Решение № 5956 от 21.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5956

Пловдив, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20267180700533 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Р. П. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. К. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, чрез адвокат М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GРАМ-1930505 от 27.01.2026г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“-Пловдив към ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „В“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е постановено временно спиране от движение на ППС на собственик, който няма задължителна ЗГО до сключване на ЗГО.

Твърди се, че не са налице фактически основания за налагане на процесната ПАМ като се заема тезата, че веднага след като жалбоподателят е разбрал, че ЗГО на автомобила му е изтекла, той е сключил валидна застраховка.

Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Претендират се разноски.

За ответната страна се взема подробно писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, а по същество за основателна, предвид следното установено от фактическа и правна страна: Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GРАМ-1930505 от 27.01.2026г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“-Пловдив към ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2, б. „В“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е постановено временно спиране от движение на ППС на собственик, който няма задължителна ЗГО до сключване на ЗГО.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ, административният орган е приел за установено, че на 27.01.2026г. Д. К. К., като водач на лек автомобил Р. М. С., с рег. № [рег. номер], СУМПС № 284419378у в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], управлява личния си автомобил, което МПС е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение, като няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите в Р България.

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GA №5098501 от 27.01.2026г.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но в нарушение на материалния закон.

Не се спори по делото, а и тези факти се установяват посредством представените писмени доказателства, част от административната преписка по издаването на оспорената заповед, че процесната ПАМ е издадена на 27.01.2026 г. за нарушение, установено на 27.01.2026 г. около 07.28 ч. Едновременно с това обаче по делото е представена и застрахователна полица от същата дата за вече сключена ЗГО. Т.е. налице е отстраняване на нарушението със своевременно предприети действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона. При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили.

Същата е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В настоящия случай процесната заповед е издадена на същата дата, на която е и преустановено установеното нарушение, при което, с налагането ѝ при сключена вече ЗГО не може да се приеме, че се преследва постигането на целените с нея резултати за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за основателна.

При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените, доказани и своевременно претендирани, разноски по делото, които се констатираха в размер на 405,11 евро заплатена ДТ и претендирано адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно" на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднен. Посочените предпоставки в случая са налице.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GРАМ-1930505 от 27.01.2026г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“-Пловдив към ОДМВР-Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Д. К. К. с [ЕГН] разноски по делото в размер на 5,11 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на адв. К. М., разноски по делото в размер на 400 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия: