Решение № 1020 от 12.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. Перник, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720105760 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. М., срещу Л. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 441,45 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 71,06 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.03.2019 г. до 28.07.2021 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1461/18.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 4477/2021 г. на РС – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв.

Н., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Оспорва да е доставена топлинна енергия в размер на претендираната стойност.

Възразява за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 1461 от 18.08.2021 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 4477 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник срещу Л. И. Л., ЕГН **********, за сумата 441,45 лв. представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 71,06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.03.2019 г. до 28.07.2021 г., и са присъдени разноски на заявителя.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 7, вр. ал. 5 ГПК като е удостоверено от връчителя, че лицето на живее на постоянния и настоящ адрес с посочване на източника на информация.

С Разпореждане № 6712/15.10.2021 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, получено на 18.10.2022 г. и на 12.11.2022 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

По делото е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).

От представения по делото заверен препис на декларация, се установява, че Л. И. Л., ЕГН **********, е декларирал пред дирекция „Местни данъчци и такси“ при Община Перник, че е собственик при равни квоти с В.Ц.Б. ЕГН **********, на апартамент с адрес: гр. ******.

Съгласно приетия препис-извлечение от акт за сключен граждански брак Л. И. Л., ЕГН **********, и В.Ц.Б. ЕГН **********, са сключили граждански брак на 05.03.1972 г.

Видно от становище с изх. № 938/28.03.1990 г., че ДФ „Бетон“-гр. Перник дава съгласието си В.Ц. Л.а да закупи обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес: гр.

****.

От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 02.07.1990 г. се установява, че В.Ц. Л.а е закупила недвижим имот, 2 представляващ апартамент № 136, на ет. 7, в жилищната сграда на блок ***** Съгласно удостоверение изх. № 183/06.07.2022 г., издадено от „Перник-Инвест“ ЕООД-гр. Перник, недвижим имот, находящ се в гр. *****, ап. 116, е идентичен по сега действащия административен адрес: гр. ****, като в Договор за продажба на държавен недвижим имот от 02.07.1990 г. е допусната техническа грешка, а именно апартамент 136 да се чете апартамент 116, и жилищна сграда бл. 33, да се чете бл. 32.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор № 293/10.12.2001 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в сграда в режим на етажна собственост между етажната собственост и „Техем сървисиз“ ЕООД, от който момент е въведена системата за дялово разпределение в СЕС.

Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисиз“ ЕООД е сключен Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение“ със срок една година с клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ“ ЕООД. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.

От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.

Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово 3 разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 02.07.1990 г. В.Ц.

Л.а по време на брака си с ответника е придобила недвижим имот, представляващ по сега действащия административен адрес: гр. ******“, което е признато от ответника в подадената до данъчната администрация декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Направеното в този смисъл изявление представлява извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт на правото на собственост върху топлоснабдения имот, което се подкрепя от останалите писмени доказателства.

Тъй като имотът е придобит по възмезден начин през време на брака между съпрузите, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента на осъществяване на придобивното основание, принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит. Съгласно чл. 32 СК /Обн. ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г./, действащ към процесния период, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на 4 нужди на семейството. Поради това и педвид обстоятелството, че съпружеската имуществена общност е бездялова, следва, че съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто е и разходът за доставяна топлинна енергия.

С оглед изложеното, в качеството на собственик на имот в режим на СИО, ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и отговаря за потребената топлинна енергия в него пълен размер.

Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 441,45 лв.