Решение № 426 от 17.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Варна, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20223100900744 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***., ет. 4 срещу В. К. А., ЕГН **********, с адрес: ****** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 136 611,05 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета № 210178/16.05.2018 год., присъдена по гр.д. № 1825/2018 год. на ОС Варна, потвърдено с решение на АС Варна, по т.д. № 484/2019 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, с правно основание чл. 558, ал.

7 КЗ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е изплатил по щета № 210178/16.05.2018 год. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 136 611, 05 лв., присъдени с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 1825/2018 год. на ВОС. Излага се, че виновен за ПТП, за което е изплатено обезщетение на увреденото лице, е ответника В. К. А., който е участвал и в производството по гр.д. № 1825/2018 год. на ОС Варна в качеството на трето лице – помагач и който е управлявал автомобила без наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач към момента на ПТП-то. Изплащайки определеното обезщетение, встъпва в правата на увреденото лице като предявява срещу него регрес за изплатеното обезщетение и разноските за определянето и изплащането му.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител, депозира отговор, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва наличието на основания за изплащане на обезщетение от страна на Гаранционния фонд с оглед липсата на 1 представителна власт на застрахователния посредник „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ АД да извършва уведомления от името на застрахователя ЗД „БУЛ ИНС“ АД по реда на чл. 368, ал. 4 КЗ, в който смисъл се твърди наличие на задължителна застраховка „гражданска отговорност“. В евентуалност, релевира възражение за съпричиняване от страната на пострадалото лице, което се е качила в автомобила при знание, че л.а. „Опел Вектра“ не е застрахован. Оспорва иска по размер, като твърди, че сума в размер на 2 180 лева – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и 6 928.82 лева – разноски в съдебното изпълнение не подлежат на репариране от страна на делинквента.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявения иск, моли за неговото уважаване и присъждането на съдебноделоводни разноски.

От своя страна, ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 564/11.04.2023 год. по чл. 374 ГПК.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № 527/12.06.2019 год. по т. д. № 1825/2018 год. на ВОС, потвърдено с Решение № 278/05.12.2019 год. по в. т. д. № 484/2019 год. на ВАпС, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение № 585/16.11.2020 год. по т. д. № 576/2020 год. на ВКС, I ТО, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Ю.Т.Н., ЕГН ********** сумата 105 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка С. Димитрова А.а, настъпила на 30.04.2017 год. в ПТП, причинено при управлението на лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № ******, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018 год. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 557, ал. 1 т. 2 б. “а“ КЗ и чл.

558, ал. 1 изр.второ вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ. С решението Гаранционен фонд е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС сумата от 4200 лв. – държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и сумата от 3630 лв. – възнаграждение в полза на адвокат Н.С.В..

В производството по т. д. № 1825/2018 год. на ВОС, на страната на ответника Гаранционен фонд като трето лице помагач е бил привлечен В. К.

А..

В мотивите на горецитираното решение на ВОС, с оглед задължителната сила на присъдата по чл. 300 ГПК, постановена по НОХД № 12/2018 год. на ОС Шумен, е прието за установено, че помагачът на 2 ответника, нарушавайки правилата за движение при управлението на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******, на 30.04.2017 год. е допуснал настъпването на ПТП с товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ******, с което по непредпазливост е причинил смъртта на С. А.а.

От представените по делото застрахователна полица №

BG/02/117000158588, Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и платежен документ от 03.01.2017 г. (л. 40 от делото) се установява, че чрез застрахователния брокер „Ес Ди Ай Груп“ ООД, за лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № ******, собственост на М.Х.О., със „ЗД „Бул Инс“ АД е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на действие 04.01.2017 год. – 03.01.2018 год. С подписването на застрахователната полица, собственикът на автомобила е декларирал, че е уведомен, че в случай на неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, договорът се прекратява на 15-тия ден от датата на падежа на съответната разсрочена вноска съгласно чл. 368, ал. 4 вр. чл. 490, ал. 2 КЗ. На 03.01.2017 год. собственикът на автомобила платил само първата вноска, като падежът на втората бил на 03.04.2017 год. Тъй като плащане на втората вноска не е било извършено, полицата е била подадена от застрахователя към Информационния център на Гаранционния фонд като прекратена на 18.04.2017 год.

Въз основа на Изпълнителен лист № 511/16.12.2019 год., издаден по т. д. № 1825/2018 год. на ВОС е било образувано изп. дело № 20197360400057 на ЧСИ рег. № 736 в КЧСИ. Съгласно изпратена до ответника по настоящото дело покана за доброволно изпълнение, задължението му по изп. дело е било в общ размер на 130 546,07 лв., от които 105 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, която към датата на изготвяне на поканата е била в размер на 16 437,25 лв., 2180,00 лв. – адвокатско възнаграждение в изп. производство и разноски по изп. дело, които до момента на изготвяне на поканата са били в размер на 6928,82 лв.

Видно от представеното към исковата молба банково извлечение, на 27.12.2019 год. ищецът е заплатил по сметката на съдебния изпълнител, указаната в поканата сума както следва: 25 546,07 лв. с основание на плащането „ЧСИ № 736 – Виктория Рогова 20197360400057 пълно пл. неолихв. сума. пл. по запор № 532091“; 105 000,00 лв. с основание „ЧСИ № 736 – Виктория Рогова 20197360400057 пълно пл. главница. пл. по запор № 532091“; 262,50 лв. с основание „ЧСИ № 736 – Виктория Рогова 20197360400057 пълно пл. закон. лихва. пл. по запор № 532091“. Видно от извлечението, на 17.01.2020 год., съдебният изпълнител е върнал по банков път на ищеца сумата от 2 027,52 лв. с основание „виктория енчева рогова връщане на надвнесена сума ид 20197360400057“.

От преводно нареждане № 201 B1O02102600G0/26.01.2021 год. се 3 установява, че ищецът е заплатил по сметка на ВОС дължимата по т. д. № 1825/2018 год. държавна такса от 4200 лв., а от нареждането с № 201B1O***N/31.12.2020 год. – адвокатското възнаграждение от 3630 лв. в полза на адвокат Н.С.В..

От представените регресна покана, обратна разписка и пощенски плик, става ясно, че на 28.01.2022 год. ищецът е изпратил на ответника покана с искане да му бъдат възстановени заплатените 136 611,05 лв., която обаче не е била връчена на ответника или на негов представител.

В настоящото производство от ответната страна е направено възражение за проявена груба небрежност от страна на Гаранционен фонд в производството по т. д. №1825/2018 год. на ВОС, изразяваща се в невъвеждане на възражение на неизвестно на В. К. А. обстоятелство, а именно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е било причинено ПТП, поради отсъствието на право на застрахователния брокер „Ес Ди Ай Груп“ ООД да извършва уведомление на ползвателите на застрахователни услуги за възможността за автоматично прекратяване на застрахователния договор по чл. 368, ал. 4 КЗ. С оглед извършване на преценка за основателността на възражението, от брокера е изискан сключеният между него и „ЗД „Бул Инс“ АД брокерски договор.

В чл. 1 от същия страните са постигнали съгласие брокерът да осъществява посредничество за сключването и изпълнението на застрахователни договори съгласно условията и тарифите на застрахователя по възлагане от страна на потребителя на застрахователни услуги, осъществявайки действията предвидени в чл. 153 КЗ /отм./ Чл. 3 пък гласи, че в случаите, когато възложителят на брокера е приел условията, предложени от застрахователя, последният приема да издаде и връчи застрахователния договор по начин удобен за застрахования. Изхождайки от съдържанието на чл. 6.7 е видно, че освен застрахователя, и брокерът е имал право да връчва договорите, доколкото със същата клауза брокерът се е задължил да събира премиите по връчни от него застрахователни договори и да осигурява превеждането в полза на застрахователя на дължимите застрахователни премии по реда на чл. 10. Последният гласиq че отчетният период е седмичен, като брокерът следва да предаде на застрахователя подписаните от застрахования полици, окомплектовани с необходимите документи не покъсно от 15:00 всеки петък.

В евентуалност, ответникът се е позовал и на груба небрежност, проявена от Гаранционния фонд изразяваща се в неотправяне на възражение по чл. 557, ал. 3, т. 2 КЗ, че починалата е знаела, че пътува в МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност”. За преценка основателността и на това възражение е било допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, който обаче, тъй като не е могъл да бъде призован, е бил заличен.

4

Въз основа на тази фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 558, ал. 7 КЗ.

Съгласно цитираната норма след изплащане на обезщетението по чл.

557, ал. 1 и 2 КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Доколкото в производството по т. д. № 1825/2018 год. на ВОС на страната на ответника Гаранционен фонд е бил привлечен като трето лице помагач В. К. А., то установеното от съда в мотивите на постановеното по делото Решение № 527/12.06.2019 год. е задължително между тях.

Задължителната сила на мотивите на съдебно решение се заключава в това, че всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите му относно спорното право следва да бъдат зачитани от съда разглеждащ последващото производство между подпомагащата и подпомаганата страна.

В този смисъл с влязлото в сила Решение № 527/12.06.2019 год. по т. д.

№ 1825/2018 год. на ВОС Гаранционен фонд е бил осъден да заплати на Ю.Т.Н. застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на смъртта на майка й, настъпила в ПТП, виновно причинено от настоящия ответник в следствие на негово противоправно поведение, ведно със съответната законна лихва, дължимата в полза на съдебната власт държавна такса за производството и адвокатско възнаграждение в полза на представителя на ищцата по горецитираното дело.

С оглед събраните в хода на настоящото производство доказателства се установи, че Гаранционният фонд е погасил възникналите въз основа на постановеното решение задължения спрямо надлежните си кредитори. По тази причина съдът намира, че настоящият ищец се е суброгирал в правата на увреденото лице Ю.Н. срещу деликвента В. А..