Решение № 183 от 28.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Плевен, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500272 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 318/12.12.2025 г., постановено по гр.д. № 835/2025г. по описа на РС *** е признато за установено по отношение на Б. И. Х., ЕГН **********, *** и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, че Договор за потребителски кредит № ************, сключен между тях на ***г. в гр. Плевен, е недействителен на основание чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Със същото решение е осъден „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********** да заплати на Б. И. Х., ЕГН ********** направените деловодни разноски в настоящото производство в общ размер на 1945,76 лв.

Постъпила е въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********** чрез юрк. Красимир Запрянов, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е направил извод, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, 1 приемайки, неправилно застрахователната премия не е включена като разход при изчислението на ГПР. Твърди се, че е спазено изискването за точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като е посочен ГПР: 49,17% и обща дължима сума 16 143,89 лева. По отношение на застрахователната премия, въззивникът твърди, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, че кредитополучателя сам е пожелал ползването на допълнителна услуга - застраховка, както и че отказът от застраховката, след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит. В чл.19 от Договора за кредит изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на същия. Преди да сключи договора за кредит, ищцата е подписала Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, с която е запозната с целта на обработване на личните й данни, събират се декларации по ЗМИП, както и с възможността да избере или не сключването на застраховка. В чл.4.4 от Застрахователен сертификат е предвидена възможност по всяко едно време на договора застраховката да бъде едностранно прекратена от кредитополучателя, а в чл.13.2 е предвидена и възможността клиентът да поиска да бъде прекратено покритието му по застраховката в хипотезата при пълно предсрочно погасяване.

Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че реалният размер на ГПР е различен от този посочен в договора, като не оспорва факта, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР, но счита, че с оглед факта, че застраховката не е била условие за сключването на основния договор, то същата не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.

Въззивникът моли съда, да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Б. И. Х. чрез пълномощника й адв. Й. М. – Г. от САК, в който се изразява становище, че възраженията, изложени във въззивната жалба са неоснователни. Твърди се, 2 че в конкретния случай, застрахователната премия е пряко свързана с процесния договор за кредит. Освен това, застрахователната премия е финансирана чрез самия кредит и представлява разход, който потребителят реално дължи във връзка със сключения договор, поради което, участва във формирането на общото задължение на потребителя. Следователно, застрахователната премия, представлява разход по кредита по смисъла на закона и следва да бъде включена при изчисляването на ГПР. Посочването на ГПР, без включване на този разход, води до представяне на невярна и заблуждаваща информация относно действителната цена на кредита и представлява нарушение на императивните разпоредби на ЗПК. Посочва се, че твърдението, че сключването на застраховката не е задължително условие за получаване на кредита е ирелевантно, доколкото ЗПК не поставя като единствен критерий формалното обозначение на услугата като „незадължителна“, а изисква преценка на действителната икономическа връзка между кредита и допълнителната услуга. В конкретния случай, застрахователната премия е включена в общия размер на кредита.

Застрахователната премия е финансирана от кредитора, като е част от погасителния план. В тази връзка, застрахователната премия, увеличава размерът на задължението на потребителя. Това означава, че тя е част от икономическата тежест на кредита, независимо от формалното твърдение, че услугата е „незадължителна“. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че застрахователната премия представлява разход по кредита и следва да бъде включена при определяне на ГПР. Твърди се, че изложеното във въззивната жалба твърдение, че ищецът е подписал заявление-декларация за установяване на договорни отношения, съдържаща съгласие за сключване на застраховка, не променя правната квалификация на застрахователната премия като разход по кредита, нито оборва правилните изводи на съда, доколкото предмет на спора не е валидността на застрахователния договор, а задължението на кредитора да включи всички разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите. Твърди се, че обстоятелството, че е предвидена възможност за прекратяване на застраховката при бъдещо несигурно събитие /пълно предсрочно погасяване/, не променя характера на застрахователната премия към момента на сключване на договора, доколкото ГПР се определя към момента на сключване на договора за кредит, въз основа на всички разходи, които са известни на 3 кредитора и които потребителят следва да заплати съгласно договорните условия. Дори при предсрочно погасяване, това не променя факта, че към момента на сключване на договора, застрахователната премия е била част от финансовата структура на кредита и е увеличила неговата стойност. Твърди се, че възражението на въззивника, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в ГПР, противоречи на основния принцип, залегнал в законодателството за защита на потребителите, че ГПР трябва да отразява пълната икономическа тежест на кредита за потребителя. Правилно съдът е приел, че невключването на застрахователната премия при изчисляването на ГПР, води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния размер на разходите по кредита. Относно твърденията на въззивника, че застраховката е доброволна, не е условие за кредита и не следва да бъде включвана в ГПР, въззиваемата твърди, че застрахователната премия е пряко свързана с договора за кредит, като тя е финансирана чрез кредита, включена е в общия размер на задължението на потребителя и се изплаща чрез погасителните вноски по кредита, следователно, тя представлява реален и конкретен разход, свързан с кредита. Твърди се, че застрахователната премия представлява част от общите разходи по кредита и следва да бъде включена при изчисляването на ГПР. Твърди се, че договорът не отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа коректно изчислен годишен процент на разходите. Невключването на застрахователната премия при изчисляването на ГПР представлява нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като води до посочване на ГПР, който не отразява действителните разходи по кредита.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Депозирана е молба от въззиваемата Б. И. Х., в която заявява, че оттегля пълномощията на адв. Й. М. – Г. от САК и излага доводи по съществото на правния спор. Счита, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на ЛРС е правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна. Заявява,че не претендира разноски по делото пред въззивната инстанция.

В постъпила молба, адв. Й. М. – Г. заявява, че е изпълнила задълженията си и е депозирала писмен отговор по подадената въззивна жалба, като с оглед отношенията й с доверителката й Б. Х. няма да взима отношение по хода на делото и да представя писмени бележки.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени във въззивната 4 жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Депозирана е искова молба от Б. И. Х., ЕГН **********, от гр. *** против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.22 от ЗПК, с искане да бъде обявен за недействителен Договор за потребителски кредит № ************ от *** г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Б. И. Х., поради противоречието му със закона.

Твърденията на ищцата са, че в годишния процент на разходите не са включени разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за кредит и по-специално за застрахователните премии, като размерът на застраховката е бил предварително определен в договора за кредит към датата на сключването му и е бил включен в размера на главницата по погасителния план.

От приложения по делото Договор за потребителски кредит № ************ от ***г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Б. И. Х. е видно, че на Б. И. Х. е предоставен потребителски кредит в размер на 7000,00 лв. Договорени са две застраховки, а именно: застраховка „BANK ПАКЕТ 3+ СМЕТКА (bill)“ за сумата от 1839,58 лв. и застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ за сумата от 359,65 лв., с общ размер на застрахователната премия от 2199,23 лв. Посочено е, че общият размер на кредита е 9199,23 лв. В договора е посочен ГЛП в размер на 41,09 % и ГПР в размер на 49,17%.

Общата сума дължима сума по кредита е в размер на 16 143,89 лв., разсрочена за плащане на 36 месечни погасителни вноски, от които 35 вноски по 448,44 лв. и последна вноска от 448,49 лв. В чл.11.2 от процесния Договор е инкорпориран погасителен план, в който е посочен падеж на всяка една от вноските, размер на вноска, главница, лихва и остатък от главница.

По делото са приложени Рамков договор за платежни услуги за физически лица от *** г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Б. И. Х., Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна 5 програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, подписана от Б. И. Х. и Сертификат № 1************2021 на застрахован по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и ползващо лице по допълнителна услуга „Второ медицинско мнение“, подписан от застрахованото лице Б. И. Х.. Приложени са разписки и преводно нареждане за заплатени суми от Б. И. Х. по процесния Договор за кредит.

Спорният по делото въпрос е налице ли е нарушение на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК досежно размера на ГПР, обуславящо недействителност на процесния Договор за потребителски кредит

Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит № ************ от *** г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III - чл.10 и чл.11 от ЗПК.