Решение № 379 от 26.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. С.н, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.Н, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500406 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С обжалваното решение районен съд- Д. е осъдил ГД"ГП" на МВР да заплати на В. Н. М. сумите, както следва:

1. На основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.140, ал.1 КТ сума в размер на 2 825.54 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен за периода от 11.09.2019г. до 18.07.2022г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 435.60 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 1-во число на месеца следващ тримесечието за което се отнася до 18.07.2022г.;

2.На основание чл. 181, ал.1 от ЗМВР, чл. 2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 2015г,. изд. от министъра на МВР – сума в размер на 190.80 лева, представляваща обезщетение равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при среднонощни температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от 18.07.2019г. до 31.07.2020г., и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД- сума в размер н а 49.56 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 1-во число на месеца за който се дължи;

3. На основание чл. 179, ал.1 ЗМВР във вр. с чл. 181а от ЗМВР във вр. с чл.

143, ал.1 от КТ, чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл - сума в размер на 544.41 лева, представляваща неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани 1 полицейски операции през периода от 18.07.2019г. до 18.07.2022г., и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗДсума в размер на 88.73 лева, представляваща обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба - 20.07.2022г. до окончателното изплащане на сумите, както и 850.00 лева–разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение,а в полза на районен съд –Д. да заплати сумата от 166.00 лева - дължими държавни такси и сумата от 200.00 лева – възнаграждение за вещо лице.

Това решение се обжалва пред С.нски окръжен съд от ГД"ГП", чрез главен юрисконсулт М. Х., с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Във въззивната жалба се сочи, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове; в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т. ч. общото трудово законодателство. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.; с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Твърди се, че непълнота в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случа; за положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. В тази връзка се прави позоваване на Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС, с което съдът е приел,че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. По-нататък се сочат действащите през процесния период наредби, в които липсва правило като това на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ..

Според жалбоподателят за служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време по-голям основен платен годишен отпуск, по-голямо обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, ранно пенсиониране при условията на първа категория труд.

Възразява , че районния съд е допуснал и друго нарушение на материалния закон – приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд с правно основание, относимо към извънреден труд.

По отношение на иска по чл. 181 ал. от ЗМВР се сочи, че тази 2 безплатна храна е с целево предназначение и самият закон към процесния период не предвижда заплащането и в натура; с измененията в ДВ бр.

69/2020г. е предвидено изплащане на левовата равностойност.

По отношение на иска по чл. 179 ал. 1 от ЗМВР се сочи, че времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време, но не е включвано в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени; претендират се разноски за двете инстанции.

В законния срок е депозиран писмен отговор от ищеца, чрез пълномощник адв. А. Ш., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.В отговора се излагат доводи, че след като специалният закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат разпоредби, с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да компенсират особената тежест именно на нощния труд, то следва да се приложи методиката на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, каквото решение е дадено в постановени съдебни актове по отправени преюдициални запитвания в тази насока. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР.

По отношение позоваването във въззивната жалба на Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, в отговора се развиват доводи, че понятието „компенсаторни механизми“ в тълкувателното решение е изключително общо, защото нито в закона, нито в наредбите, последвали тази от 2014 г., е предвиден компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия и т.н./, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е била въведена допълнително именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата от 2014 г. Сочи се в отговора, че в МВР има значителен брой служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд, които също са служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР; цитират се разпоредбите относно привилегии и придобивки и които разпоредби не предвиждат каквото и да е разграничение на служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд. Сочи , че социалните придобивки, уредени в ЗМВР, не компенсират по-голямата продължителност на нощния труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, защото те се ползват и от служители, които не полагат нощен труд, а някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение. Твърди , че постановявайки атакуваното решение, съдът всъщност е приложил точно и правилно материалния закон, като даденото тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на България.

По отношение иска по чл. 183 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че присъдената сума касае периода преди изменението на Наредба № 8121з-904 от 14.08.2020 г.

3

По отношение иска по чл. 179 ал. 1 от ЗМВР в отговора се сочи, че времето, през което служителите са на разположение на ответника, без да се престира ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал служебните си задължения; неактивната част от дежурството също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Прави позоваване на Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98, Решение от 09.09.2003 г. по дело С151/02, Решение от 25.10.2020 г. по дело С-429/09, Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 г. и Решение от 10.09.2015 г. по дело С-266/14 г. на СЕС.

С отговора на въззивната жалба се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано; претендират се разноски.

Пред окръжен съд -С.н жалбоподателят ГД"ГП" та МВР гр.С. се представлява от гл.юриск.М. Х. която поддържа изцяло депозираната въззивна жалба Намира ,че решението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено и отхвърлени исковете по съображения, изложени във въззивната жалба и писмени бележки

Претендира разноски, представляващи юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции .Въззиваемият В. Н. М. редовно призован , не се явява и не изпраща представител .Постъпила е писмена защита от пълномощника му адв.А. Ш. ,която поддържа становище ,че обжалваното решение на районен съд –Д. е законосъобразно и обосновано постановено ,включително и в частта за присъдените разноски. Претендира разноски за въззивната инстанция.

С.нският окръжен съд намира за процесуално допустима въззивната жалба .Същата е депозирана в законния срок ,от надлежна страна, с внесена държавна такса ,срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Не се спори по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Старши полицай в ГД „Гранична полиция“ при МВР ,РДГП –С.,ГПУ „Д. „

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице Г. проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил нощен труд посочен подробно в таблица ,,колона 11 и колона 17 като му се дължи възнаграждение за положен нощен труд в размер на 2 825,54 лева ,ведно с лихва за забава дължима за всеки тримесечен период е в размер на 435,60 лева,отразена от в.л.Г. в Таблица 1,колона 13 и колона 19.

Даденото от районен съд –Д. разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от 4

ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.

В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал.9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Разпечатката съдържа 40 от 199 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0fbf9a49-2f16-4f56-acb4-f93b4a8ce9be