Решение № 19 от 07.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Ямбол, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. в присъствието на прокурора Р. Т. Л. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20232300100342 по описа за 2023 година

Производството по делото пред ЯОС е образувано след изпращането му по подсъдност по реда на чл.23, ал.3 ГПК с Определение №***г. на Апелативен съд гр.Бургас, постановено по възз.ч.гр.д.№266/2023г.

Ищецът С. Х. Т. от с.******, обл.***** е подал искова молба, с която против Апелативен съд – гр.Бургас е предявил иск по чл.2в от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 350 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, поради допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждането на в. гр. д. №149/2018г. по описа на Апелативен съд Бургас, решението по което не е допуснато до касационно обжалване с определение по гр.д. № 4788/2018г. на ВКС.

В исковата молба ищецът излага, че на 13.09.2017г. по негов почин е било образувано гр.д.№426/2017г. по описа на Окръжен съд-Сливен, като с постановеното по делото Решение №20/12.04.2018г. окръжният съд отхвърлил предявения от ищеца иск с правно основание чл.4, пар. 3 от ДЕС и го осъдил да заплати 100 лв. разноски в полза на ответника Прокуратурата на РБългария. Поддържал е, че по гр.д.№426/2017г. по описа на ОС-Сливен били приложени като доказателства НОХД №247/1993г. на РС-Бургас, сл.дело №1029/1993г. на РП-Сливен, ВНОХД№ 97/95г. на ОС-Бургас, НОХД № 700/1993г. на ВКС и н.д. №1/1989г. на ВС на НРБ. На 25.04.2018г., без да уведоми ищеца или неговия пълномощник по делото, окръжният съд изпратил посочените дела на Окръжна прокуратура-Бургас, в резултат на което в.гр.д.№149/2018г. по описа на БАС и гр.дело №4788/2018г. на ВКС били решени при съществени процесуални нарушения, непълнота на доказателствата и в ущърб на ищеца, който бил лишен от възможността да поиска от въззивния съд да изиска от ОП-Бургас въпросните дела и да ги приложи към възз. гр. д.

№149/2018г. на АС-Бургас и така в нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС по отношение на ищеца бил проведен несправедлив и пристрастен съдебен процес. Другите оплаквания на ищеца С.

Т. са, че като въззивна инстанция БАС умишлено, целенасочено, избирателно и пристрастно е подходил при обсъждане на приложените писмени и гласни доказателства по делото, като по-голямата част от тях игнорирал и не се е произнесъл за неправомерното лишаване на ищеца от приложените към гр.д. №426/2017г. на ОС-Сливен писмени доказателства – наказателни и следствени дела. За тези дела апелативният съд бил запознат, че са изпратени на ОП-Бургас, но въпреки това посочил в постановеното Решение №44 от 31.07.2018г., че с 1 въззивната жалба няма направени доказателствени искания, което било невярно. Наред с това необосновано било прието от апелативния съд, че след като постановленията на ОПБургас са обжалвани и потвърдени от АП-Бургас и ВКП, то не са били допуснати нарушения на европейското право. В постановеното въззивно решение съдът описал приложените от ищеца постановления, но без да направи анализ, че съдържат неверни изводи и са били съставени без предварително да е извършено ефективно разследване на събраните по надлежния ред обстоятелства и доказателства по НОХД №1014/97г. на РССливен, относими към задълженията на ПРБ в нарушение на чл.13 от ЕКЗПЧОС, като необосновани и незаконосъобразни били и изводите за липса на предвиден в НПК съдебен контрол на актовете на Прокуратурата. Според ищеца, в нито едно решение на СЕС и на Съда в Страсбург не било поставено изискването за наличието на съдебен контрол над отказите на Прокуратурата като условие за правомощията на гражданския съд да се произнесе за нарушенията на ЕП - за проведено неефективно разследване. Също необосновано в решението по в. гр. д. № 149/2018г. БАС формирал извод за липса на причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди от трикратния отказ на Прокуратурата на РБ да направи искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 247/1993г. на РС-Бургас. Ответникът като въззивен съд основавал констатациите и изводите си избирателно само на част от доказателствата и пренебрегнал такива, касаещи периода след влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД №1014/97г. на РС-Сливен и необоснованите откази на Прокуратурата да извърши ефективно разследване - след 2003г., голословно приел становището на ответника и решението съдържало разсъждения, които не почивали на конкретни гласни доказателства по делото, дадени пред първата инстанция, не били изследвани и анализирани приложените като доказателства постановления на Прокуратурата, пристрастно били формирани изводите за липса на нарушения от страна на Прокуратурата по чл.13 от ЕКЗПЧОС, въпреки наличието на доказателства за достатъчно съществени и явни нарушения във връзка с искането за възобновяване на НОХД №247/93 г. на РС-Бургас. Според ищеца бил подменен и предметът на делото, като предявените искове били за вреди от отказ от разследване на нови обстоятелства и доказателства от значение за приключило наказателно дело, а не за вреди от отказ да бъде възобновено наказателното производство. Допуснатото от апелативния съд нарушение, изразило се в лишаване на ищеца при разглеждането на възз. гр. д. №149/2018г. от приложените по делото на ОС-Сливен доказателства, било достатъчно съществено, тъй като е нарушение на правна норма - чл.6 от ЕКЗПЧОС, от правото на справедлив и безпристрастен съдебен процес, като в тази връзка ищецът се позовава и на Определение №413/09.11.2020 по дело № 2029/2020 на ВКС относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, а не избирателно тези, които обслужват определена теза. Твърдението на ищеца е, че е налице причинна връзка между посочените нарушения и настъпилите за него неимуществени вреди- търпените негативни преживявания по време на съдебните процеси; разочарование от несправедливостта на съдебните решения и отказите на ПРБ да извърши ефективно разследване на събраните по надлежния ред обстоятелства и доказателства; неудобство и злепоставяне пред колегите му и пред близки и познати. В резултат на това, спрямо ищеца била извършена своеобразен вид репресия от страна на съдебната система в периода от 1980г. до настоящия момент, като той и близките му изживявали притеснения, стрес, неудобство, а лично той претърпял мозъчен кръвоизлив и операция в периода, когато Решение №44 по в. гр. д.№ 149/2018г. на АСБургас не било влязло в сила. Подробно в исковата молба ищецът е изложил доводи и аргументи за основателност на предявените от него искове по гр. д .№ 426/2017г. на ОССливен, като е посочил практика на СЕС относно предпоставките, при които е нарушено ЕП, когато ПРБ и МВР по преписките и делата не са извършили пълно разследване - не са разпитани свидетели, не са приложени документи и т.н.

С отговора на исковата молба ответникът Апелативен съд - Бургас е оспорил предявения иск като неоснователен. Ответникът счита, че въведените с исковата молба твърдения за допуснати от БАС пороци – допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъдени липсващи по делото доказателства и необосновани правни изводи, водещи до незаконосъобразност на решението, постановено по в.гр.д. №149/2018г. по описа на този съд, не представляват нарушения на Европейското право. Сочи, че съгласно чл.6, § 1 на ЕКЗПОС и чл. 47 ХОПЕС, които се припокриват, всеки има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените условия; има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон; правото на достъп до съд, но 2 изтъква, че по повод предявените по гр.д. №426/2017г. на ОС-Сливен искове ищецът е имал пълен достъп да отнесе спора до всички инстанции на законен национален съд, а в исковата молба липсват оплаквания в такава насока. Според ответника, в исковата молба ищецът не твърди факти и обстоятелства, сочещи на оказан на съда като вземаща решения трета страна външен натиск от когото и да било, включително от административните органи и страните, и да е било повлияно на вътрешното убеждение на съда при възприемане на фактите по спора и подвеждането им към приложимия закон при постановяване на съдебното решение.

Според ответника, в исковата молба не са въведени твърдения за липса на обективна безпристрастност, като например наличието на близки връзки между противната страна или адвоката й със съдията, или давани консултации от съдията на страна по спора, при което не са налице нарушения на субективните и обективни критерии за безпристрастност.

Ответникът изтъква, че в производството по чл. 2в, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 ДЕС не се цели пререшаване на материалноправния спор, приключил с влязло в сила решение на съда, в каквато насока са твърденията и оплакванията на ищеца – за допуснати от въззивния съд процесуални и материалноправни нарушения при разглеждане на възз. гр. д. № 149/2018 г. на БАС и по-конкретно решаване на делото при липса на прието и приложено като доказателство НОХД № 247/1993 г. на РС-Бургас с приложенията към него, изпратени за послужване на ОП-Бургас, довели според твърденията в исковата молба до непълнота на доказателствата, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Ответникът сочи, че отговорността на съда е безвиновна, обективна, за конкретно негово бездействие неприлагане на относимите норми от правото на ЕС или негово действие - неправилното прилагане на съответните общностни норми, без да се извършва проверка на правилността на решението по съществото на спора, което е окончателно и непререшаемо и това е въздигнато в предпоставка за допустимост на производството, а в исковата молба не били посочени норми от общностното право, които да не са приложени или да са приложени неправилно, което да е довело до лишаването на ищеца от право на справедлив процес и достъп до правосъдие.

В о.с.з. искът се поддържа от ищеца, който моли за уважаването му, като подробни съображения излага в представени седем писмени защити.

Ответникът Апелативен съд – гр.Бургас не изпраща представител в о.с.з.

Участващият по делото прокурор от ЯОП изразява становище за неоснователност на предявения иск, поради липса на проведено от ищеца доказване при постановяване на решението по възз.гр.д.№149/2018г. ответникът АС-Бургас да е нарушил и то достатъчно съществено норма на правото на Европейския съюз.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните и от приложеното НОХД №247/1993г. по описа на Районен съд – Бургас (част от което са приложеното сл.д.№1020/93г. на РП-Сливен и ВНОХД №97/1995г. на Окръжен съд –Бургас) е установено, че с постановената по това дело и влязла в сила на 29.05.1995г. присъда на Районен съд – Бургас, потвърдена с Решение №79/29.05.1005г. по ВНОХД №97/1995г. на Окръжен съд –Бургас, ищецът С. Т. е признат за виновен и е осъден за това, че в периода от пролетта на 1990г. до м. август на 1993г., в гр.Сливен, гр.София и на територията на цялата страна е разгласявал позорни обстоятелства, както и приписвал престъпления по отношение на длъжностни лица при и по повод службата им, а именно: И. Т. - Главен прокурор на РБългария, Н. Ч. - зам. началник на ВСО при Министерство на правосъдието и зам.председател на Върховния съд, Н. К. военен прокурор във Военна прокуратура - Сливен и прокурор в ПВС, Л. Й. - зам.главен прокурор и прокурор на Въоръжените сили, Ц. Г. - началник ВСО при Министерство на правосъдието, Б. С. - зам. главен прокурор и прокурор на Въоръжените сили - престъпления по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2 и 3,вр. чл.147, вр. чл.26 НК.

Няма спор, че след влизане в сила на присъдата по НОХД№247/1993г. на РСБургас, срещу ищеца и още две лица е било образувано НОХД № 1014/1997г. по описа на РС-Сливен, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда за това, че през м.януари 1995г. подсъдимите са разгласили позорни обстоятелства за И. Т., Р. К. и Н. К. и са им приписали престъпление в качеството им на длъжностни лица - престъпление по чл.