Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1414 от 21.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7969/2021
Вид
Решение № 1414
Подписан
21.03.2024
Състав
ВЕСЕЛА СТОЯНОВА ДОНЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 1414 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20211110207969 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г. редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г. и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. /предишен чл.189,ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.58д чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на Т. Е. Е., подадена срещу наказателно постановление №21-4332-002649, издадено на 22.02.2021година от началник Група към СДВР-ОПП, с което са му наложени административни наказания “глоба”, в размер 200лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 5месеца, на основание чл.175,ал.1,т.2 ЗДв.П актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.43 от 26.04.2002г., в сила от същата дата, за това, че на 24.01.2021година, около 09:11часа, в град София, по ул.”Околовръстен път”, в посока от автомагистрала ТРАКИЯ към село Казичене, е управлявал лек автомобил, марка”DODGE”, модел”DART”, с 1 регистрационен номер .., собственост на друго физическо лице, използвайки светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, конкретно червена светлина, поставена в основните осветителни уреди /предните фарове/ на автомобила, без да е имал такова право административно нарушение по чл.91,ал.3 ЗДв.П - редакция на разпоредбата, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.80 от 24.09.2021г.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията на последната разпоредба, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят се позовава на допуснати нередовности, с характеристиките на съществени процесуални нарушения в рамките на административнонаказателното производство, довели до накърняване правото му на защита, конкретно изразили се в непълно, неточно, неясно и непрецизно посочване, както на фактическите, така и на юридическите параметри на административнонаказателното обвинение, но още на липса на осъществен състав на административно нарушение в случая, при положение, че установените светлини са били такива, поставени от производителя, не са били проблемни, при положение, че автомобилът, внос от Северна Америка, е бил регистриран от компетентните органи в Република България, а и същите, нито се твърди, нито се установява, да са били използвани.

Защитникът на жалбоподателя по пълномощно, приложено като лист 30 от делото - адвокат И. К., САК, в съдебно заседание поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, алтернативно за изменяване на същото, в насока намаляване до нормативния минимум на наложените наказания, позовавайки се, а и развивайки съображенията в жалбата, както на приложимост по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Отправя искане за присъждане на направените деловодни разноски от жалбоподателя, при благоприятен за последния изход на делото.

Пред съда административнонаказаният Т. Е. Е., в процесуалното качество на жалбоподател, редовно призован, не се явява лично.

2

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището, изразено от защитника на жалбоподателя в открито съдебно заседание и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2021година, осъществявайки в рамките на служебните си правомощия пътен контрол, дежурен екип на СДВР-ОПП, в състава на който били свидетелите е.с. и и.н. съставил, конкретно свидетел Симова, на жалбоподателя Т. Е. Е., ЕГН **********, с адрес град Айтос, община Айтос, .. спирайки го за проверка, в процес на управляване на моторно превозно средство по ул.”Околовръстен път”, в посоката от автомагистрала ТРАКИЯ към село Казичене, в пределите на столичния град, акт, бланков №..., за установяване на административно нарушение, с посочена правна квалификация по чл.91,ал.3 ЗДв.П, от фактическа страна описано като изразило се в това, че на същата дата, около 09:11часа, в град София, по ул.”Околовръстен път”, в посоката от автомагистрала ТРАКИЯ към село Казичене, Е. е управлявал лек автомобил, марка”DODGE”, с регистрационен номер .., собственост на друго физическо лице, използвайки светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, конкретно червена светлина, поставена в основните осветителни уреди на автомобила предни фарове, без да е имал такова право. Така съставен, актът бил предявен, подписан без възражения и препис от него бил връчен на жалбоподателя на същата дата - 24.01.2021година. Въз основа на акта, на 22.02.2021година началник Група към СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №21-4332-002649, с което на жалбоподателя, на основание чл.175,ал.1,т.2 ЗДв.П, били наложени административни наказания - “глоба”, в размер 200лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно 3 средство”, за срок 5месеца, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.

С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, представляващи предмет на административнонаказателното обвинение, предвид естеството на нарушението и начина на установяването им, по делото са събрани гласни доказателства, конкретно чрез разпит в качеството на свидетели, на актосъставителката е.с. и на свидетеля по акта и.н. както са приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, конкретно подробна справка/картон на водача, по данни от автоматизирана система на Министерството на вътрешните работи на Република България, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество, актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и заповеди - рег.№8121з-515/14.05.2018г. и №8121К-13180/2019г. на министъра на вътрешните работи, както акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019година, с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на издателя на атакуваното наказателно постановление.

Тук е мястото да се отбележи, че от гл.т. специфика на конкретното нарушение, а и начин на установяване, от съществено, на практика и изключително значение по казуса, са гласните доказателства, събрани чрез показанията на разпитаните свидетели - полицейски служители, които освен ангажирани с образуването на административнонаказателното производство, би следвало още непосредствено да са възприели, а и констатирали самото нарушение. Разпитани в качеството на свидетели обаче, при това по инициатива на съда, както актосъставителката е.с., така и посоченият като очевидец и единствен свидетел по акта - и.н. според състава добросъвестно, от дистанцията на времето, естеството на служебните ангажименти и рутинността на случилото се, са дали крайно оскъдни и практически неинформативни показания, видно от които са участвали при съставянето на предявения на всеки от тях в хода на разпита акт за установяване на административно нарушение, но освен да потвърдят, че същият е бил съставен “непосредствено при установяването на нарушението”, са заявили 4 категорична липса на спомени за обстоятелства, индивидуализиращи, характеризиращи и конкретизиращи случая, както и личността на нарушителя.

При това положение, според съда, с показанията си, обсъдени поотделно и заедно, разпитаните свидетели Симова и Недков по-скоро практически не са допринесли, още повече пълноценно, за изясняването на правнорелевантни за конкретния случай факти, като същевременно съдът намира, че в съответствие със задължението да вземе необходимите мерки, за да осигури разкрИ.ето на обективната истина, в рамките на казуса е направил възможното за събиране на доказателствата, с оглед проверка на фактическите положения, възприети от органите на административнонаказателното производство, респ. обусловили ангажирането на личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя в случая.

Предвид изложеното, съобразно доводите в жалбата, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното:

На първо място отчита, че жалбата на Т. Е. е допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление, установено, е било връчено на санкционираното лице на 19.05.2021година, а жалбата е била депозирана при административнонаказващия орган, съобразно приложимото правило по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.60,ал.1 ЗАНН, на 25.05.2021година, при това първоначално подадена в РУ Айтос при ОДМВР Бургас на 19.05.2021година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по същество.

На следващо място съдът преценява, че са налице предпоставките за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От гл.т. приобщените като писмени доказателства, два броя заповеди на министъра на вътрешните работи, едната и с приложен акт за встъпване в длъжност, обсъдени във връзка с разпоредбите на чл.189,ал.1 ЗДв.П и на чл.189,ал.12 /предишен чл.189,ал.4/ ЗДв.П, според съда, актът за установяване 5 на нарушението, а и атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентни длъжностни лица.

Въпреки това, тъкмо правен извод по изхода на делото, в насока отмяна на атакуваното наказателно постановление, се явява обоснован, защото с приоритет, макар не точно в смисъла на доводите, обосноваващи защитната теза на жалбоподателя, се констатират допуснати нередовности в рамките на административнонаказателното производство, оценени самостоятелно, но и в съвкупност като съществени, доколкото са свързани с неспазването на приложими, при това установени по императивен начин, принципни правила, дефинитивно обуславящо нарушаване на правото на защита на наказания.

Съставът има предвид, че единствената, макар последователно сочена, на основание чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.42,т.5 /актуален чл.42,ал.1,т.5/ ЗАНН и чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН, като нарушена нормативна разпоредба, от гл.т. на очертано в съдържанието й правило за поведение, практически няма как да бъде самостоятелно нарушена, още повече така, че да обуслови ангажиране на конкретна административнонаказателна отговорност на лице, а това е така, защото според органите на административнонаказателното производство в случая жалбоподателят Т. Е. е нарушил разпоредбата на чл.91,ал.3 ЗДв.П, според която и в актуалната към 24.01.2021година редакция, безадресатно, по-скоро като принципно правило е предвидено, че “специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Центрове за спешна медицинска помощ, Държавна агенция“Национална сигурност“, структури на