Решение № 24 от 25.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. П. , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова

Мариана И. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500284 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК. С решение № 260059/18.02.2021 г., постановено по гр.д. № 2094/2020 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, район Студентски, бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати на Т. Г. С. с ЕГН ********** от град П., ул."Беласица" № 2 сумата от 2 175 лв., представляваща неизплатен остатък от общо дължимото застрахователно обезщетение от 12 815 лв. /от което застрахователят е изплатил сумата от 10 640 лв. на 18.05.2018 г./ по застраховка „Каско" № 93001710050821 от 12.06.2017 г. за настъпило на 05.11.2017 г. в град П., ул."Беласица" № 2 застрахователно събитие - пожар на лек автомобил марка „Мерцедес " модел „С 220 CDI", авангард, дизел с мощност 125 kw, обем 2148 куб.см., 2007г с рег. № РА....КВ, ведно със законната лихва върху главницата от 2 175 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 20.08.2020 г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 2 175 лв. до претендираните 5212.40 лв. е отхвърлил иска като неоснователен.

Отхвърлил е предявените от Т. Г. С. против Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, искове за заплащане на сумата от 795.62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 16 000 лв. за периода от 21.11.2017 г. до 18.05.2018 г. /датата на частично плащане от 10 640 лв./ и за сумата от 1 184.47 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 5 212.40 лв. за периода от 18.05.2018 г. до 12.08.2020 г.

Осъдил е Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, да заплати на Т.

Г. С. с ЕГН ********** сумата от 359.18 лв.разноски по делото.

Осъдил е Т. Г. С. с ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев 1

Инс" АД, ЕИК 121130788, сумата от 139.50 лв. разноски по делото.

Против така постановеното решение в отхвърлителните му части в законния срок е постъпила въззивна жалба от Т.С. чрез нейния процесуален пълномощник с изложени доводи за незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че съдът неправилно е определил дължимото застрахователно обезщетение. Установяването на наличието на запазени части и тяхната стойност било в доказателствена тежест на застрахователя. Целта на приспадането на запазените части била да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.

Неправилно обаче съдът бил възприел изчислената от вещото лице стойност на запазени части, с която намалил застрахователното обезщетение, игнорирайки приложеното и прието по делото писмено доказателство - Удостоверение № 1/01.10.2020 г., издадено на осн. чл.19, ал.1 от НИУМПС от фирма ФЕРОМЕТЪЛС ЕООД. Съгласно НИУМПС собственикът на автомобила е бил задължен да предаде същия на специализиран център за разкомплектоване, предвид изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата.

Собственикът не се бил възползвал от никакви запазени части, вкл. От посочените в експертизата. Остойностените от вещото лице запазени части не съществували, идентифицирането на запазените части било невъзможно, тъй като когато автомобилът действително е бил предаден за рециклиране, получената сума следвало да бъде намалена от дължимото обезщетение.

Жалбоподателката твърди, че не било обсъдено възражението й, че е налице договорена застрахователна стойност. При сключването на договора за застраховка "Каско" представител на застрахователя бил извършил оглед и дал заключение за действителната стойност на автомобила, посочена в полицата в графа „Действителна стойност" - с фиксирана парична сума в размер на 16000 лв. Действителната стойност била определена от застрахователя съгласно т. VIII. т.20, т.21.2 от ОУ и по избрана от него методика след извършен оглед.

Не било обсъдено възражението относно начина на определяне на обезщетението, предложен от експертизата от 12.04.2018 г.

Не било обсъдено и възражението относно т.41 от ОУ, съгласно която при тотална загуба, ако застрахованото МПС не бъде поискано писмено от Застрахователя и не бъде предоставено от Застрахования на Застрахователя, размерът на обезщетението се намалява с изплатените преди това обезщетения /ако е имало такива/ и със стойността на направените и/или запазени части, детайли и възли в зависимост от състоянието на МПС.

Жалбоподателката твърди, че застрахователят не е поискал пострадалото МПС, поради което и не бил налице отказ от застрахования. Нямало изплатени преди настъпването на щетата обезщетения, поради което не следвало да бъде намален и размерът на дължимото застрахователно обезщетение. Сумата от 147.60 лв., получена от собственика при предаването на автомобила за скрап, била намалена от първоначално предявената стойност по реда на изменение на иска.

Съгласно заключението на приетата експертиза средната пазарна цена на автомобил от този клас била 16562.00 лв. Дори и да се приемело, че справедливата пазарна цена към датата на застраховането е 15734 лв. по изчисленията на експертиза, определеното от съда обезщетение не било справедливо.

2

Освен това експертиза била извършена без да е направен допълнителен оглед на автомобила, каквото било предписанието в заключението по щетата, изготвено от инспектор Рибаров. Застрахователят не бил изпълнил това свое задължение и било неясно как е направил заключение за запазените части.

Неправилно съдът бил приел, че в случая е приложима действителната застрахователна стойност, определена към момента на застрахователното събитие, игнорирайки договорените клаузи между застраховател и застрахован при сключване на застрахователния договор.

По делото било безспорно установено, че застрахователят е нарушил чл.108, ал.2 от КЗ. Претенцията била предявена под №1205-1001-17-416666 на 06.11.2017 год., като шестмесечният срок бил изтекъл на 08.05.2018 г. Застрахователят се бил произнесъл по щетата чрез изплащане на застрахователно обезщетение на 18.05.2018 год., следователно това е станало извън рамките на законоустановения срок. Едва след 5 месеца застрахователят бил уведомил жалбоподателката за вида на щетата и поискал допълнително да представи документи за прекратяване на регистрацията. Твърдението е, че преди да е представено заключение на застрахователя за тотал щета, автомобилът не е можел да бъде дерегистриран. Ето защо застрахователя бил изпаднал в забава.

Решението било неправилно и в частта за разноските, тъй като били неправилно определени от съда. Основанието на спорното право - пораждащите го факти и неговият размер били доказани по реда на пълното и главно доказване, поради което се дължало присъждане на разноски в пълен размер.

Искането е решението да бъде отменено в обжалваните части, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени така, както са предявени, с присъждане на всички направени разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от „Застрахователна компания Лев Инс" АД с искане решението да бъде потвърдено. Застрахователят счита, че подадената жалба е неоснователна. Според разпоредбата на чл. 346 КЗ застрахователна сума (лимит на отговорност) е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.

Намирам, че тези оплаквания са неоснователни. Застрахователната сума се определя въз основа на застрахователната стойност.

Дефиницията за застрахователна стойност на МПС се съдържала в § 1, т. 19 от ДР на ЗМДТ - пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователна стойност на вещта. При сравнението на разпоредбата на чл.345, ал.1, т.6 КЗ с други правни норми - чл.388, ал.1 и 2, чл.389 КЗ, чл.400 КЗ и др., се налагал извод, че съгласно действащия КЗ законодателят разграничавал три различни вида застрахователна стойност: действителна, възстановителна и договорна.

Определението за действителна застрахователна стойност се съдържало в чл.400, ал.1 КЗ - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от 3 същия вид и качество. Чл. 400, ал.З от КЗ предвиждал, че когато друго не е уговорено, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.

Дефиниция за възстановителна застрахователна стойност се съдържала в чл.400, ал.2 КЗ - стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Договорната застрахователна стойност била тази, регламентирана с нормата на чл.387, ал.1 КЗ - страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която с фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смятала и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не можело да бъде оспорвана от страните.

Застрахователят счита, че разликата между трите стойности се състои в това, че при застраховане по действителна застрахователна стойност имуществото се оценява, като се приспада овехтяването /изхабяването/, при застраховане по възстановителна застрахователна стойност овехтяване не се приспада, а при застраховане по договорната /договорената/ застрахователна стойност тя се определя по споразумение между страните, от което същите са обвързани и същата е фиксирана величина и не може да бъде оспорвана при настъпване на застрахователно събитие. Съответно в зависимост от вида на застрахователната стойност, по различен начин се определяла застрахователната сума, застрахователната премия и застрахователното обезщетение при настъпило застрахователно събитие.

Застрахователят се позовава на съдебна практика, обобщена в решение № 141 от 8.10.2015г. по т.д. № 2140/14 г. на ВКС, I т.о., според което застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица сума. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредите към деня на настъпване на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи такова със същото качество.

В случая страните не били уговорили фиксиран размер на застрахователната стойност /т.е. неприложима е разпоредбата на чл.387, ал.1 КЗ/. На основание чл.400, ал.З КЗ следвало да се приеме, че тя е определена въз основа на действителната стойност на имуществото, т.е. пазарната му цена към датата на процесното събитие (доколкото е налице тотална щета по смисъла на кодекса).

При това положение и размерът на дължимото обезщетение за действително претърпените от ищците вреди следвало да се определи като разликата между пазарната му цена и остатъчната му стойност.

Съобразно приетите по делото две САТЕ пазарната цена на процесното МПС към дата на ПТП е 14 290 лв., а остатъчната му стойност - 1475 лв. 14 290 лв. - 1475 лв. = 12 815 лв., което представлявал размерът на дължимото застрахователно обезщетение по процесния договор.

4

Застрахователят бил заплатил доброволно сумата от 10 640 лв. преди датата на завеждане на исковата молба, поради което тази сума трябвало да се извади от размера на дължимото застрахователно обезщетение по процесния договор или остатъкът за плащане бил в размер на 2175 лв.