Определение № 1559 от 14.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1559 гр. С, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110140595 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 27311/06.03.2025 г. по описа на СГС, прекратено и изпратено по подсъдност на СРС с вх. № 245968/15.07.2025 г., подадена от „К” АД (в несъстоятелност),

ЕИК ***********, със седалище п адрес на управление: гр. С 1870, кв. Б, представлявано от синдика ЦБв срещу СО, с адрес в гр. С, ***, представлявана от кмета ВТ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание което и на основание чл.140 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.2026 г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент № 71, находящ се в гр. С, ж.к. „Н 3“, бл. 327, вх. В, с площ от 43.7 кв.м. и идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С, на основание уредения в чл. 17а от ЗППДОП (отм.) придобивен способ, а при евентуалност, поради изтекла в негова полза придобивна давност с начален момент 01.06.1996 г.

В исковата молба ищецът твърди, че С Решение № 41/06.08.2008г. по т.д. № 95/2007г. на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, е открито производство по несъстоятелност по отношение па „К” АД, ЕИК 1

***********, а с Решение от 31.05.2010 г. по същото дело, дружеството е обявено в несъстоятелност с последиците по чл. 711 от Търговския закон, включително започване на осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността. Сочи, че част от имуществото, включено в масата на несъстоятелността е и Апартамент № 71, находящ се в гр. С, ж.к. „Н 3“, бл.

327, вх. В, с площ от 43.7 кв.м. и идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. Сочи, че блок 327 (бивш 4абв) в ж.к. „Н 3“ е изграден през 1979 г. и е актуван с АДС № 9314/11.07.1980 г.

Съгласно Разпореждаме № 279/30.12.1973 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.1974 г. СГНС поема функциите на инвеститор за жилищното строителство и предава ежегодно за нуждите на Металургичен комбинат „К” по 1000 апартамента, като необходимите за това капитални вложения се осигуряват от Държавния комитет за планиране и Министерството на машиностроенето и металургията. В изпълнение на посоченото разпореждане, с нарядно писмо 3954/19.09.1979 г. СГНС предава на МК „К” 690 апартамента, сред които е и процесният апартамент 71 в бл. 327, ж.к. „Н 3”.

От предоставянето на апартамента през 1979 г. до подаването на исковата молба, МК „К“, съответно правоприемникът му „К“’ АД (в несъстоятелност), стопанисва и управлява жилището, като непрекъснато го е отдавало под наем на свои работници и служители от 1980 г. до завеждането на настоящата искова молба. Сочи, че апартаментът е заприходен в баланса на дружеството, част е от масата на несъстоятелността и подлежи ма осребряване по реда на чл. 718а от ТЗ. Същевременно, с Акт за частна общинска собственост № 231/07.04.1997 г. кметът на СО - Район „Н“ е актувал процесния апартамент като частна общинска собственост. Като основание за това в акта са посочени чл. 2. ал. 1, т. 6 и чл. 2. ал. 2. г. 2 от ЗОС, както и заповед ма СОНС-МК № 384 03.07.1980 г.

Ищецът сочи, че разпоредбата на чл. 2. ал. 1, т. 6 от ЗОС в редакцията към датата на съставяне на АЧОС № 231/07.04.1997 г. гласи, че общинска собственост са общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община, а тази на чл. 2, ал. 2. т. 2, че общинска собственост са и застроените и незастроените имоти и движимите вещи, придобити със средства на общината, и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението.

Счита, че в конкретния случаи нито една от цитираните разпоредби не намира приложение, доколкото от нарядно писмо 3954/19.09.1979 г. било видно, че процесното жилище не е общинско, а е предоставено още през 1979 г. на МК „К“ и е част от ведомствения жилищен фонд на комбината, като жилището не с придобито със средства на общината, нито е изградено с доброволен труд и парични средства на населението, а изграждането му е финансирано от Министерството на машиностроенето и металургията, като принципал на металургичния комбинат. Поради това счита, че основания за 2 актуването на процесното жилище като общинска собственост не е съществувало нито към 1997 г., когато е съставен АЧОС, нито към друг момент.

Сочи, че в чл. 5. ал. 3 от ЗОС е изрично посочено, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, поради което този акт единствено констатира правото на собственост на общината върху посочените в акта имоти. Позовава се на трайната и непротиворечива съдебна практика в тази посока. В конкретния случай, АЧОС е съставен въз основа на АДС № 9314/11.07.1980 г., а в последния е изрично отбелязано, че 74 от всички 123 апартамента в блок 327 са държавни (62 от които са предоставени за стопанисване и управление на МК „К”, а другите 12 - на други стопански организации), докато останалите 49 са предоставени на СГМС за продажба по реда на чл. 117 от ЗТСУ (отм.) на граждани. Счита, че тъй като процесният апартамент 71 не е сред предоставените на СГНС по реда на ЗТСУ, а е сред държавните апартаменти, предоставени на Комбината с нарядно писмо, то няма как същият да е преминал впоследствие в собственост на общината, както тези апартаменти, които са й предадени по реда на ЗТСУ.

Ищцовото дружество сочи, че за съставения АЧОС са научили от писмо изх. № РНД16-ТД26-31/12.01.2016 г., с което заместник-кметът на СО - Район „Н“ изразява мнение, че апартаментът е собственост на Общината и моли владението му да бъде предадено. В отговор от страна на „К" АД (в несъст.) било изпратено писмо с вх. № РМД16-ТД26-З1(1)/03.02.2016 г., с което дружеството оспорва изложените в писмото ма заместник-кмета на СО Район „Н“ твърдения и заявява собственическите си права по отношение на процесния апартамент. След този момент, очевидно осъзнавайки допуснатата грешка по актуването на процесния апартамент като частна общинска собственост, от страна на СО - Район „Н“ не били предприети последващи действия и „К" АД (в несъст.) продължи необезпокоявано да владее имота.

Въпреки това обаче, през месец октомври 2024 г. ищецът установил, че апартаментът все още е вписан в регистрите за общинска собственост и АОС № 231/07.04.1997 г. не бил отменен. Счита, че това е създало пречки за продажбата на апартамента, заедно с останалите жилища от ведомствения фонд на „К“ АД през годините и към момента възпрепятствало започналата процедура по осребряването на апартамента като актив от масата на несъстоятелността и обосновава необходимостта от установяване със сила на пресъдено нещо, че именно „К" АД (в несъст.), а не СО е собственик на имота.

Ищецът излага доводите си относно п ридобивния способ, уреден в чл.

17а от ЗППДОП (отм.), както следва: Сочи, че през 1956 г. е започнало изграждането на МК „К“ и през 1963 г. заводът е пуснат в експлоатация. От този момент до окончателното преустановяване на стопанска дейност през 2010 г. комбинатът е работодател на голям брой работници и служители, огромната част от които са настанявани във ведомствени жилища в гр.С. До постановяването на РМС № 279/30.12.1973 г. тези ведомствени жилища са изграждани със средства от Фонд „Жилищно строителство“ на МК „К“, а 3 комбинатът е бил пряк инвеститор при строителството им. След датата на посоченото разпореждане, функциите на инвеститор за изграждане на ведомствения жилищен фонд на комбината се поемат от СГНС, а необходимите средства са осигурявани от Министерството на машиностроенето и металургията. Това продължило до постановяването на ново Разпореждане на МС - № 64/26.11.1980 г., след което до края на 1989 г.

СГНС бил единен инвеститор при изграждането на ведомствените жилища и последните следвало да бъдат заплащани от МК „К" на СГНС. В този период била наложена практиката, след одобрение и разрешение от ръководството на комбината, работниците и служителите да заплащат директно на СГНС ведомствените жилища, в които са настанени. По този начин финансовата тежест за заплащане изграждането на ведомствените жилища се прехвърляло от МК „К" на неговите работници и служители и не се налагало създаването на специален фонд в комбината за заплащане на предоставените му от инвеститора СГНС жилища. Твърди, че това касае само и единствено ведомствените жилища, построени и разпределени след Разпореждане на МС № 64/26.11.1980 г., което било изрично потвърдено в писмо per. № 494-J5/10.03.1992 г. на Столична голяма община.

С Решение № 50/1989 г. на МС и съгласно Указ № 56 за стопанската дейност, МК „К” било преобразувано в държавна фирма, а в изпълнение на Разпореждане № 40/06.11.1991 г. на МС, с Решение № 1 от 09.01.1992 г. на Софийски градски съд било преобразувано в еднолично акционерно дружество, съгласно Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Това било посочено и в Писмо на МС № 26 00-504 от 19.10.1993 г. С решение № 13 от 04.09.1997 г. на СГС „К” от ЕАД се реорганизира в АД като по този начин „К” АД се явява правоприемник на МК „К” и поема всички активи, пасиви, права и задължения на последния.

Сочи, че съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Счита, че съгласно посочената разпоредба, предоставеният на МК „К“ с нарядно писмо 3954/19.09.1979 г. на СГНС апартамент № 71 в бл. 327 в ж.к. „Н 3“ преминал в собственост на дружеството при преобразуването на последното от държавна фирма в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 2016 г. по тълкувателно дело № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, фактическият състав на чл.17а от ЗППДОП (отм.) включва държавата да е собственик на конкретно имущество, това имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта за преобразуване на това предприятие в търговско дружество имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Съгласно разясненията в тълкувателното решение предоставянето на имущество за стопанисване и управление може да бъде доказано с всякакви преки и непреки доказателства.

4

Ищецът твърди, че с нарядно писмо 3954/19.09.1979 г. на СТНС, 62 апартамента в бл. 327, сред които и процесният, били предоставени на МК „К“. Като правно основание за това бил посочен чл. 3, ал. 1 от Наредба за разпределяне и продажба на жилища (обн. 13 ДВ на 28.03.1978 г.), който предвижда, че изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет след съгласуване с изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети и заинтересуваните ведомства и организации разпределят предвидените по плана за въвеждане в действие жилища, на които те са инвеститори, по селищни системи и по предназначение за настаняване наематели от социалистическите организации (ведомствен жилищен фонд). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за държавните имоти, последните се предоставят за стопанисване и управление на обществените организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, плановите си задачи и предназначението па имотите упражняват върху тях владение, ползване и разпореждане. Т.е., жилищата, предвидени за МК “К“ са били предоставяни за стопанисваме и управление на комбината, който да настанява в тях своите работници и служители. По този начин на МК „К“ е предоставено за управление и стопанисване държавно имущество, като с ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. по описа на ОСГК. т. 2Г е дадено задължително тълкуване, че правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОП (отм.), представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес.