Решение № 15938 от 04.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15938 гр. ***, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20221110100774 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ *** срещу „****“ ***, с която е предявен иск за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че въпреки отправена покана от страна на ищцовото дружество, между него и „****“ *** не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия, в съответствие с изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3, вр. § 1, т. 43 ЗЕ.

Ответникът, обаче, ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № *** находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *** абонатен № ***, за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. Сочи се, че използвайки доставяната в имота топлинна енергия, без да заплаща цената за същата, ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца. През исковия период в сила били Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в чл. 40, ал. 1 от които било регламентирано, че потребителите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена данъчна фактура. Ответното дружество не заплащало задълженията за имота, включително и след отправена до него покана от ищеца. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за 1 която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*** ***” ***. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 22.10.2021 г. по ч. гр. д. № **** по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящя иск от ищеца. Ето защо моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „****“ *** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същия. Предявените искове се оспорват в цялост като неоснователни. Твърди се, че на 15.12.2021 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 880,60 лева и ***64 лева, представляващи част от вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ****/2021 г. по описа на СРС. Ответното дружество сочи, че незаплатеният остатък от вземанията по издадената заповед за изпълнение представлявал мораторна лихва, но същата била недължима, тъй като ищецът не бил поставил ответната страна в забава, като оспорва да му е изпращана покана преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът „****“ *** в качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди в недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *** апартамент № *** абонатен № ***, дължи на „***“ *** сумата от 167,13 лева, представляваща неизплатена част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. юни 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за 2 сметка на ищеца и за която на 15.12.2021 г. по ч. гр. д. № ****/2021 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение.

С Определение № ***/13.10.2022 г., влязло в сила като необжалвано от страните, Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 22.10.2021 г. по ч. гр. д. № ****/2021 г. на СРС, 47-ми състав, е обезсилена в следните части: 1/ за разликата над сумата от 167,13 лева до пълния заявен размер от 880,60 лева, представляващ вземания за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ за вземанията за мораторна лихва в размер на 100,59 лева, начислена върху посочената главница за периода от 31.07.2018 г. до 24.06.2021 г.; 3/ за вземанията за главница в размер на ***64 лева за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането; 4/ за вземанията за мораторна лихва в размер на 1,55 лева, начислена върху посочената главница за периода от 31.07.2018 г. до 24.06.2021 г.

Обезсилването на заповедта за изпълнение е наложено от изложените от ищеца в уточняваща молба с вх. № ***/24.03.2022 г. твърдения, че поради извършено плащане в хода на процеса дължима е останала единствено сумата от 167,13 лева, представляваща неизплатената част от процесната главница. Предвид така очертания предмет на спора между страните и доколкото допустимостта на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е обусловена от наличието на издадена заповед за изпълнение за вземания, идентични с процесните такива, е необходимо да бъде постановено изрично прекратяване на делото в частта по първоначално предявените искове за сумите, предмет на обезсилената част от заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № ****/2021 г. на СРС, 47-ми състав.

За уважаването на иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД следва ищцовата страна да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: 1/ увеличаване имуществото на ответника за сметка на ищеца; 2/ обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт или група от факти, т. е. наличие на връзка между тях; 3/ липса на друга възможност за защита на обеднелия ищец.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в процесния топлоснабден имот през исковия период е потребена топлинна енергия в количество и стойност, посочени в исковата молба, както и че между страните липсва сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Нещо повече – в хода на заповедното производство ч. гр. д. № ****/2021 г. на СРС, 47-ми състав, ответникът е извършил плащания по издадената заповед за изпълнение, с което е признал наличието на законово изискуемите предпоставки за основателност на предявения иск по чл. 59 ЗЗД.

3

Въпреки това, съдът намира, че предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с предмет сумата от 167,13 лева (предвид частичното обезсилване на процесната заповед за изпълнение) следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Видно от представените с отговора на исковата молба платежни нареждания (л. 76 – 77), на 15.12.2021 г. ответникът е заплатил сума в размер на 880,60 лева и сума в размер на ***64 лева с посочено основание за плащане заповедното производство, предшестващо настоящото исково такова, а допълнително пояснение изрично е посочено, че се заплаща главница.

При съпоставка с издадената по ч. гр. д. № ****/2021 г. на СРС, 47-ми състав, заповед за изпълнение е видно, че същата е издадена за главница за потребена топлинна енергия в размер на 880,60 лева и за главница за такса за дялово разпределение в размер на ***64 лева. Следователно приложение намира разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, съгласно която к огато длъжникът има няколко еднородни задължения и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, той може да заяви кое от тях погасява. В случая ответникът изрично е посочил, че заплаща главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение, поради което се налага изводът, че тези вземания са погасени в цялост в хода на процеса, включително частта от главницата за потребена топлинна енергия в размер на 167,13 лева, съставляваща предмет на разглежданата искова претенция. Начинът, по който ищцовото дружество е осчетоводило така извършените плащания, не следва да бъде съобразен, тъй като противоречи на нормата на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Предвид заплащането на процесната главница, предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск следва да бъде отхвърлен. С цел пълнота на изложението следва да се посочи, че дори издадената по ч. гр. д. № ****/2021 г. на СРС, 47-ми състав, заповед за изпълнение да не е била обезсилена в частта за лихвите, начислени върху претендираните главници, тези лихви не биха били дължими, доколкото ищецът не е представил доказателства, че е поставила в забава ответната страна за заплащането на процесните задължения.

Тъй като плащането на процесното вземане е извършено на 15.12.2021 г., т. е след издаването на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № ****/2021 г. на СРС, 47-ми състав (на 22.10.2021 г.), и след подаване на възражение по чл. 414 ГПК от страна на ответника (на 23.11.2021 г.), на ищеца се дължи законната лихва върху платената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (08.07.2021 г.) до датата на плащането (15.12.2021 г.), възлизаща на сумата от 7,47 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху 4 ищеца. В случая ответната страна е заплатила претендираното вземане след изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Поради тази причина ответната страна следва да заплати на „***“ *** разноските, сторени в заповедното производство в общ размер от 75,00 лева (за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), и тези, направени в хода на исковото производство, в общ размер от 400,00 лева (за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице).

Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав,

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото в частта по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено между страните, че „****“ ***, ЕИК: ****, дължи на „***“ ***, ЕИК: ****, следните вземания: 1/ разликата над сумата от 167,13 лева до пълния заявен размер от 880,60 лева, представляващ вземания за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 100,59 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 880,60 лева за периода от 31.07.2018 г. до 24.06.2021 г.; 3 / сумата от ***64 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,55 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от ***64 лева за периода от 31.07.2018 г. до 24.06.2021 г., за които издадената на 22.10.2021 г. по ч. гр. д. № ****/2021 г. по описа на СРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена с постановеното по настоящото дело Определение № ***/13.10.2022 г.