Решение № 1318 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100102533 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесните суми, представляващи за платени от ищеца на ответника без основание главници, лихви и такси по договор за кредит от 2008г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит за покупка на имот от 18.07.2008г. Банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в шв.франкове в размер на равностойността на 75 000 евро по курс купува за шв.франк към евро в деня на усвояване на кредита. Твърди нищожност на клаузи от договора на основание чл.146 от ЗЗП като неравноправни на чл.1, ал.1,чл.2 ал.1 и ал.3, чл.6 ал.2 и чл.23, както и нищожност на целия договор предвид липсата на прозрачност на клаузите, регламентиращи основния предмет на договора. Твърди се, че кредитът е погасен предсрочно, като е върнато на Банката в повече от дължимото - сумата от 63 287.84 евро, която претендира. Претендира разноски.

Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва исковете. Твърди, че ищцата е изтеглила кредита в шв.франкове и е получила сумата в шв.франкове , а не в евро, каквото твърдение се прави в исковата молба. Посочва, че размера на месечните вноски е уговорен в шв.франкове, поради което месечните вноски са дължими 1 именно в тази валута. Уговорките между страните са достатъчно ясни. Оспорва твърдението, че оспорените от ищцата договорни клаузи са нищожни. Посочва, че те са съставени на ясен и разбираем език. Твърди изпълнение на задълженията на Банката да предостави информация относно условията за теглене на кредит в чужда валута и икономическите последици от това. Оспорва твърдението валутния риск да е възложен в тежест на ищеца. Оспорва всички твърдения, свързани с нищожност на договора за кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираните суми. Иска отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 39550 от 18.07.2008 г., сключен между ищеца И. Я. М.- кредитополучател, ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, чиито правоприемник е ответникът, банката е предоставила на кредитополучателите кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 75 000 евро /чл.1,ал.1/ със срок за погасяване 300 месечни вноски. Съгласно Приложение № 1 към договора, кредитът е усвоен на 07.08.2008 г. при курс „купува" за швейцарския франк в размер на 1.6692223 евро, съобразно който предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 125 192 швейцарски франка.

По силата на чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на 5%. Съобразно ал.5 на чл.3, при съществени промени в пазарните условия (свързани с колебания/измененията на борсовия курс/индекс и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и др.) Банката има право едностранно да промени размера на договорените, съгласно горепосочените условия, лихви, за което с подписване на настоящия договор кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие. Промените в приложимата покредита годишна лихва не подлежат на договаряне и стават незабавно задължителни за страните от датата на влизането им в сила. А съобразно свързаната с чл.3, ал.5 клауза на чл.6, ал.3-в случай, че по време на действие на настоящия договор банката промени БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично, в съответствие с промяна, за което кредитополучателят с подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

2

С клаузата на чл.6, ал.2 от договора, страните са се договорили, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1,но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по официално обявения курс за швейцарския франк към евро на Централната банка, за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето съгласие.

Сключеният между страните договор е потребителски, като ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите и чл.2, буква „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Ищецът като физическо лице, на което е предоставен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 ДРЗЗП, а банката – ищец се явява търговец по см. на § 13, т. 2 ДРЗЗП. Ищецът е основал главния си иск на недействителност на договора поради включени в него неравноправни клаузи за валутата на кредита, определящи основния предмет на договора, след чието премахване счита, че е заплатил на ответника суми, които не му се следват и иска връщането им.

Към датата на сключване на договора между страните, ищецът е работел на длъжност „оперативен счетоводител“ и е сключил договор за заем, който е предназначен за финансиране на закупуването на недвижим имот за частна цел.

Осъществяваната от него дейност предполага наличие на професионални знания в по -висока степен от средния потребител, което обаче не изключва качеството на ищеца"потребител", в който смисъл е и практиката на СЕС -Решение на Съда (трети състав) от 21 март 2019 г. по Дело C-590/17. В т. 24 на Решението съдът е посочил, че: "що се отнася на първо място до понятието "потребител" по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 , това понятие е обективно и не зависи от познанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага (решение от 3 септември 2015 г., Costea, C-110/14 , EU: C:

2015: 538, т. 21). Предвид това и доколкото ищецът е потребител спрямо възникналите правоотношения с Банката по договора за кредит, то спрямо този договор са приложими правилата предвидени в правото на ЕС.

3

В своята значителна по обем практика, формирана по повод отправени от националните съдилища запитвания във връзка с тълкуване на Директива 93/13, приложима към договори за кредит между продавач/доставчик и потребител, деноминирани или индексирани в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, приложима и в настоящия случай, съдът на ЕС е разяснил, че клаузите, отнасящи се до валутния риск, следва да бъдат разглеждани като група уговорки, която определя основния предмет на договора, т. е. това са клаузи, определящи основните престации по договора, които сами по себе си го характеризират и описват съотношението цена/качество на доставените стоки или услуги. Обратно клаузите, които имат акцесорен характер спрямо клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на понятието „предмет на договора“ /решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19, т. 56 и 60; решение по дело С-26/13, т. 49; решение по дело С-118/17, т. 48 и т. 52; решение по дело C186/16, т. 38; решение по дело С-51/17, т. 68; определение по дело С-117/23, т.27 и т.

45 и др./. Разяснено е още / определение по дело С-117/23 г. СЕС /, че, ако установи непрозрачност на клаузите относно валутния риск, които представляват основния предмет на договора, сезираният със спора национален съд следва да прецени дали тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13 и дали, въпреки изискването за добросъвестност, те не създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност /в този смисъл и решение по дело С-118/17, т. 49/.

Идентифицирани са клаузите, възлагащи валутния риск върху потребителя, като неравноправни по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13 /така решение по дело С-84/19; решение по дела С-222/19 и С-252/19, т. 93; решение по дело С-186/17, т.

57; решение по обединени дела С-776/19-С782/19, т. 96, 98, 100/. В постановените актове СЕС посочва, че чл. 6, § 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която дава възможност на решаващия съд да допълва договор като измени съдържанието на отделна негова клауза - например премахвайки единствено елементи от нея, които я правят неравноправна.

Националният съд би могъл да премахне елемент от неравноправна клауза, само ако този елемент представлява договорно задължение, отделно от останалите уговорки, чийто евентуален неравноправен характер може да бъде предмет на индивидуализирана проверка./решение по съединени дела С-70/17 и С-179/17, т.

53; решение по дело С-19/20, т. 67; решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21, т.

59; решение по дело С-212/20, т. 70 и 71, решение по дело С-260/18, т. 62; решение по дело С-118/17, т. 46; решение по съединени дела С-154/15, С-307/15, С-308/15, т.

60 и др./.

4

Принципът, прокламиран от Директива 93/13, е, след премахване на неравноправните клаузи, договорът да продължи да се изпълнява, ако това е възможно съгласно нормите на вътрешното право на държавите членки. В случай, че това е невъзможно и неравноправните клаузи съставляват основния предмет на договора, съответно недействителността им влече недействителност на целия договор, съдът, прилагайки обективен критерий, следва да обяви тази недействителност на потребителя, както и нейните последици. Преценката дали договорът може да се изпълнява без съответните неравноправни клаузи представлява обективен анализ, който съдът дължи, независимо от обстоятелството, че потребителят изразява воля договорът да се запази след като се видоизмени /решение по дело С-645/22, т. 31/. Ако установи, че дадена клауза е неравноправна, съдът е длъжен да уведоми страните и да ги покани да обсъдят въпроса при условията на състезателност, тъй като защитата, която Директивата предоставя, не е абсолютна. Когато съдът установи неравноправност на дадена клауза, той не е длъжен да откаже приложението й, ако потребителят, след като е бил надлежно информиран за недействителността й или недействителността на целия договор, изрази доброволно и информирано съгласие с въпросната клауза или договор и заяви, че иска да се счита обвързан от нея или от договора без да търси тяхното изменение /решение по дело C‑472/11, т. 23, 27 и 35; решение по дело С-260/18, т. 53; решение по съединени дела С-80 - С-82/21, т. 73/. В случаите, в които потребителят изрази нежелание да се счита обвързан от неравноправните клаузи и съдът установи, че обявяването на тези клаузи за недействителни ще изложи потребителя на особено неблагоприятни последици /конкретно при договорите за кредит, деноминирани или индексирани в чуждестранна валута, явяващият се като последица от недействителността реституционен ефект ще доведе до предсрочна изискуемост на отпуснатата в заем главница/, той /съдът/ може да замести неравноправните клаузи с диспозитивна разпоредба на националното право, или със законова разпоредба, приложима по съгласие на страните, за която се предполага, че има капацитета да възстанови равенството между тях /решение по дело С-260/18, т. 48; решение по дело С-705, т. 42, т. 50, и решение по дело С-472/2020 г./. Сочената разпоредба обаче не следва да е такава с общ характер, съгласно която предвидените последици от недействителността на правната сделка да се допълват с последиците, произтичащи от принципа на справедливостта и обичаите /решение по дело С-260/18, т. 62; решение по дело С321/20, т. 43/. Обратно, ако не съществува възможност неравноправната клауза да бъде заместена с диспозитивна разпоредба или с такава, приложима по съгласие на 5 страните, националният съд е длъжен да прогласи клаузите, респективно договора за изцяло недействителен. Изключване действието на неравноправните клаузи, които налагат плащане на суми, съответно обявяване на целия договор за недействителен, пораждат реституционен ефект по отношение на тези суми /решение по обединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15, т. 54, 58, 60, 62, 63/.