Решение № 790 от 11.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101343 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.143 от СК и чл.149 от СК за присъждане на издръжка на малолетно дете занапред и за минало време.

Подадена е искова молба от З. Б. Н., с ЕГН **********, като майка и законен представител на Б. Л. Г., с ЕГН ********** и двамата от с.Ц., общ.Л., обл.Пазарджик, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“**********, чрез адв.Б.

И. Т. против Л. К. Г., с ЕГН ********** от с.Ц., общ.Л., обл.Пазарджик, в която ищцата твърди, че с ответника са живяли на семейни начала около 10 години, като по време на съвместното им съжителство се родили две деца, едното от които вече е пълнолетно и малолетният им син - Б. Л. Г., с ЕГН **********. Твърди, че вече близо 10 години живеят разделени, а синът им от самото начало на тяхната раздяла живее при нея. От тогава тя е човекът, който преимуществено се грижи и осигурява нуждите на тяхното дете, често с цената на много лишения. Ответникът не проявявал никаква заинтересованост и не помагал за покриване на нуждите на детето им. А синът им расте, с това се увеличавали и неговите нужди. За учебната 2022/2023г. той е записан в VI клас, като редовен ученик в Основно училище „******“, с.Ц.. Самата 1 подготовка за училище и занапред във връзка с обучението му изисква ли значителни средства, които тя самата трудно би могла да набави. С растежа се увеличавали и неговите нужди от лично естество. До този момент ответникът не поемал никаква отговорност като баща на това дете, не помагал по никакъв начин. При опитите й да потърси съдействие от негова страна за издръжката на детето им, той или й казвал, че няма никаква възможност, или въобще не й вдигал телефона. След тяхната раздяла някак си се справяла, като не била предприемала действия за осъждането на ответника да плаща в полза на двете им деца някаква издръжка, тъй като работела и имала, а и сега все още има помощта на нейните родители, но те остарявали, а през последната една година, ищцата останала без работа за един дълъг период от време и това се отразило неблагоприятно при покриване не само на текущите им нужди, но дори и до някои ограничения, касаещи желанията и нуждите на детето.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Л. К. Г., с ЕГН ********** да плаща на сина им Б. Л. Г., с ЕГН **********, чрез нея като негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 260лв. до настъпване на обстоятелства за нейната промяна или прекратяване. Моли съда да осъди Л. К. Г., с ЕГН **********, на основание чл.149 от СК, да заплати на нея - З. Б. Н., с ЕГН **********, като майка и законен представител на Б. Л. Г., с ЕГН **********, издръжка с посочения размер за една година назад от датата на завеждане на исковата молба. Моли да й бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатски хонорар.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане - за разпит на свидетел.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който заявява, че искът е допустими, но частично неоснователен.

Възразява, че изложеното в исковата действителната фактическа обстановка. молба не отговаря на

Сочи, че е безспорно, че с ищцата са живяли на съпружески начала до 2014г., след което се разделили. Безспорно е, че имат родени две деца: К. Л.

Г., роден на *****г., с ЕГН **********, който през януари навършил пълнолетие, но все още е ученик и Б. Л. Г., роден на *****г.

2

Твърди, че преди да се разделят с ищцата той издържал цялото семейство. През 2014г. ищцата напуснала дома им, а двете деца останали да живеят при него, като той се грижел за тях, възпитавал и издържал. След една година се разбрали с майката, че тя ще вземе при нея по-малкия им син, а поголемият ще остане при него, като всеки ще се грижи и издържа детето, което е при него.

Твърди, че след като всеки от тях поел издръжката на детето, което е при него, той взимал по-малкото им дете по празници, през ваканциите, водел го на почивка на море в хотели, на басейни, също така и в Турция, когато имал възможност му давал и пари. Когато ищцата отсъствала, детето е стояло при него дори по един месец.

Твърди, че ищцата не е взимала по-големия им син при себе си, не е давала и издръжка за него. Единствено го взела веднъж с уговорката да й плаща половината от наема за квартирата. След като й дал 150 лв., на втората седмица тя изгонила по-голямото дете от дома си.

Сочи, че по-големият им син учи в ***** в гр.Пазарджик, като първоначално живеел в общежитие, а след това и на квартира, като всички разходи по издръжката му поемал единствено той-ответникът.

Сега по-големият син завършвал училище и ще има и абитуриентски бал. После ще кандидатства във висше учебно заведение и вероятно ще бъде и студент, чиято издръжка, разбира се, ще поема той - ответникът. С ищцата били говорили да си разделят разноските по абитуриентския бал, но впоследствие тя отказала да се включи в тези разходи.

Ако обстоятелствата не са такива каквито ги изложил в отговора на исковата молба, стоял логичният въпрос, защо от 2014г. до сега ищцата не е искала издръжка за по-малкото им дете и защо изчакала по-големият им син да навърши пълнолетие, за да заведе настоящето дело.

Ответникът твърди, че работи в РДБГ-обл.Пазарджик, като за последните шест месеца бил получил нетно възнаграждение в общ размер 5420,39 лв. или по 739 лв. месечно.

Заявява, че не оспорва, че на непълнолетното дете се дължи издръжка.

Оспорва претендирания размер на издръжката, възможностите му не позволявали да заплаща по-висок от минималния размер на издръжката.

3

Освен това не бил давал и повод за завеждане на настоящето дело.

Оспорва и претенциите за заплащане на издръжка за една година назад, тъй като през това време той е отглеждал и издържал по-големия им син и продължавал да го издържа, тъй като все още е ученик.

Моли да му бъдат присъдени разноските по-делото, при условията на чл.78 ал.2 от ГПК.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си, който поддържа изцяло предявените искове. Излага съображения по съществото на правния спор в пледоарията си.

Ответникът, редовно призован, се явява лично в проведеното по делото съдебно заседание и с процесуалния си представител, който оспорва предявените искове. Излага доводи.

Съдът, като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и с възраженията в писмения отговор, и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори между страните по делото, че ищцата и ответникът са живели на съпружески начала, както и че от съвместното си съжителство имат родени две деца - К. Л. Г., роден на ***** г., с ЕГН **********, пълнолетен и Б. Л. Г., роден на *****г., с ЕГН **********, малолетен.

Не е спорно по делото, че след фактическата раздяла на родителите и до настоящия момент малолетният Б. Л. Г. живее при майка си – ищцата З. Б. Н., както и че тя полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му, подпомагана от своята майка и баба на детето.

От представената и приета по делото Служебна бележка №119/20.03.2023 год., издадена от Основно училище ”******”, с.Ц., се установява, че малолетният Б. Л. Г. е бил записан в VІ клас за учебната 2022/2023 год.

Ищцата З. Б. Н. е работела в ”*****” ЕООД, като за периода от месец декември 2022 год. до месец февруари 2023 год. е получила средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 803,19 лева, видно от Удостоверение изх.№25/20.03.2023 год. Преди това същата е имала 4 регистрация в Бюрото по труда, гр.Пазарджик. Видно от приетия по делото и неоспорен социален доклад е, че пред социалния работник ищцата е заявила, че понастоящем работи в казино в гр.Пазарджик и че месечният й доход е в размер на 1100 лева.

От Удостоверение изх.№РД 25-11-9/04.05.2023г. на РДБГ - Пазарджик е видно, че ответникът Л. К. Г. за периода от месец ноември 2022 год. до месец април 2023 год. е получил средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 954,79 лева.

В писмения отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че не е заплащал издръжка за детето Б. след раздялата им с ищцата. Твърди, обаче, че между него и ищцата е имало споразумение, тя да се грижи и да издържа помалкото им дете Б., което е било при нея, а той – да отглежда и издържа поголемия им син - К., който живеел при него и който, макар и пълнолетен все още бил ученик и когото все още издържал, още повече, че имал намерение да бъде студент през следващата учебна година.

В хода на производството по делото, ответникът, в чиято тежест бе, не доказа твърденията си за наличието на твърдяната от него уговорка с ищцата, във връзка с издръжката на двете им деца.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на големия син на страните по делото - К. Л. Г. се установява, че същият е завършил средното си образование през тази учебна година и е бил абитуриент. Още докато е ходел на училище, е и работел - на 4-часов работен ден. Наел си е квартира, в която живее и понастоящем. Няма да е студент през следващата учебна година, тъй като финансовото му състояние не позволя това. Има намерение да продължи да учи, но след като събере необходимите му средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявените искове са допустими и основателни, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

В настоящия казус, безспорно се установи, че ответникът Л. К. Г. е баща на малолетния Б. Л. Г.. Понастоящем детето е на тринадесет години, ученик, със завършен шести клас. Същият се нуждае от храна, дрехи, обувки, 5 спортни принадлежности, учебни помагала и др. Освен за тях детето има нужда и от средства за разходки и развлечения в свободното време, както и за почивка поне веднъж годишно.

При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на родителя, съгласно общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК. Ал.2 на същия текст предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При минимална работна заплата за страната към момента от 780 лева, минималната издръжка е в размер на 195 лева.

В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението му. По делото не се установи детето Б. да има нужда от извънредни средства или такива в повече от тези, необходими за дете на неговата възраст. Съдът в зема предвид и възможностите на двамата родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелството, че през процесния период от време, а и понастоящем, непосредствените грижи за детето са осигурявани основно от неговата майка, при която то живее и за която са налице данни, че разполага с месечен доход от около 1100 лева. Отчита и събраните по делото данни за това, че бащата работи и че реализира средномесечен доход от около 950 лева. В съдебно заседание, при опита за постигане на спогодба по делото, бащата изрази готовност да заплаща месечна издръжка на детето си Б. в размер на 220 лева.

При тези данни, съдът счита, че за месечната издръжка на малолетното дете Б. е необходима минимум сумата в размер на 430 лева. От тази сума бащата - ответникът ще следва да поеме част в размер на 230 лева месечно.

Бащата е в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние /твърдения и данни в противоположния смисъл няма по делото/, работи и реализира доходи. Освен това към настоящия момент бащата няма задължение за издръжка по отношение на друго дете или друго лице.