Решение № 64 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Петър Ив. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100510010 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13359 от 05.07.2024 г., постановено по гр. дело № 35250/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, частично са били уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. Г. Г., Л. А. М.-В. и Е. А. М. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца следните суми:

1.П. Г. Г. сумата от 3035,99 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от 379,34 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., както и сумата в размер на 30,91 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба /26.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен иска за сумата от 6,37 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.;

2. Л. А. М.-В. сумата от 1517,99 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 189,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 1

01.06.2023 г., както и сумата в размер на 15,46 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба /26.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен иска за сумата от 3,19 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.;

3. Е. А. М. сумата от 1517,99 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 189,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., както и сумата в размер на 15,46 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба /26.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен иска за сумата от 3,19 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.

Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 1390,43 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената част на исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените от ищеца установителни искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответниците Л. А. М.-В. и Е. А. М., чрез назначения им особен представител – адв. Б.К., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че ответниците не са материално легитимирани да отговарят по иска, тъй като ищецът не е установил по делото при условията на пълно и главно доказване, а негова е доказателствената тежест, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, доколкото по делото не се установява ответниците да са приели наследството, респективно да са съсобственици на процесния недвижим имот. Изтъква, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 48 ЗН и чл.

49 ЗН, както и доказателствената сила на представеното по делото удостоверение за наследници. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените срещу Л. А. М.-В. и Е. А. М. искове.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по същата.

Решението в частта, с която предявените от ищеца искове срещу ответника П. Г. Г. са били уважени, както и в частта, с която са били отхвърлени срещу тримата ответници акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

2

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особения представител не дължи заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

3

Съобразно цитираната нормативна уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди възниква не въз основа на индивидуален писмен договор, а по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. По делото е представен Нотариален акт от 10.01.1996 г., от който се установява, че Г.Д. Г. и Л.С.

Г.а да придобили процесния апартамент 13. Представена е и Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /лист 38 по делото на СРС/, от която се установява, че след смъртта на Л.С. Г.а и Г.Д. Г. техни наследници по закон са П. Г. Г. и С. Г.а Г.а – последната е починала на 21.07.2009 г. и е оставила наследници – Л. А. М. – В. и Е. А.

М.. Този документ не е бил надлежно оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК от ответниците и представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползваща се с обвързваща в съда материална доказателствена сила за удостоверените в същия обстоятелства, поради което настоящият състав на съда приема, че ответниците са били съсобственици на апартамент № 13, като П. Г. Г. притежава 2/4 ид.ч., а Л. А. М. – В. – 1/4 ид.ч. и Е. А. М. – ¼ ид.ч., респективно че са приели наследството, доколкото ответниците Л. А. М.-В. и Е. А. М. не са провели обратно доказване, че са се отказали от наследството, респективно не е опровергана доказателствената сила на същия. Нещо повече, в случая ответниците Л. А. М.-В. и Е. А. М. с подадения отговор на исковата молба чрез назначения им особен представител не са оспорили факта на приемане на наследството, а са поддържали само,че не са страна по договора за продажба на топлинна енергия.

Изложеното налага обоснован извод, че в съответствие с изводите на СРС Л. А. М.-В. и Е. А. М. са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска, съобразно притежаваните квоти от съсобствеността.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените пасивно субективно и обектвино кумулативно съединени главни и акцесорни установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр.

2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.

При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ищеца – въззиваем на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски, като ответникът бъде осъден да заплати общо сумата от 100,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300,00 лв., представляващи разноски за особен представител.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13359 от 05.07.2024 г., постановено по гр. дело № 35250/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав в обжалваната част

4

Решение № 13359 от 05.07.2024 г., постановено по гр. дело № 35250/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, в необжалваната част е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Л. А. М.-В. с ЕГН ********** и Е. А. М. с ЕГН ********** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 400,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5