Решение № 131 от 01.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пазарджик, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220201771 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. К. К., с ЕГН **********, с адрес гр.

************ чрез пълномощника адв. М. П. от САК, против Наказателно постановление № 22-1006-003142 от 24.10.2022 г. издадено от Началник Група КПДГПА към ОД на МВР- Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП.

В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован, но се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП по съображенията изложени в въззивната жалба, както и предвид възражението за допуснати СПН. Пълномощникът не претендира разноски в полза на жалбоподателя.

1

Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени аргументи за правилност и законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид посоченото в жалбата и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 114.08.2022 г., в 16,08 часа, в Община Септември, на АМ „Тракия“, на км 62 до км60, в посока към гр. София, е управлявал лек автомобил ***********а К.а, като се движи в лентата за принудително спиране без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в ПС, като от км 62 до км60 в посока гр.

София, се движи пред служебен автомобил на ПП- Пазарджик- л.а.

********** с включен специален режим на движение.

Горното било установено от екип на Сектор Пътна полиция при ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав бил свидетеля С. Л.. Констатираното погоре от него и колегата му и.т. съставлявало нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, поради което на водача бил съставен АУАН за посоченото нарушение, който му бил предявен и връчен срещу подпис, като в АУАН нарушителят вписал, че имал възражения за направените констатации.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, в което нарушителят посочил, че в ППС с него пътувал пътник, който имал здравословен проблем, и тъй като не успял преди това да спре на една от бензиностанциите, тъй като имало други автомобили. Въз основа на възражението била извършена проверка, в която се установило, че твърдяното във възражението на жалбоподателя не отговаряло на действителното положение.

Така АНО счел възражението на нарушителя за неоснователно и въз основа на съставения АУАН на 24.10.2022 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на санкционираното лице на 02.10.2023 г. г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП била депозирана от надлежно 2 упълномощен от наказаното лице адвокат чрез АНО до РС- Пазарджик на 12.10.2023 г., когато била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. С. Л., които като еднопосочни и логични съдът кредитира напълно.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението и в присъствието на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му по закон. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи (Виж т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л.18-19).

По-нататък, в АУАН и НП е дадено пълно, ясно и точно описание на нарушението и в този смисъл са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Посочени са дата, час и място на нарушението, посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, пълни данни за ПС, както и обстоятелствата- елементи от фактическия състав на нарушението, като е посочено че МПС е управлявано в лентата за принудително спиране, без същото да има техническа повреда или пък наличието на здравословни проблеми на водача и пътниците в МПС, т.е. не е била налице основателна причина за такова управление и същото е било в разрез с разписаната забрана в закона.

На следващо място дадена е правилна правна квалификация на нарушението. АНО е приложил и правилната санкционна норма, 3 съответстваща на вмененото нарушение.

Съдът не споделя направеното в жалбата възражението, че АНО при издаването на НП не бил установил, изложил и взел предвид пълната фактическа обстановка, а именно наличието на ПТП, което възпрепятствало включването в движението на водача на ППС, след като бил отбил да зареди гориво в близка бензиностанция.

Действително от показанията на св. С. Л. се установи, че на инкриминираните дата, време и място е имало ПТП, като АП, в чиито екип е участвал е бил изпратен на мястото на ПТП за да регулира движението.

Посочи в показанията си също така, че на АМ заради ПТП е имало задръстване на движението, затова служебният им автомобил, за да достигне до мястото на ПТП, за да може да окаже съдействие на другия АП и да регулира движението се е движел в аварийната лента. Точно пред полицейския автомобил в аварийната лента се е движил управляваният от жалбоподателя автомобил, почти два километра. Това обстоятелство е вписано и в обстоятелствената част на АУАН и на НП.

В показанията си св. Л. заяви изрично, че той и колегата му са попитали водача на автомобила, след спирането му за проверка, дали има основателна причини да се движи в аварийната лента на АМ, като той им отговорил изрично, че нито той, нито пътниците в автомобила имали здравословен проблем, както и че автомобилът му нямал техническа повреда.

Жалбоподателят заявил пред полицейските служители, че причината да управлява автомобила в аварийната лента била голямото задръстване от автомобили, които се движели бавно.

Поради така установеното съдът не прие за основателно направеното в жалбата възражение, че жалбоподателят бил отбил да зареди гориво в автомобила си на една от бензиностанция и след това не успял да се включи в движението в активната лента на АМ, поради образувалата се „тапа от автомобили“ предвид станалото ПТП. Затова известно време управлявал автомобила в аварийната лента до настъпване на възможност да се включи в активната лента за движение.

Това твърдение на жалбоподателя се опроверга не само от показанията на св. Л., но и то противоречи на първоначалната версия изложена от него в направеното писмено възражение срещу съставения АУАН, в което е 4 посочил, че причината да се движи в аварийната лента на АМ било влошеното здравословно съС.ие на един от пътниците в автомобила. След като това възражение не било уважено от АНО, който извършил проверка във връзка с посоченото обстоятелство и установил, че то не отговаря на обективната истина и издал НП, във въззивната жалба срещу същото, жалбоподателят вече излага друга версия (посочената по-горе). Всички тези обстоятелства водят до единствения извод, че показанията на св. Л. са достоверни и водачът не е бил в нито една от хипотезите, изключващи забраната за движение на ППС в лентата за принудително спиране на АМ.

Това е така, тъй като ако действително е била налице някоя от тези хипотези, то той щеше да направи своето възражение при предявяване на АУАН, а не само да впише, че има възражения без да ги посочи конкретно. Вярно е, че не е длъжен веднага да се прави срещу повдигнатото му административно обвинение, но когато е имал тази възможност и е вписал, че има възражения, без да посочи обаче какви, то това му твърдение има значение за обективността на обстоятелствата посочени от него впоследствие, както и на цялостното му процесуално поведение.

Следва да се посочи и това, че дори и хипотетично да бъде възприето твърдението в жалбата за невъзможност на водача да се включи в движението в момента, когато е тръгнал да излиза от изхода на бензиностанцията, то това по никакъв начин не е оправдателна причина, тъй като той спокойно е можел да изчака момент, в който да може да се включи в движението в съответната лента за движение. Не може да се възприеме и изложеното от него твърдение във възражението, тъй като нито е посочено кое е лицето на което „се е влошило здравословното съС.ие“, нито са ангажирани доказателства в тази насока.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира за неоснователни направените в жалбата и в с.з. от пълномощника на въззивника възражения, водещи до порочност на издадения санкционен акт.

С оглед на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.

Не е спорно по делото, доколкото по същество не се оспорва и с подадената въззивна жалба, нито в съдебно заседание, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за 5 принудително спиране (аварийната лента) на АМ „Тракия“. Оспорва се единствено обстоятелството, че това управление е било за кратко, тъй като водачът не можел да се включи първоначално в лентата за движение след излизането му от бензиностанция. По-горе бяха изложени мотиви защо тази версия на жалбоподателя не може да бъде приета за достоверна.

На следващо място, самият жалбоподател не отрича, че се е движил в аварийната лента, макар по твърденията му това да е било за кратко време.

След като е имало струпване на автомобили поради възникналото ПТП, нищо не е налагало движение на автомобила в аварийната лента „до включването му“, според твърденията на жалбоподателя, в активната лента за движение, тъй като спокойно е можел да изчака на място, с подаден сигнал за включване в движението, до момента в който му бъде осигурена тази възможност от водачите на движещите се МПС. Освен това дори и да се допусне хипотетично за вярно твърдяното, а именно движение в аварийната лента за кратко време, а според св. Л. приблизително 2 километра пред техния автомобил, то следва да се отчете факта, че това движение е могло да бъде много повече, ако зад него не се е движил полицейският автомобил, който го е спрял, и ако не му е била осигурена възможност да се включи в движението, последното в аварийната лента е щяло да продължи и за много по-дълго разС.ие.

По-нататък, ако действително версията на жалбоподателя беше вярна, то в предоставената му възможност да възрази срещу направените от контролните органи констатации в АУАН, той не се е възползвал от тази възможност. Нещо повече, изрично е заявил пред контролните органи, че нито той, нито пътниците в автомобила са били с влошено здравословно съС.ие, както и че МПС не е имало техническа повреда. Дори е посочил, че „заради голямата тапа“ и движещите се бавно автомобили е предприел това движение.