Определение № 1987 от 16.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1987 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110149599 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. П. С. срещу „*, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да представи договорът за заем, СЕФ и договорът за поръчителство за допустимо и относимо, предвид което следва да бъде уважено.

Не следва да бъде уважавано искането на ищеца за издаване на СУ, доколкото същото е неотносимо към предмета на спора.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 15:45 часа , за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията.

1

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА „* да предостави договор за паричен заем № 5475956 от 19.06.2025 г., СЕФ, както и договор за поръчителство № 5475956 от 19.06.2025 г.УКАЗВА на страната, че непредставянето на документите ще се преценява съгласно чл. 161 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на СУ .

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от П. П. С. срещу „* за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 5475956 от 19.06.2025 г., поради противоречието му със закона. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД от П. П. С. срещу „* за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 4 от договор за паричен заем № 5475956 от 19.06.2025 г. като противоречащи закона.

Ищецът твърди, че между него и „* на 19.06.2025 г. е сключен договор за паричен заем № 5475956 за сумата от 1700 лв., ГПР в размер на 49.02 % и ГЛП. В размер на 40 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант-две физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като на 19.06.2025. между ищеца и „* бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 5475956. „* поел задължението да обезпечи заема срещу възнаграждение, разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска, като „* бил упълномощен да получава в полза ответното дружество възнаграждението за поръчителството. Ищецът излага аргументи за попадане на договора за поръчителство в обхвата на ЗПК. Поддържа, че едноличен собственик на капитала на „* е „*. Излага аргументи за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не е включен към ГПР и по този начин се заобикаля чл. 19, ал.4 ЗПК. От съдържанието на договора потребителят не може да направи извод кои точно разходи се включват в него и как е формиран. Навежда доводи, че последният е изцяло лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, а обезпечението е изцяло в полза на „*, за което е цялото възнаграждение. Според чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство в случай, че „* изпълни и погаси вземането, то има право на регрес срещу длъжника за пълната стойност на платеното, т.е. задължението от едното дружество преминава към другото, като двете дружества са свързани. Изтъква, че съгласно ЗЗД договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя, а не между поръчителя и длъжника, както е в случая. Навежда доводи за нищожност на договора за поръчителство поради накърняване на добрите нрави, тъй като с изискването на чл.3, ал.1 от него за заплащане на възнаграждение, се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Дължимата сума по него не е включена в ГПР. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира 2 разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „* е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен. Поддържа, че в договора за заем не се съдържа задължение за сключване на договор за поръчителство, както и че няма законово задължение да се сочи методиката за формиране на ГПР. Навежда аргументи, че договорът и клаузите по него са действителни и съответстват на изискванията по чл. 11 ЗПК, в т.ч. т.10 от него.

Сочи, че в ГПР е включена лихвата, като това е единственият разход по кредита. Не е налице заобикаляне на изискването по чл. 19, ал.4 ЗПК, като разходът за поръчител не е елемент от общия разход и липсва заблуждаваща търговска практика, за което излага доводи. Сочи, че договорът за заем отговаря на изискванията по чл. 11, т. 18 ЗПК и ищецът е имал възможност да избира между три обезпечения. Оспорва твърдяната нищожност на клаузата по чл. 4 от договора. Поддържа, че условията по договора са били предоставени предварително на ищеца и той е имал възможността да се запознае с тях. Оспорва наличието на неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, ЗЗД е да докаже сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит № 5475956 от 19.06.2025 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни клаузи, съдът ще се произнесе служебно.

Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че между страните е сключен потребителски кредит № 5475956 от 19.06.2025 г.за сумата от 1700 лв., както и договор за поръчителство № 5475956 от 19.06.2025 г., сключен с „* с посочената в исковата молба съдържание.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

3

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4