуждителната процедура, в която е било отчуждено жилището на майка й, нейн праводател, находящо се в гр.Добрич (преди гр.Толбухин), ул.“Брацигово“ № 20.

Имотът бил отчужден със Заповед № 1146/05.12.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС гр.Толбухин. Имотът бил ефективно завладян, а със същата заповед на ищцата и нейното четиричленно семейство било отредено жилище от три стаи и кухня в жк “Знаме на мира“. През 1993 г. със

Заповед № 236/04.02.1993 г. на кмета на Община гр.Добрич, отчуждителната заповед била изменена в частта на определеното обезщетение, което било заменено с обезщетение от апартамент от три стаи и кухня в жк“Добруджа“. Със Заповед № 237/04.02.1993 г. на кмета на Община гр.Добрич обезщетението било индивидуализирано като апартамент № 5, във вх.“Е“ с площ от 118,78 кв.м., ведно с изба № 5 общо на стойност 29 030 лв., съгласно НЦНИ, приета с Постановление № 53/1979г.. С цитираната заповед било отстъпено и право на строеж върху държавната земя, където ще се строи жилищния блок. През 2009г. обезщетението отново било изменено със Заповед № 1347/03.11.2009 г. на кмета на Община Добрич като бил отреден апартамент хххххххх, на осми етаж (шести жилищен) в ЖБ“хххххххххххххх“, състоящ се от три стаи и кухня със площ от 90,58 кв.м., ведно с изба № 16, с площ от 6,33 кв.м. като било отстъпено и съответното право на строеж върху общинската земя. Изложени са твърдения, че определеният като обезщетение тристаен апартамент не бил довършен във вид и степен да бъде годен за ползване и до настоящия момент. Без отговор останала подадена молба с рег. индекс № 94П-00-152/24.03.2023 г. до ответника, с която било направено искане за издаване на документ, удостоверяващ етапа на извършеното строителство. Ц. сочи, че когато семейният им имот е отчужден и завзет, тя е била на 39 – годишна възраст, докато сега вече е на 79 години. В 40 годишно очакване, напразни надежди и тревоги е преминала най-хубавата и най - активната част от живота й – нейният и на нейното семейство, като това не можело да бъде компенсирано с нищо. В исковата молба се сочи, че с Решение № 151/11.05.2021 г. по административно дело № 432/2020 г. по описа на Административен съд –Добрич, влязло в сила след постановяване на Решение № 11 262/07.12.2022 г. на ВАС, трето отделение, общината била осъдена да й заплати сумата от 14 920 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва същия отреден й като обезщетение имот, за периода от 01.09.2015 г. – 01.09.2020 г. Община била осъдена да й заплати й 5 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й тревоги, притеснение, унижение и отрицателни емоции за горепосочения период, ведно със законната лихва върху тези суми.

В исковата молба се твърди, че и до настоящия момент ищцата и семейството й продължавали да живеят в покрайнините на гр.Добрич без да могат да се ползват от законно придобитото си притежание. Настоящата й претенция е за периода от 01.09.2020 г. – 01.09.2023 г., през който е претърпяла имуществени и неимуществени вреди от бездействието на ответника да й предаде отреденият като обезщетение недвижим имот. Ищцата счита, че продължителното бездействие на общината й е причинило имуществени вреди в резултат от невъзможността да се ползва от собствеността си, определени на базата на средно месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид и функционална характеристика, както и неимуществени вреди заради принизяващото положение да живее със семейството си толкова дълго време в друго неуютно жилище и продължителните тревоги, притеснения, унижения и негативни емоции от незачитащото и игнориращо отношение на общинската администрация спрямо нея и нейните нужди, респективно тези на семейството й. Счита, че са надхвърлени всякакви разумни граници относно срока на дължимото изпълнение на задължението за предоставяне на определеното й имотно обезщетение и че общинските власти са погазили по недопустим, неморален и нехуманен начин правото й на собственост и достойнството й. В съдебно заседание чрез процесуален представител заявява, че поддържа исковите претенции и претендира присъждане на сторените разноски по делото, като прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Община град Добрич, чрез адв.П.А., оспорва исковата претенция по основание и размер като поддържа възражението си за нередовност на исковата молба. В писмена защита възразява, че определяйки исковия период от 02.09.2020 г. до 01.09.2023 г., ищцата следвало да посочи коя конкретна форма на дължима дейност не е била извършена от администрацията на Община - град Добрич, което в пряка и непосредствена причинна връзка е довело до твърдените вреди. Фактите, осъществени преди 02.09.2020 г., не били част от основния фактически състав за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, понеже тези факти стояли извън определения от ищцата процесен период. Фактът, че жилището не е предоставено, не бил достатъчен за ангажиране на отговорността на ответника и в тази връзка се позовава на практиката на ВАС (Решение № 8173/27.09.2022 г. по адм.д. № 12078/2021 г.) по идентични дела. Оспорва начина на определяне размера на обезщетението за имуществени вреди – чрез размера на средния месечен наем, понеже нямало твърдения за намерението процесния имот да се отдава под наем. Изразява становище, че не е налице противоправно фактическо бездействие на общинската администрация, понеже извършването на СМР и предаването на определения в обезщетение апартамент е обвързано с предхождащи решения на общинския съвет, заповеди на кмета на общината, сключване на договори за изпълнение и т.н. Всички издадени документи и действия били служебно известни на настоящия съдебен състав, тъй като те били представени по идентични спорове (адм.д. № 459/2020 г.; адм.д. № 460/2020 г. и адм.д. № 539/2022 г.) всички по описа на АС – Добрич. Излага твърдения, че през процесния времеви интервал от 02.09.2020 г. до 01.09.2023 г. Община град Добрич не само не е бездействала, а е положила и интензивно полага всички усилия за довършването на блок „Добрич" и предаване на всички правоимащи лица на полагащите им се обекти в него. Посочва, че СМР започват на 11.03.2020 г., когато е подписан Акт за установяване състоянието на строежа и строителните и монтажните работи при продължаване на строителството. Във връзка с въведеното с решение на Народното събрание заради пандемията от Ковид 19 извънредно положение, за периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. строителството било прекъснато с подписване съответно на Акт образец 10 на 13.03.2020 г. и Акт образец 11 на 14.05.2020 г. Поради лоши метеорологични условия, строителството било прекъснато за периода 01.12.2021 г.

- 18.02.2022 г. Във връзка с необходимостта от изграждане на кабелна линия за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, срокът за изпълнение на СМР на блока бил прекъснат и за периода 27.05.2022 г. - 11.01.2023 г., т.е. до осигуряване на условия за свързване на ел. инсталацията на сградата с външното ел. захранване. Предвид всички изброени обстоятелства, срокът за изпълнение на СМР бил удължен до 17.02.2023 г. Твърди, че на 07.07.2021 г. били сключени договори за присъединяване на сградата към газоразпределителната мрежа на „АРЕС ГАЗ"ЕАД. През месец май на 2021 г. с обезщетените собственици, в това число и ищцата по настоящото дело, била организирана и проведена среща, на която били представени мостри на материали за довършителните работи (плочки, ламинат, интериорни врати - съобразно степента на завършеност, която е описана в техническата спецификация на обществената поръчка), от които всеки от собствениците е направил своя избор, чрез попълване на анкетна карта. Актове обр. 12 за установяване на всички видове СМР, били съставени и подписани на следните дати: 14.10.2021 г.;

16.11.2021 г.; 02.03.2022 г.; 01.04.2022 г.; 28.04.2022 г.; 02.05.2022 г.;

12.05.2022 а.; 19.05.2022 г.; 13.01.2023 г.; 16.01.2023 г.; 18.01.2023 г. и 20.01.2023 г. На 27.02.2023 г. била въведена в експлоатация от РДНСК Добрич кабелна линия за „Присъединяване към електроразпределителната мрежа на жилищна сграда в УПИ II, кв. 12, ЦГЧ на град Добрич. Процедурата по присъединяване била извършена в периода 11.03.2022 г.- 02.04.2023 г. Изброява и последващите предприети от общината действия като посочва, че на 08.09.2023 г. е получено положително становище от РЗИ за издаване на разрешение за ползване на сградата, а на 11.09.2023 г. било подадено искане за назначаване на Държавна приемателна комисия в ДНСК. Тази фактическа обстановка водела до категоричния извод, че Община град Добрич не бездейства, а напротив - има активно поведение, насочено към завършване на блок „Добрич"; въвеждането му в експлоатация и предаване на самостоятелните обекти в него на правоимащите лица. Това от своя страна правело неоснователни исковите претенции, поради липса на основен и задължителен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на администрацията.

Счита за недоказани, както по основание, така и по размер на неимуществени вреди. Счита, че показанията на разпитаните свидетели не следвало да се кредитират, понеже свидетелите демонстрирали лично отношение, показанията им били явно тенденциозни и едностранчиви, а едната свидетелка била и дъщеря на ищцата. Оспорва размера и на имуществените вреди по подробно изложени съображения. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените от ответника разноски.

Представителят на

Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение за основателност на исковите претенции. От събраните писмени и гласни доказателства можело да се приеме, че в случая бил осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че неимуществените вреди следва да бъдат определени по справедливост.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В първото по делото съдебно заседание ищцата прави изменение на началната дата на периода на исковите си претенции за имуществени и неимуществени вреди като заявява, че претендира присъждане на имуществени и неимуществени вреди считано от 02.09.2020 г. до 01.09.2023 г. Исковата молба е подадена по пощата на 01.09.2023 г.