Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1825 от 20.12.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4209/2023
Вид
Решение № 1825
Подписан
20.12.2023
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1825 гр. Варна, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110204209 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „БГМ Секюрити груп“ ЕООД, БУЛСТАТ 206349815 представлявано от управителя Г.Х.Д., депозирана чрез процесуален представите -адвокат Д. С. Д. срещу Наказателно постановление № 03-2300323/26.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което за нарушение на чл.142, ал.6 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 200 /две хиляди и двеста/ лв.

В жалбата се моли за отмяна на НП, като бланкетно се сочи, че описаното в НП нарушение е маловажно.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от процесулен представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото моли за отмяната на НП, като счита, че нарушението е маловажно, поради което и на възз.дружество следва да бъде наложено административно наказание „предупреждение“.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител-ю.к., която оспорва жалбата и моли НП да 1 бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2023г. служители на Д“ИТ“- Варна , след които и св.Р. П., извършили проверка на жалбоподателя „БГМ Секюрити груп“ ЕООД, БУЛСТАТ 206349815 , извършващ охранителна дейност в гр.Варна, Бизнес парк - Варна, сграда Б1. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в Д“ИТ“-Варна, че в обекта служителите работят на 24 часови смени. В тази връзка на два пъти през деня на 14.03.2023г. обектът бил посетен от служители на Д“ ИТ“-Варна. Било установено от проверяващите, че жалбоподателят имал качеството на работодател спрямо лицата работещи в обекта и изпълняващи функции на охранители, в това число и спрямо св.В. С. А., назначен на длъжност „охранител“.

Първата проверка в обекта по работни места била извършена от контролните органи на 14.03.2023 г. в 09:20 часа, а втората на същата дата, но в 22:15 часа, при която било установено, че от дружеството – жалбоподател е допуснато лицето В. С. А. на длъжност „охранител“ да изпълнява трудови функции в работна смяна с продължителност повече от 12 часа при установено за лицето сумирано изчисляване на работното време.

При проверката в 09:20 часа св.А. декларирал работна смяна от 08:00ч. до 20:00ч., а при втората проверка в 22:15ч. декларирал смяна от 20:00ч. на 14.03.23г. до 08:00ч. на 15.03.23г., като обяснил на поверяващите, че служителят, който трябвало да положи нощна смяна е възпрепятстван.

В хода на документалната проверка, дружеството представило на проверяващите заповед за сумарно отчитане на работното време, графици, отчетни форми, както и декларация от управителя, че св.В. А. и св. А. и св.Т.М. работят на 24 часови смени, с работно време от 07:00ч. До 19:00ч. и от 19:00ч. до 07:00ч.

При горните констатации, проверяващите органи приели , че на 14.03.23г. в гр.Варна, Бизнес парк - Варна, сграда Б1, дружеството е допуснало нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.6 от КТ.

Поради това на 10.04.2023г. св.П. съставила срещу възз.дружество АУАН, в който описала допуснатото според нея нарушение на чл.142, ал.6 от КТ.

Актът бил съставен в присъствието на представляващия въззивното дружество, надлежно предявен и връчен на това лице, като последния го подписал без възражения.

Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на акта , директорът на дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него.

Приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл142, ал.6 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2 200лв.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите Р. П., В. А. и Т. М., писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, декларации, графици, отчетни форми, заповед за компетентност и др..

Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя св. П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, кредитирани от съда.

2

Макар да е налице подразбиращо се съмнение относно тяхната безпристрастност, като служители на възз.дружество, съдът кредитира напълно и показанията на свидетелите А. и М. понеже те кореспондират с показанията на актосъставителя П. и с приобщените по делото писмени доказателства.

Кредитирани бяха напълно и писмените доказателства по делото, тъй като кореспондират с установената от съда фактическа обстановка и с гласните доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.

В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 15.08.2022год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Р. П., който към момента на съставянето му е работил на длъжността гл. инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентен да издава АУАН.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

3

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал.6 от КТ, съгласно която разпоредба максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. По делото не е спорно, че св.А. работи за възз. дружество на длъжността „охранител“, както и че полага труд в гр.Варна, Бизнес парк-Варна, сграда Б1 при сумарно изчисляване на работното време. Видно от показанията на свидетелката П. на 14.03.2023 г. са извършени две проверки в Бизнес парк-Варна, сграда Б1 по повод подаден сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“, че работниците работят на 24 часови смени. Първата проверка била извършена около 09:20 часа, а втората към 22:15 часа, като по време и на двете проверки св.В.А., на длъжност „охранител“, било установено, че престира труд в полза на работодателя „БГМ Секюрити груп“ ЕООД. По време на проверката установили, че работниците работят при сумирано изчисляване на работното време и работната смяна в деня на двете проверки по работни места е била повече от 12 часа.

На св.А. била предоставена и двата пъти декларация, която той попълнил. В първата той заявил пред проверяващите, че работи на смяна от 08:00ч. до 20:00ч., с един час почивка. При втората проверка А. попълнил декларация, в която посочил, че е работи от 20:00ч. до 08:00ч. Идентични показания св.А. депозира и пред съда, като сочи, че е работил на 12 часови смени, а в деня на проверката е поел и двете смени поради неразположение на св.М., който следвало да полага труд нощна смяна. В тази посока са и показанията на св.М.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели П., А. и М. като кореспондиращи с приложените писмени доказателства, като от същите се установява, че посоченото в НП лице е работило на 14.03.2023 г. повече от 12 часа работна смяна в проверявания обект, тъй като е престирало труд в 08:00ч. часа и е продължило да полага труд и в 22:15 часа в същия ден. Горното сочи, че работния ден на лицето е продължило повече от 12 часа, а и същото посочило в декларациите, че работното му време започва в 08:00 часа. Предвид горното, съдът намира за безспорно 4 доказано, че вмененото на жалбоподателя нарушение е осъществено от обективна страна, тъй като е допуснал до работа лице да престира труд в нарушение на чл. 142, ал.6 от КТ. Горното не се оспорва и от възз.дружество, нито в жалба, нито по съществото на делото се оспорва фактическите констатации в НП, като единствено се ангажират гласни доказателства, че определеният да полага труд втора смяна охранител- св.М. е почувствал здравословно неразположение, поради което и смяната е продължена от св.А.. Съдът намира, че внезапното временно неразположение на работника не е основание за нарушаване на трудовото законодателство, тъй като видно от представените графици, на разположение на работодателя, са били и други работници, които биха могли да застъпят на смяна без да се нарушава изискването за полагане на труд повече от 12 ч. Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, поради което и ирелевантна е причината, поради която се е стигнало до допускане на нарушението.

За това нарушение дружеството – жалбоподател е санкционирано по реда на чл. 414, ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв. Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава.