Решение № 124 от 19.11.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Търговище, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500251 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищците Ю. А. И. и А. М. И., двете от с.К. общ.Търговище, действащи чрез процесуалния си представител адв.В. М. от АК-Шумен против решение №127/31.03.2025г. по гр.д.№1301/2024г. на Районен съд- Търговище, с което са отхвърлени предявените от тях против Р.

А. А. и Ю. А. И., двете от с.К. общ.Търговище отрицателен установителен иск за собственост 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС върху УПИ III-155 от 630 кв.м. в кв.28 по плана на с.К. общ.Търговище; иск по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт за собственост на недвижим имот № 128, том II, рег.

№5211, нот.д.№271/2023г. по описа на нотариус рег.№327 и негаторен иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които препятстват ползването на имота УПИ III-155 с площ от 630 кв.м. в кв.28 по плана на с.К. общ.Търговище от ищците, както и са уважени насрещните искове на ответниците по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за собственост на УПИ III-155 от 630 кв.м. в кв.28 по плана на с.К. общ.Търговище и за отмяна на осн.чл.537, ал.2 от ГПК на нот.акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство №75, том I, рег.№ 1712, нот.д.№59/2019г. по описа на нот.рег.№327 в частта относно УПИ III-155 1 с площ от 630 кв.м.в кв. 28 по плана на с.К. общ.Търговище, като на ответниците са присъдени направените по делото разноски в размер общо на 3 403лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.С доводи занарушения на закона, въззивниците молят за отмяна на решението, за уважаване на предявените от тях искове и за отхвърляне на насрещните искове.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни, действащи чрез процесуалния си представител адв.С. А. от АКТърговище оспорват основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е вА.дно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Спорът за собственост по предявените от ищците Ю. А. И. и А. М. И., двете от с.К. общ.Търговище против ответниците Р. А. А. и Ю. А. И. от с.с. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС върху УПИ III-155 от 630 кв.м. в кв.28 по плана на с.К. общ.Търговище; иск по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт за собственост на недвижим имот № 128, том II, рег.№5211, нот.д.№271/2023г. по описа на нотариус рег.№327 и негаторен иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които препятстват ползването на имота, както и по насрещните искове на ответниците по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за собственост на описания недвижим имот и за отмяна на осн.чл.537, ал.2 от ГПК на нот.акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство №75, том I, рег.№ 1712, нот.д.№59/2019г. по описа на нот.рег.№327 в частта относно УПИ III-155 с площ от 630 кв.м.в кв. 28 по плана на с.К. общ.Търговище, са обосновани с твърдения на ищците, че ответниците не са носители на правото на собственост, тъй като именно ищците са собственици на имота по наследство от техния баща и съпруг А.М.И. (С.), поч. през 2017г., придобил същия по съдебна спогодба за делба от 1963г., евентуално-по давностно владение след това, но ответниците се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2023г. и препятстват ползването, изразяващо се в недопускането на механизиране техника в дворното място 2 през гаражна врата на ул.“А.“№31 в с.К. а ответниците- с твърдения за собственост по наследство на имота от родителите им И.М.И., поч. през 1998г. и съпругата му Х.Х.И., поч. през 2013г., евентуално- по давност.

С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК всяка от страните оспорва твърденията и правата на насрещната страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Страните са наследници на двама братя: ищците- на А.М.И. (С.), поч. през 2017г., а ответниците- на А.М.И., поч. през 1998г.-синове на М.И.С. поч. през 1958г., чийто баща И.С.М., поч. през 1954г., е оставил в наследство дворно място от 1.5 дка, представляващо п-л II-218 в кв.42 по първоначалния план на с.К. общ.Търговище, от който по плана от 1986г. са образувани п-л II-156 от 645 кв.м.-собственост на ищците и процесния п-л III-155 с площ от 630 кв.м. в кв.28, записан в разписния лист на посочения план на бащата на ответниците-А.М.И. ( първоначално-А.М.С. който не е наследодателя на ищците А.М.И./С., чиито български имена са А.М.А.).

Видно от материА.те по гр.д.№167/1963г. на Търговищкия народен съд, между наследниците на общия наследодател

И.С.М., поч. през 1954г. е постигната съдебна спогодба за делба на дворното място от 1.5 дка, без жилищни сгради, получено от наследодателя на ищците А.М.И. (С.) срещу парично уравнение дела на останА.те съделители.

Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от наследниците, тя е изцяло нищожна и тъй като въпросът относно действителността на спогодбата е от основно значение за настоящия съдебен спор, то съдът е длъжен да се произнесе по същия и без нарочно възражение от насрещната страна, съобразно разясненията по Тълкувателно решение №1/27.04. 2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС-„ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“.

В конкретния случай, относно наследниците на И.С.М., поч. през 1954г. по делбеното дело е било приложено удостоверение №68/21.03.1963г., издадено от Зам.Председателство-с.К. съгласно което същият е имал четири деца: Х.И.С., род.1909г., А.И.С., род.1900г., Р.И.С., род.1897г., и М.И.С., 3 род.1902г., а съгласно представеното в настоящото исково производство удостоверение №18355/27.10.2023г., изд. от Община Търговище, освен посочените лица, наследодателят е имал още един син-М.И.С., без данни за дата на раждане и смърт. С оглед обстоятелствата, че удостоверението от Община Търговище е издадено въз основа данните от регистъра на населението-чл.9 от Наредбата за издаване на удостоверение по данните от регистъра, при спазване на всички изисквания, като освен подпис и печат, съдържа имената и длъжността на издателя, позволяващо проверка на неговата компетентност, каквито реквизити липсват в удостоверението на Зам.Председателството на с.К. от 1963г. и най-вече въз основа на какви данни е издадено, то предпочитание следва да бъде отдадено на доказателствената стойност на представения в първоинстанционното производство документ, установяващ липсата на участие на наследника М.И.С. в спогодбата.При тези обстоятелства, делбата е нищожна по силата на императивната разпоредба на чл.75, ал.2 от ЗН и извод, че наследодателят на ищците А.М.И. е станал носител на правото на собственост върху имота на посоченото правно основание е невъзможен, поради което следва да се прецени нА.чието на предпоставки по евентуалното основание за собственост-придобивна давност.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своячл.68 от ЗС.

За целта е необходимо да се установи явно намерение на единия братнаследодателя на ищците за своене в пълния обем на правото на собственост, както и отправена към сънаследниците му демонстрация на намерение да владее общия имот за себе си (Тълкува-телно решение №1/06.08.2012г. по т.д.

№1/2012г. на ОСГК на ВКС) и да придобие наследствената част на останА.те по давностно владение. При наследяване, когато един от наследниците упражнява фактическата власт върху наследствените имоти, то той се счита за владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част и за държател на идеалните части на останА.те наследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части, то не е достатъчно да упражнява фактическата 4 власт върху целия имот, включая извършването на ремонт и подобрения, а освен това е необходимо да е отблъснал владението на останА.те наследници, като демонстрира ясно пред тях намерението да владее целия наследствен имот само за себе си, в която насока е нА.це обилна съдебна практика (напр.решение №635/25.10.2010г. по гр.д.№14 05/2009г. на ВКС, Іг.о., решение №566/21. 06.2010г. по гр.д.№1053/2009г. на Іг.о., решение №270/20.05.2010г. по гр.д.№1162/2009г. на ІІг.о. и опре-деление №27/22.01.2014г. по гр.д.№66 45/2013г. на Іг.о.)В тази насока е и ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС-“Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, ако единият от съсобствениците се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, то той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останА.те съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си“.

В конкретния случай, не са представени доказателства, установяващи посочените правнорелевантни обстоятелства по заявеното основание за придобивна давност на наследодателя на ищците, при условията на главно, пряко и пълно доказване.Напротив, както показанията на свидетелите на ищците-ХА.ме М., Б.И. и М.М., така и на свидетелите на ответниците-Е.Ш., И.М. и Ф.Е. установяват, че дядото на двамата братя им разделил имота и предоставил фактическата власт, като същите съборили старата къща в дворното място и дори първо наследодателят на ответниците построил къща в същото през 1962г. и заживял там със семейството си, последван от другия брат-наследодателя на ищците, който също построил къща на калкан до есента на 1963г. и заживял там с неговото семейство, като дворното място било трайно отграничено с пешеходна пътека на две части.Този начин на упражняване на фактическа власт в съответния й пространствен обхват разкрива и намерение за самостоятелно своене, освен на жилищните сгради, така и на дворното място-състояние, възпроизведено в последващия регулационен план от 1986г., като общия парцел е разделен на два самостоятелни имота- п-л II-156 от 645 кв.м.-собственост на ищците и процесния п-л III-155 с площ от 630 кв.м. в кв.28, записан в разписния лист на посочения план именно на бащата на ответниците-А.М.И..Т.е. до 1973г. всеки от братята е станал собственик по давност на построената от него къща, а след обособяване през 1986г. на две самостоятелни дворни места по регулация за всяка къща-собственик по давност на отредения му парцел, изтекла през 5

1996г.През целия този период между двамата братя е имало разбирателство и непротивопоставяне на своенето на другия, като след смъртта на наследодателя на ответниците през 1998г., респ. на съпругата му през 2013г., правото на собственост върху имот III-155 е придобито по наследство от същите, което право не може да бъде загубено поради неупражняване на фактическа власт от тяхна страна. Същевременно, липсват доказателства за завладяване на посочения имот от другия брат-А.М.И. до смъртта му през 2017г., респ. от неговите наследници.В тази насока, дори съпругът и братът на ищцата-св.Б.И. и св.М.М. поддържат теза, че процесното дворно място е чуждо-„техния имот/на ответниците“, както и че държат там механизирана техника с тяхно позволение, като ищците са предлагА. на ответниците да закупят имота, опровергаващо намерението за своене-основен признак на владението, дори и да са плащА. данъците за двата имота, изключващо придобиване на осн.чл.79, ал.1 от ЗС.

При тези обстоятелства и доводи, ответниците са носители на правото на собственост по наследство върху спорния недвижим имот, поради което предявените от ищците отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, иск за отмяна на нот.акт на ответниците от 2023г. по чл.537, ал.2 от ГПК и негаторен иск по чл.109 от ЗС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а насрещните положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна нот.акт на ищците от 2019г.-да бъдат уважени.