Определение № 20563 от 30.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20563 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507798 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 195439/18.06.2026 г. на Р. Ж. Б. срещу разпореждане № 63140 от 22.05.2026 г. по гр.д. № 11402/2025 г. по описа на СРС, 124 състав. С обжалваното разпореждане е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно.

Твърди, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че той получава месечен доход, тъй като такъв доход получава съпругата му. Сочи, че не получава доходи, включително като управител на търговски дружества.

Според твърденията в частната жалба декларираното имущество е обременено със запори и възбрани и не носи доходи. Срещу него са образувани множество изпълнителни дела, а здравословното му състояние налага редовно медицинско обслужване. Позовава се на практиката на ВКС по чл. 83, ал. 2 ГПК и на определение № 1086/09.04.2026 г. по ч.т.д. № 209/2026 г. на ВКС, ТК, II ТО, с което е освободен от заплащане на държавна такса по друго дело.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Към жалбата са приложени писмени доказателства.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Поради това жалбата е 1 процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които съдът е приел, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При произнасянето по молбата съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Преценката е за съответното дело. Извършва се въз основа на декларацията на молителя и на доказателствата по делото, като установените обстоятелства се съпоставят с размера на дължимата такса (т. 13 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Тежестта да установи, че няма достатъчно средства за заплащане на таксите и разноските, е на молителя. Съдът не може да откаже освобождаване въз основа на предположения за евентуални доходи. Той е длъжен обаче да обсъди всички констатирани обстоятелства, които са относими към възможността на молителя и на неговото семейство да заплатят дължимата сума.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че той получава месечен доход в размер на 341,03 евро. Тази сума съответства на декларираната пенсия на съпругата му (667 лв.), а самият молител не е декларирал доходи. Въпреки това въззивният съд намира, че крайният резултат, до който е достигнал районният съд, е правилен.

От представените по делото доказателства се установява следното: молителят е на 60 години и е женен; не получава трудово възнаграждение, но е осигурен по договор за управление и контрол в „Рос Паркет“ ЕООД (уведомително писмо изх. № 40-24-4608#1/21.10.2025 г. на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора); съпругата му получава пенсия за инвалидност, която през 2026 г. е в размер на 383,32 евро месечно и има 75% трайно намалена работоспособност; молителят и съпругата му не притежават регистрирани моторни превозни средства; по изпълнително дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ М.Б. са наложени запори върху вземанията и банковите сметки на молителя и върху дружествените му дялове, както и 2 възбрана върху декларираната от него собственост без право на ползване върху апартамент в гр. София; молителят има сърдечносъдово и гастроентерологично заболяване.

Въззивният съд намира обаче, че декларираните от молителя обстоятелства не дават цялостна информация за възможностите на неговото домакинство да заплати дължимата държавна такса. От публично достъпната информация в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ се установяват редица относими обстоятелства, които не са посочени нито в декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, нито в частната жалба. На първо място, съпругата на молителя, В.Й.Б., е едноличен собственик на капитала на „Виал Паркет“ ЕООД, ЕИК 202879175, считано от 10.07.2014 г. Последният обявен годишен финансов отчет на дружеството е за 2023 г. и е обявен на 18.05.2026 г. Според него: нетните приходи от продажби за 2023 г. са 874 хил. лв., а за 2022 г. – 1 166 хил. лв.; финансовият резултат за 2023 г. е печалба от 13 хил. лв.; собственият капитал към 31.12.2023 г. е 328 хил. лв.; сумата на активите е 1 497 хил. лв. Това обстоятелство кореспондира и с представеното от самия жалбоподател експертно решение на ТЕЛК, в което трудовата заетост на съпругата му е отразена като „собственик – управител“.

На второ място, молителят е управител на осем търговски дружества.

Според информацията в Търговския регистър, дружествените дялове в повечето от тях се притежават от други дружества от същия кръг, в някои случаи взаимно, и никое физическо лице не е вписано като техен собственик.

„Виал Паркет“ ЕООД, притежавано от съпругата на молителя, е било едноличен собственик на едно от тези дружества „Ви Паркет“ ООД в периода 2014-2017 г. Съпругата на молителя е била управител на същото дружество в периода 2011-2014 г. Останалите 50% от дяловете в „БГ Евро Инвест“ ООД, в което молителят декларира участие, също се притежават от „Ви Паркет“ ООД.

На трето място, по делото, по което е поискано освобождаването, молителят участва като взискател с вземания срещу „Рос Инвестмънт“ ЕООД, чийто управител е самият той. Това вземане също не е декларирано.

Представени са изявления, че молителят не получава доходи от посочените дружества и че съпругата му не притежава дялове в тях. Тези изявления изхождат от самия молител в качеството му на управител на 3 дружествата и от управителя на дружество от същия кръг. Те се отнасят само до изрично изброени дружества (не до всички) и затова не могат да компенсират непълнотата на декларацията.

Съдът не се произнася по характера на отношенията между посочените дружества и не извежда от тях предположения за конкретни доходи на молителя. От значение за настоящото производство е, че молителят е декларирал домакинство, издържащо се единствено с пенсия за инвалидност и заплата на съпругата. Не е посочил обстоятелства, които са съществени за преценката по чл. 83, ал. 2, т. 1 и т. 7 ГПК: участието на съпругата като едноличен собственик на действащо дружество със значителен оборот и собствен капитал; положението на самия молител като управител на кръг свързани дружества; собствените му вземания.

Публично достъпната информация позволява извод, че домакинството на молителя, включително чрез дружествата, за които тази информация е налична, разполага с възможност да заплати дължимата държавна такса. Тази такса е 345,96 евро (676,63 лв.) и е незначителна спрямо посочените величини.

Така при непълна декларация и констатираните от въззивния съд обстоятелства молителят не е изпълнил тежестта си да установи, че няма достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса.

Представените доказателства за здравословното състояние на молителя и съпругата му, както и за наложените в изпълнителното производство обезпечителни и изпълнителни мерки, не променят този извод. Те не опровергават възможността на домакинството да заплати сума в дължимия размер.

Посоченото от жалбоподателя определение № 1086/09.04.2026 г. по ч.т.д. № 209/2026 г. на ВКС, ТК, II ТО, не води до различен извод. Преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК е конкретна за всяко дело и се извършва към момента на искането. С определението ВКС се е произнесъл въз основа на декларираните от молителя обстоятелства и по отношение на държавна такса в размер на 7 600 евро. Изложените по-горе обстоятелства не са били предмет на обсъждане в това производство.

По изложените съображения, макар и по различни обжалваното разпоредане е правилно и следва да бъде потвърдено.

4 мотиви,

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 63140 от 22.05.2026 г., постановено по гр.д. № 11402/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав, с което е оставена без уважение молбата на Р. Ж. Б. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5