Определение № 264 от 29.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. В., 29.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

АнгелИ. Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20263000600345 по описа за 2026 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2 във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура В. срещу определението, постановено в разпоредително заседание на 13.07.2026 г. по НОХД № 517/2026 г. на Окръжен съд - В., в частта, с която съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на приети за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Частният протест е подаден на 17.07.2026 г., а мотивите към него - на 20.07.2026 г. Прокурорът поддържа, че действащият обвинителен акт съдържа необходимите факти за структурата на организираната престъпна група, ролите на участниците и дейността им. Оспорва изводите за липса на местоизвършване при обвинението срещу П. С. и за липса на факти относно обвинението срещу В. Г.. Иска отмяна на определението и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на разпоредителното заседание.

Постъпило е възражение от адвокат Л., защитник на подсъдимия М. Р..

Според защитата посочването на извършени вторични престъпления не може да замести фактите за участие и ръководене на групата. Подчертава се, че в протеста е призната липсата на точни данни за срещи и уговорки, а спрямо Р. не са повдигнати обвинения за вторичните престъпления. Направено е искане протестът да бъде оставен без уважение.

Протестът е подаден от надлежна страна, срещу подлежащ на проверка съдебен акт и в седемдневния срок по чл. 342, ал. 1 от НПК. Той е допустим, а разгледан по същество - основателен.

Според обвинителния акт през 2012 г. Б.М. е създал организирана престъпна група с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.

1

248а и чл. 253 НК. Чрез дружества, представлявани от участниците, били подадени заявления пред Д.Ф. „З.“ по мярка 123, към които били приложени неверни сведения и документи относно инвестиционните проекти, изпълнителите, строителството и доставката на оборудване. След получаването на европейското и националното фИ.нсиране паричните средства били прехвърляни към други дружества, предоставяни като заеми, влагани в недвижими имоти или теглени в брой.

М. Р. е предаден на съд за участие в групата до смъртта на М. на 24.03.2014 г. и за нейното ръководене от 25.03.2014 г. до 23.12.2014 г. П. С., Г.

Г. и С. С. са обвинени като участници в групата и като управители на дружества бенефициенти - съответно „З.К.“ ЕООД, „Е.КА“ ЕООД и „Ф.Р.“ ЕООД. Спрямо тях са повдигнати и обвинения по чл. 248а НК за представяне на неверни сведения и получаване на фИ.нсова помощ, както и по чл. 253 НК за последващите операции и сделки със средствата. С. С. е обвинен и в длъжностно присвояване на 83 300 лв.

К. Б. е предаден на съд като участник в групата и управител на „Е.Д.К.“ ООД, както и за длъжностно присвояване на 199 000 лв. и за сделки със средства с твърдян престъпен произход в размер на 1 890 700 лв. В. Г. не е обвинен като участник в групата. Срещу него обвинението е по чл. 206, ал. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК за четири тегления и противозаконно присвояване на общо 1 881 290 лв., собственост на „И.БГ **“ ЕООД.

Връщането на делото поради порок на обвинителния акт е допустимо само когато недостатъкът е засегнал правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество - чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.

Обвинителният акт трябва да съдържа фактите, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него. На този стадий съдът не проверява дали твърденията на прокурора са доказани, нито изисква анализ на доказателствата и подробни мотиви за правната квалификация. Тези граници следват от Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по тълк. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В Тълкувателно решение № 6/19.02.2018 г. по тълк. д. № 6/2017 г. ОСНК изрично приема, че постановките на ТР № 2/2002 г. са запазили значението си и при действащата уредба на чл. 246 и чл. 249, ал. 4 НПК.

Проверката следва да бъде извършена спрямо обвинителния акт, по който е образувано НОХД № 517/2026 г. Предходното определение № 21/26.01.2026 г. по ВЧНД № 13/2026 г. на Апелативен съд - В. се отнася до първоначалния обвинителен акт от 08.08.2025 г. С него е потвърдено връщането на делото, тъй като обвинителната фактическа теза за групата и за индивидуалното поведение на участниците не е била изложена с необходимата яснота. При новото внасяне съдът следва да провери дали тези конкретни недостатъци са отстранени, а не да пренася автоматично извода за порочност върху преработения акт.

В първоначалния акт създаването на групата е представено предимно с 2 общото твърдение, че на неустановена дата през 2012 г. М. взел решение и я създал, а след смъртта му мястото му било заето от Р.. Не са били обособени достатъчно ясно действията, чрез които всеки участник се е включил в общата дейност, нито поведението, от което прокуратурата извежда продължаването на групата и ръководната роля на Р.. На стр. 11-31 изложението премИ.ва основно в последователен преразказ на свидетелски показания. Поради това не вИ.ги е могло да се разграничи кои обстоятелства прокурорът приема като собствена фактическа теза и кои единствено възпроизвежда като съдържание на доказателствен източник.

Действащият обвинителен акт има различна структура и съдържание.

На стр. 2-4 са описани отношенията между участниците, използваните дружества и разпределението на функциите им. На стр. 4-19 в самостоятелен раздел е изложена фактическата теза по чл. 321 от НК - целта на групата, трите дружества бенефициенти, ролята на „Е.Д.К.“ ООД, проектите по мярка 123 и начинът, по който според прокуратурата всеки участник е приел и изпълнявал възложените му задачи. Индивидуализирани са лицата, документите и подписите, изследвани с графологичните експертизи, докато в предходния акт те са били посочени обобщено.

На стр. 20-29 от новия акт отделно са описани действията на Р. преди и след 24.03.2014 г. Твърди се, че преди тази дата той е бил най-близкото доверено лице на М., участвал е в срещи във връзка с проектите и е бил представян като лице, което осигурява фИ.нсирането. За последващия период са изложени поемането на контрол върху дружествата и средствата, устните указания към К. Б. и Г. Г., решенията кои проекти да продължат и кои да бъдат преустановени и пренасочването на остатъка от средствата. Така вече е заявено от кои конкретни обстоятелства прокурорът извежда както участието на Р., така и последващото ръководене на групата.

В новия акт продължават да се съдържат позовавания на свидетелски показания, експертизи и писмени документи, а на места фактическото изложение и доказателствената обосновка се преплитат. За разлика от първоначалния акт обаче основните обстоятелства са заявени в категорична форма като теза на обвинението и са подредени според ролята на лицата и развитието на общата дейност. Това позволява на подсъдимите да разберат какво поведение им се вменява, а съдът да определи предмета на доказване.

Заключителните части на двата обвинителни акта, включително диспозитивът по чл. 321 от НК, не се различават съществено. Това не означава, че указанията не са изпълнени. Установеният с определение № 21/26.01.2026 г. порок е бил в недостатъчната фактическа основа на обвинението. Тя е допълнена в обстоятелствената част, където по силата на чл.

246, ал. 2 от НПК следва да се изложат съставомерните факти. Не е необходимо те да бъдат повторени изцяло и в диспозитива. Следователно вторият обвинителен акт е съществено преработен именно по въпросите, по които делото е било върнато.

3

В началните страници на новия обвинителен акт са изложени твърденията на прокуратурата за възникването на групата през 2012 г., нейната користна цел, намерението чрез дружества бенефициенти да бъдат получавани средства от Д.Ф. „З.“, последващото им пренасочване, кръга на участниците и възложените им функции. Посочени са дружествата и проектите, чрез които според обвинението е реализирана дейността, както и връзките между ръководителите, управителите и лицата, изпълнявали отделни задачи. Така предметът, целта и твърдяната структура на сдружението са разбираеми.

Изводът на първата инстанция, че в обвинителния акт липсва какъвто и да е факт за участието и последващото ръководене на групата от М. Р., не съответства на съдържанието му. На стр. 20-29 са обособени и подробно изложени твърденията за неговото поведение. За периода до 24.03.2014 г. е описан като член на групата и доверено лице на М., представяно пред контрагенти като инвеститор, което е участвало в осигуряването и движението на документи за проектите. За периода след 25.03.2014 г. е посочено, че е поел ръководството, установил е контрол върху дружествата бенефициенти и върху „Е.Д.К.“ ООД, давал е указания за разпореждането със средствата и е вземал решения за продължаване или прекратяване на отделни проекти.

Конкретно са описани указанията му към Г. Г. за превеждане и използване на средства, плащанията към изпълнители по проекта в с. З., извършвани чрез К. Б., решението строителството да бъде спряно и останалите средства да бъдат пренасочени, както и контактите с доставчика на силозите след това решение. Изложено е още, че членовете са изпълнявали решенията и устните му указания. Тези твърдения са фактическа основа за заявената от прокурора промяна в ролята на Р. и за начИ., по който според обвинението групата е продължила да действа след смъртта на първия ръководител.

За съставомерността по чл. 321 от НК не е необходимо да е проведено формално събрание, да е взето изрично решение за избор на нов ръководител или да е посочена точната дата, на която всеки участник е бил уведомен за промяната. Достатъчно е обвинителният акт да излага факти, от които прокурорът извежда трайните връзки, разпределението на функциите и съгласуваното поведение. В Решение № 59/17.09.2021 г. по н. д. № 232/2020 г., I н. о. на ВКС е прието, че липсата на точен първоначален момент на контакта и на данни за точните уговорки не изключва структурираността, когато управленското и изпълнителското ниво и последващата съгласувана дейност са очертани. Новият обвинителен акт съдържа именно такива твърдения.

Възражението, че вторичните престъпления са самостоятелни и не могат да заместят участието или ръководенето на групата, е вярно като общо положение, но не променя преценката по чл. 249 от НПК. В обвинителния акт конкретните действия по проектите и по движението на средствата са посочени и като проявление на твърдяната роля на всеки от участниците. За 4 тази цел те имат фактическо значение независимо дали спрямо съответното лице е повдигнато отделно обвинение за вторично престъпление. Дали от тези действия може да се докаже съзнателно участие или ръководене на групата е въпрос по съществото на делото.

Дейността на П. С., Г. Г., С. С. и К. Б. също не е оставена без фактическа конкретизация. Описани са качествата им на управители или представители на използваните дружества, действията по кандидатстването и получаването на субсидиите, конкретните преводи и тегления, отношенията с изпълнителите и изпълнението на решенията на ръководителите. Посочени са дати, дружества, банкови сметки, получатели и суми. Така всеки подсъдим може да установи кое поведение прокуратурата свързва с участието му в групата. Изискването съдът да приеме още в разпоредителното заседание, че тези факти са доказани, би изместило проверката към основателността на обвинението.

В диспозитива на обвинението по чл. 321 от НК като териториален обхват са посочени гр. В., гр. Д. и гр. С.З.. Обстоятелствената част свързва дейността на групата с проектите в гр. И. и с. З., общИ. Д.ка, с дружествата и банковите операции във В., както и с дейността на П. С. в С.З.. Дори да се приеме неточност между посочването на гр. Д. и конкретно описания обект в с. З., общИ. Д.ка, тя не прави обвинението неразбираемо. Обектът, проектът и свързаните с тях действия са индивидуализирани. Точната правна и доказателствена значимост на териториалния обхват следва да се прецени при разглеждането на делото по същество, а не чрез връщането му.