Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 09.01.2019, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2283/2018
Вид
Решение № 9
Подписан
09.01.2019
Състав
ЙОВКА ПУДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.483 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.365, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33, ал.1 и ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.33, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.15, ал.1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №9 гр.К., 09.012019 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. при секретаря.....................Х. К.

…...………………..............................като разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №2283 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.

Ищецът твърди, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №***, том ***, н.д.№ ***/1997 г. на Нотариус при Районен съд -К., ответникът „Т. – 91“ АД продал на ЕТ „И.-П.

– О. П.“ на 31.07.1997 г. следния свой недвижим имот: сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр. К., западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „К. Д.“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №***, в кв. I (първи) по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад - „П. м.“ АД. По този начин ЕТ „И.-П. – О. П.“ придобил собствеността върху двете посочени сгради, ведно с терена под тях с обща площ от 410 кв.м. (150 кв.м. под сграда-дюшеци и 260 кв.м. под сграда-чепкало) и станал собственик на 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с пл. № 7060, в кв. I (първи) по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад – П. м.-К-АД, който имот понастоящем е с идентификатор *** ***и обща площ от 6291 кв.м. На 02.06.2003г. бил сключен Договор за прехвърляне на предприятие, съгласно който цялото предприятие на ЕТ „И.-П. – О. П.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения било прехвърлено на „Т.“ ООД, с ЕИК: *** и последното станало собственик и на недвижимите имоти, предмет на горепосочената продажба с нотариален акт № ***, том. ***, нот. дело № ***/1997 г., а именно сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „К. Д.“, както и

410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор *** . На 23.11.2004 г. с Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот №***, том *** рег. № ***, дело №***/2004 г. на Нотариус Петранка Куцарова, с рег. №100 на НК, вписан в Служба по вписванията под №***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 23.11.2004 г., „Т.“ ООД е признато за собственик. На 31.07.2018 г. бил издаден Нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт №***, том ***, рег. № ***, дело № ***/2018 г. на Нотариус П. К., съгласно който в Нотариален акт №***, том ***, рег. №*** дело №*** от 23.11.2004 г. по описа на Н.П. К. рег.№ ***, с район РС- К., на страница първа ред 14 да не се чете думата „построени“ и на нейно място да се добави „представляващ 410/6291 ид.ч. (четиристотин и десет, върху шест хиляди двеста деветдесет и един кв. метра идеални части) от“. При посещение в СГКК- гр.С. и след справка в Агенцията по вписванията установили, че на 17.07.2018 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том***, рег. № ***, дело №451/2018 г. на Н.Н.К. *** действие Районен съд – К., ответникът „ТАИС – 91“ АД продал на втория ответник „М.Т.“ ЕООД: Поземлен имот с идентификатор *** ***с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал ***, парцел *** по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №***, №***, №***, №***, №***и № ***, като по този начин продавачът „ТАИС – 91“ АД продал не само своите идеални части от правото на собственост върху гореописания поземлен имот, но и 410/6291 ид.части собственост на „Т.“ ООД. В постоянната практика на ВКС се приемало, че при извършено прехвърляне от несобственик сделката била валидна, но с нея се прехвърляло единствено обема от права, който притежавал праводателя /решение №551/13.09.2010 г. по гр.д.№669/2009 г. на ВКС, I г.о./. В случая, сделката между „ТАИС – 91“ АД и „М.Т.“ ЕООД била валидна, но нямала транслативен вещно правен ефект по отношение на 410/6291 ид. части от правото на собственост върху имота, които ид.части са собственост на „Т. “ООД. Независимо от това, купувачът „М.Т.“ ЕООД се легитимирал пред трети лица с нотариален акт за покупко-продажба №136, том III, рег. № 6103, дело №451/2018 г. на Н.Н.К. като собственик на целия поземлен имот с площ от 6291 кв.м., поради което бил налице правен интерес, да иска от съда да установи със сила на присъдено нещо, че „Т.“ ООД, а не „М.Т.“ ЕООД, е собственик на 410/6291 ид. части от правото на собственост върху гореописания поземлен имот. Твърди, че с придобиването чрез покупко-продажба на 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор *** ***„Т.“ ООД станал съсобственик на същия заедно с ответника „ТАИС – 91“ АД, който притежавал 5881/6291 ид. части от правото на собственост. Разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗС сочела, че съсобственикът можел да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение, а ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия, като конститутивният иск за изкупуване трябвало да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Заявява, че с придобиването чрез покупко-продажба на 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор *** , „Т.“ ООД станал съсобственик на същия заедно с ответника „ТАИС – 91“ АД. Безспорно „ТАИС – 91“ АД прехвърлил с нотариалния акт за покупко-продажба от 17.07.2018 г. на „М.Т.“ ЕООД (трето лице -несъсобственик) своите 5881/6291 ид. части от съсобствения имот, която продажба била валидна. Твърди, че съсобственикът продавач „ТАИС -91“ АД не предложил на „Т.“ ООД като съсобственик да изкупи дела му от съсобствения имот. От това следвало, че са налице всички законови предпоставки, които му давали правото да предяви иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 5881/6291 ид. части от правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор *** , като цената, по която следвало да се извърши изкупуването била тази, на която били продадени собствените на „ТАИС – 91“ АД идеални части от имота, съгласно нотариалния акт от 17.07.2018 г., като от нея се приспадне по съразмерност цената на 410/6291 ид.ч. от имота, които били собственост на „Т.“ ООД и не били предмет на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, а именно за сумата от ***лв.

Конститутивният иск за изкупуване по чл.33, ал. 2 от ЗС счита за допустим, тъй като е предявен в 2-месечния законоустановен срок от продажбата, осъществена на 17.07.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което да постанови изкупуване в полза на „Т.“ ООД, ЕИК: *** , на продадените от „ТАИС -91“ АД, с ЕИК: ***на купувача „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ***, с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2018 г., материализиран в нотариален акт №***, том ***, рег.№ ***, дело №***/2018 г. на Н.Н.К. *** действие Районен съд - К., на 5881/6291 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** , с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., обл.С.., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал ***, парцел *** по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти № ***, №***, №***, №***, №*** и №***, при цена съгласно договора – ***лв., представляващи цената на 5881/6291 ид.ч. от имота. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът „ТАИС – 91“ АД счита предявеният иск за недопустим и моли производството да бъде прекратено. Сочи, че „Т.“ ООД е собственик на процесния имот, но нямал правен интерес от предявения установителен иск, тъй като бил сключен договор на основание чл.365 от ЗЗД, оформен с нотариален акт, с който страните постигнали спогодба да не черпят права от покупко-продажбата, обектирана в нотариален акт №***, том ***, рег.

№***, дело №*** от 2018г., извършен от Н.Н.К. рег. №***, вписан вх.№4162, акт №***, том ***, дело № ***/2018 г., вх.рег.№4155, във връзка с който бил предявеният иск за изкупуване.

Нотариалният акт за извънсъдебната спогодба бил вписан в СВ- К. преди вписването на исковата молба. При положение, че покупко-продажбата на недвижим имот, обектирана в нотариален акт №***, том ***, рег.№ ***, дело №***/2018 г. била анулирана, не можело да става въпрос за изкупуване.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът „М.Т.“ ЕООД счита предявеният иск за недопустим и моли производството да бъде прекратено. Сочи, че „Т.“

ООД е собственик на процесния имот, но нямал правен интерес от предявения установителен иск, тъй като бил сключен договор на основание чл.365 от ЗЗД, оформен с нотариален акт, с който страните постигнали спогодба да не черпят права от покупко-продажбата, обектирана в нотариален акт №***, том ***, рег.

№***, дело №*** от 2018г., извършен от Нотариус Н.К. рег. №700, вписан вх.№4162, акт №***, том ***, дело № ***/2018 г., вх.рег.№4155, във връзка с който бил предявеният иск за изкупуване.

Нотариалният акт за извънсъдебната спогодба бил вписан в СВ- К. преди вписването на исковата молба. При положение, че покупко-продажбата на недвижим имот, обектирана в нотариален акт №***, том ***, рег.№ ***, дело №***/2018 г. била анулирана, не можело да става въпрос за изкупуване.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приетото като доказателство заверено копие на нотариален акт №***, том ***I, д.№ ***/1997 г. на Нотариус П.К. при Районен съд -К., се установява, че на 31.07.1997 г.

„ТАИС – 91“ АД е продал на ЕТ „И.-П. – О. П.“, следния свои недвижими имоти: сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „Коста Дзънов“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №***, в кв. ***) по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад - „П. м.-К“ АД.

С договор от 02.06.2003 г., нот.зав.рег.№2998/03.06.2003 г. на Нотариус Х. С., рег.№121 на НК, с район РС-С., вписан в СП при РС-К. вх.№2443/05.06.2003 г., №***, том ***, ЕТ „И.-П. – О.П.“ гр.К. прехвърлил безвъзмездно на „Т.“ ООД *** „фирмата на ЕТ„И.-П. – О. П.“ със седалище ***, заедно с предприятието му като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително: 1. сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „К. Д.“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №7060, в кв. I (първи) по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад - „П. м.-К“ АД, подробно описани в нотариален акт №***, том ***, д.№ ***/1997 г. на Нотариус П.К. при Районен съд –К.“.