Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 10.10.2025, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 599/2025
Вид
Решение № 252
Подписан
10.10.2025
В сила
05.02.2026
Състав
Страхил Николов Гошев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Дупница, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Деа Д. И.а като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510200599 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-5310-000315/20.06.2025 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на А. И. Т., с адрес: гр. София, ул. „Райска градина“ /Аврора/ № 45, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“, в размер, на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок, като неправилно и незаконосъобразно от санкционирания водач, чрез упълномощен от него процесуален представител адв. А. Г. от САК. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощените от него процесуални представители – адв. Г. и адв. С., които поддържат жалбата. Поддържа се искането за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като се сочат аргументи в тази насока. В пледоарията си пред съда процесуалният представител адв.

Г. развива допълнителни съображения в подкрепа на направеното искане. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, съгласно представен договор за правна помощ.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. В молба до съда депозирана от редовно упълномощен юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата и прекомерност на претендираното 1 адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 25.01.2025 г., около 17:04 часа, в Община Дупница, обл. Кюстендил, по път ПП-1, Е79, км. 320+250 м., в посока на движение към гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил ********, с рег.№ *************, собственост на „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД, с ЕИК 206255903, като с него пътувала и свидетелката Е. С., с която жалбоподателят живее на семейни начала и тяхното дете. Тримата се връщали от рожден ден отпразнуван предходната нощ в хижа „Паничище“. Водачът бил спрян със светлинен и звуков сигнал от автопатрул на пътна полиция, група КПДГПА, съставен от свидетелите П. и К.. Свидетелите решили да изпробват водача за употреба на алкохол с годно техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № 0176, тъй като усетили мирис на алкохол. На водача била извършена проба, която показала положителен резултат от 1,33 промила на хиляда в издишания от водача въздух.

Свидетелят П. съставил на водача Талон за изследване № 139173, ведно с 7 броя холограмни стикери. Водачът подписал и получил препис от талона, след което бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП-Дупница за даване на кръвна проба, като автомобилът му бил закаран в РУ-Дупница.

В лечебното заведение на жалбоподателя в присъствието на свидетелите К. и П. била взета кръвна проба от свидетелката Ц. – медицинска сестра във ФСМП-Дупница, която третирала същия с разтвор от кислородна вода, преди вземането на пробата. От дежурния лекар били съставени необходимите документи за вземане на кръвна проба, фиш за спешна медицинска помощ, и вземането на пробата било отбелязано в амбулаторния журнал на лечебното заведение, където се подписал и св. П..

Съобразно показанията на техническото средство на водачът бил съставен от св. П., в присъствието на жалбоподателя и св. К. АУАН, който бил подписан от посочените лица.

Препис от акта бил връчен и на жалбоподателя без възражения. Административнонаказателната преписка по акта била прекратена, като материалите били изпратени на РПКюстендил, ТО-Дупница, където било образувано срещу жалбоподателя А. Т. ДП вх. № 360/2025 г., по описа на РП-Кюстендил и ДП № 36/2025 г., по описа на РУ-Дупница, в хода на което били назначени съответните експертизи на кръвните проби.

Взетите 2 броя кръвни проби били изследвани последователно в лабораторията НТЛ на ОДМВР-Кюстендил, където отчела резултат - 1,38 промила на хиляда. След това бил назначена и извършена повторна експертиза на кръвната проба в МБАЛ „Св. Ана“ АД, гр.

София, където бил отчетен резултат – 1,17 промила на хиляда. Предвид голямата разлика между двете изследвания била назначена контролна повторна, тройна съдебнохимикотоксикологична експертиза № 4520/07.05.2025 г. на кръвната проба, която е извършена от медицински лица във ВМА- гр. София, която отчела окончателен резултат от 1,15 промила на хиляда алкохол в кръвта на водача А. Т.. С оглед на този резултат 2 образуваното срещу жалбоподателя ДП било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.05.2025 г., с което наблюдаващия прокурор разпоредил след влизането му в сила да се изпрати на АНО по компетентност.

Въз основа на информацията съдържаща се в издаденото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.05.2025 г., по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 25-5310-000315/20.06.2025 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл.

53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на А. И. Т., с адрес: гр. София, ул. „Райска градина“ /Аврора/ № 45, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“, в размер, на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП, като водачът бил наказана именно за концентрация на алкохол в кръвта му в размер на 1,15 промила на хиляда, установена чрез повторна, тройна съдебно-химикотоксикологична експертиза № 4520/07.05.2025 г.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните непосредствено в съдебното заседание като свидетели-очевидци, полицейските служители П. и К., както и въз основа на информацията съдържаща се в събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите с писмо от АНО, ВМА и ФСМП-Дупница, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК. Показанията на двамата полицейски служители са еднопосочни, последователни, достатъчно подробни и ясни, като същите в голямата си част съответстват на посоченото в приложените по делото писмени доказателства. Съдът се доверява и на приложените официални свидетелстващи документи – протоколи за изследване на кръвни проби и представените от ФСМП-Дупница документи относно съпровождането и явяването на жалбоподателя, вземането на кръвна проба в посоченото лечебно заведение и от посочените длъжностни лица. В тази насока съдът споделя с доверие изцяло казаното от св. Ц., която описва последователно методологията и използваните помощни средства и разтвор при вземане на кръвна проба от водача, респ. съставените във връзка с това документи във ФСМП-Дупница и администрирането на пробите. В същото време следва и за тримата свидетели изрично да се отбележи и вземе предвид, че същите нямат каквито и да е предходни влошени отношения или дори познанство с жалбоподателя, за да се считат за предубедени спрямо него. Предприели са и са извършили надлежно и коректно дължимите и вменени им с оглед заеманата длъжност служебни задължения. Действията им са отразени и в съставените във връзка с проверката и вземането на кръвни проби официални свидетелстващи документи, приложени по делото.

Съдът се доверява само частично на казаното от св. Стайнова, която е изначално заинтересована, доколкото живее на семейни начала и има общо дете с жалбоподателя.

Казаното от същата е достоверно единствено в частите му, които се споделят и се съдържат в разказа на полицейските служители или намира поне частично опора в съставените документи от проверката, а именно, че е присъствала на място при проверката и че е съпроводена до РУ-Дупница с процесния лек автомобил, както и че е видяла заминаването и 3 връщането след това на жалбоподателя след даването на кръвна проба във ФСМП-Дупница.

Категорично изолирани и неподкрепени са показанията на св. Стайнова относно приемането на течности /вода за уста/ и дъвка от водача непосредствено преди тестването му с дрегер.

Последното би било пречка и при самото тестване и издишането на въздух в апарата с дъвка в уста, ако беше вярно. И двамата полицейски служители са категорични за липсата на прием на течности или каквото и да било от водача непосредствено след спирането му за проверка. А най-сериозното и значимо доказателство в обратна на показанията на свидетелката насока е отчетеното безспорно съдържание на алкохол в кръвта на водача, в размер на 1,15 промила на хиляда, установено чрез повторна, тройна съдебнохимикотоксикологична експертиза № 4520/07.05.2025 г. Последното според съда би било постигнато след прием на поне литър от описваната недостоверно и некоректно от свидетелката неизвестна като марка и съдържание имагинерна вода за уста, с която жалбоподателят се бил жабурил и глътнал непосредствено преди даването на проба с процесното техническо средство. Същата категорично сочи, че в процесния ден жалбоподателят не бил употребил никакъв друг алкохол и спал до 12:30 следобед преди да си тръгнат от хижата, т.е. целия резултат – 1,15 промила би следвало да се дължи само и единствено на преглътнатата една глътка вода за уста, което е абсолютно изключено, доколкото същият изобщо не е приемал такава според полицейските служители.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

След като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства и след като извърши сам цялостна, детайлна служебна проверка, съдът приема, че обжалваното НП е издадено в предвидената в закона писмена форма, от компетентен административен орган и в сроковете предвидени в ЗАНН, по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН и въз основа единствено на изводите направени в постановеното по-рано Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.05.2025 г., с което било прекратено образуваното срещу жалбоподателя А. Т. ДП с вх. № 360/2025 г., по описа на РП-Кюстендил и ДП № 36/2025 г., по описа на РУДупница, в хода на което били назначени съответните експертизи на кръвните проби.

НП не е издадено и не базира изводите си на съставения при проверката на водача АУАН, който е бил съставен за отчетената при пробата на водача с техническо средство концентрация на алкохол в издишания от водача въздух със стойност от 1,33 промила на хиляда. Преписката по акта е прекратена с образуваното ДП срещу жалбоподателя, като материалите са били изпратени на РП-Кюстендил от АНО, а след постановяването на цитираното прекратително прокурорско постановление е разпоредено връщането им на АНО по компетентност от наблюдаващия прокурор.

Обжалваното НП съдържа всички необходими реквизити, вкл. пълно, ясно и точно описание на нарушението и неговото авторство.

При издаването му не са допуснати каквито и да е съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на жалбоподателя, вкл. правото му на защита, в хода на административно-наказателното производство.

4

В същото време съгласно изискванията на чл. 3а, т. 1-3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози:

„Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:

1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;