Определение № 5786 от 11.10.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5786 гр. Бургас, 11.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120100809 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 5604/10.02.2023 г. на С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* чрез пълномощника адвокат Г.-Т., против „БНП П.П.Ф.“ С.А., *****, с номер на регистрация *****, и „А.с.в.” ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. *********, представлявано от Ю.Х. Ю., за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ответниците спрямо ищеца НЕ СЪЩЕСТВУВА вземане за сумата от общо 3329, 08 лева, представляваща главница и лихви по Договор за кредит № CARD-18661285/21.06.2021 г., сключен с „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.”, вземанията по който са прехвърлени на „А.с.в.” ЕАД.

В исковата молба са изложени твърдения, че през лятото на 2021 г. С. И. узнал от своята сестра С. И.а, че на негово се води кредит от „БНП П.”, с който била платена стока от онлайн магазин Emag. Твърди се , че ищецът получил от „А.с.в.” ЕАД уведомително писмо за цесия, отправено към него като длъжник по договор за кредит № CARD18661285/21.06.2021 г., сключен с „БНП П.П.Ф. С.А.,клон Б.” за сума 2500 лв. Посочва се, че поради просрочие на задължението И. бил поканен да заплати сумата от 3282.38 лв. представляваща задължение по договора към дата 10.11.2021 г. Съгласно получена от ищеца покана за незабавно изпълнение към 04.01.2022 г. вземанията по договора възлизат на обща сума от 3329.08 лв. Поддържа се, че посоченият договор е нищожен като сключен при липса на съгласие, тъй като не е подписван от ищеца. Сочи се още, че договорът за кредит е реален договор, който се счита сключен в момента на предаване на сумата или на закупената с него стока, а такива ищецът не е получавал. Отбелязва се, че договорът е вписан в кредитния регистър на БНБ, което съставлява пречка за осъществяване на собствени права по кредитиране при нужда.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „А.с.в.” ЕАД, който счита предявения срещу него иск за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като между страните е висящо гр. д. № 149/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, което е образувано преди настоящото дело по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на съществуването на вземанията по договор за кредит № CARD-18661285/21.06.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6715/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК.

1

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от ответника „БНП П.П.Ф.“ С.А., ******, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.”, който също счита предявения срещу него иск за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като вземанията, които са предмет на договор за кредит № CARD-18661285/21.06.2021 г. са прехвърлени на цесионера „А.с.в.” ЕАД, който е отговорен за подаване на актуална информация към Централния кредитен регистър.

С Определение № 4778 от 17.08.2023 г. на основание чл. 227 ГПК чуждестранния търговец „БНП П.П.Ф.“ С.А., ******, с номер на регистрация ******, действащ чрез неговия клон „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ, ЕИК *****, е заличен като ответник по делото и на негово място като ответник по делото е конституиран правоприемника му „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ******.

Предявени са пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК – за установяване на несъществуване на вземанията по договор, сключен с първия ответник, които са прехвърлени на втория ответник. При установителните искове наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При извършване на служебната проверка по чл. 140 ГПК за допустимост и редовност на исковата молба съдът констатира следното:

По отношение на допустимостта на установителния иск, предявен против ответника „Ю.Б.“ АД – правоприемник на първоначалния ответник „БНП П.П.Ф.“ С.А., ******, с номер на регистрация *****:

Кредитодател по процесния договор № CARD-18661285 от 21.06.2021 г. е „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ, ЕИК *****, който е прехвърлил вземанията си по него на „А.с.в.” ЕАД по силата на приложение № 1 от 10.11.2021 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. Следователно към момента на подаване на настоящата искова молба ответникът „Ю.Б.“ АД – правоприемник на първоначалния ответник „БНП П.П.Ф.“ С.А., ******, с номер на регистрация ******, не е титуляр на спорното вземане. В тази насока съдът не възприема доводите на ищеца, изложени в молбата му с вх. № 31931 от 29.08.2023 г., за възможността кредиторът-цедент „да поиска връщане на вземането“. Връщане на даденото по сключен договор е допустимо при наличието на предпоставките по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В процесния случай ищецът не навежда обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че по процесния договор за цесия цедентът има основание да иска даденото поради липса на основание, неосъществено или отпаднало основание. Изложените в исковата молба съображения, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие, както и че не е завършен фактическият му състав като реален договор, тъй като ищецът не е получил нищо по него, не са годни да обосноват извод за нищожност на договора за цесия с оглед специалното правило на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, съгласно което, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. При прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, а цедентът отговаря за неизпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД (така Определение № 524/19.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 186/2010 г., II т.о.).

От приложената към исковата молба справка за кредитна задлъжнялост на ищеца към 03.02.2023 г., в частта й за просрочия по активни и по погасени кредити, е видно, че кредит с идентификация CARD-18661285 на „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ, не е активен, като в частта относно текущо състояние на кредитите липсва вписване по отношение на „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ (или правоприемника му „Ю.Б.“ АД), а е отразено придобиването на вземанията по кредита от „А.с.в.” ЕАД на 10.11.2021 г.

Въз основа на изложеното съдът приема, че не се установява наличието на правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск против ответника 2

„Ю.Б.“ АД – правоприемник на първоначалния ответник „БНП П.П.Ф.“ С.А., ******, с номер на регистрация *****, поради което производството спрямо него следва да бъде прекратено.

По отношение на допустимостта на установителния иск, предявен против ответника „А.с.в.” ЕАД:

По заявление на „А.с.в.” ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр.

*******, против длъжника С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, е било образувано ч. гр. д. № 6715/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, по което е издадена заповед № 3186 от 21.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2651, 73 лева, представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18661285 от 21.06.2021 г., сумата от 626, 95 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.06.2021 г. – 09.11.2021 г., сумата от 268, 66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.11.2021 г. – 28.09.2022 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 120, 95 лева съдебноделоводни разноски – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD18661285 от 21.06.2021 г., вземанията по който са прехвърлени от „БНП П.П.Ф. С.А.“ – клон Б. на дружеството заявител, като длъжникът е уведомен за цесията.

Против издадената заповед № 3186 от 21.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6715/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас е постъпило възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 45685/07.12.2022 г. от длъжника С. С. И., който е получил препис от заповедта на 21.11.2022 г.

С разпореждане № 14508/08.12.2022 г. по ч. гр. д. № 6715/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас са дадени указания на заявителя „А.с.в.” ЕАД на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че в 1-месечен срок от съобщението може да предяви иск относно вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 3186/21.10.2022 г., като довнесе дължимата държавна такса за това, както и че в същия срок заявителят следва да представи доказателства, че е предявил иск.

В изпълнение на дадените указания в срок заявителят е депозирал против длъжника С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, искова молба с вх. № 1042 от 11.01.2023 г., въз основа на която е било образувано гр. д. № 149/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми: з а сумата от 2651, 73 лева, представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18661285 от 21.06.2021 г., сумата от 626, 95 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.06.2021 г. – 09.11.2021 г., сумата от 268, 66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.11.2021 г. – 28.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 3186 от 21.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6715/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Съгласно формираната последователна практика на ВКС (посочена в Определение № 278 от 19.05.2022 г. по т. д. № 1811/2021 г. по описа на I т. о. на ТК) предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Ето защо и предвид наличието на висящо исково производство, в което е предявен от „А.с.в.” ЕАД против С. С.

3

И. положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземанията по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18661285 от 21.06.2021 г., съдът намира за недопустим поради поради липса на правен интерес предявения от ищеца С. С. И. против ответника „А.с.в.” ЕАД в настоящото производство отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за несъществуване на вземанията по същия договор.

Съдът не споделя доводите на ищеца за липса на обективна идентичност в предмета на настоящото гр. д. № 809/2023 г. и висящото гр. д. № 149/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас. В т. 2 от молба с вх. № 37410 от 10.10.2023 г. ищецът заявява, че не може да посочи каква част от общо заявената сума в размер на 3329, 08 лева представлява съответно главница и лихви, тъй като в получената от втория ответник покана за незабавно изпълнение тази сума е записана без посочване на конкретни размери за главница и лихви. От приложените по делото писмени доказателства обаче е видно, че се касае за идентични вземания за главница, договорна възнаградителна лихва и мораторна лихва, които произтичат от един правопораждащ юридически факт, а именно договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD18661285 от 21.06.2021 г., като различието в общия размер на вземанията, посочен в уведомителното писмо за извършена цесия от 10.11.2021 г., поканата за незабавно плащане от 04.01.2022 г. и заповедта за изпълнение от 21.10.2022 г., се дължи на различието в крайния период на дължимост на претендираната мораторна лихва.