Решение № 12899 от 30.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12899 гр. София, 30.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20241110108048 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, депозирана от Р. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, .... против Т. С. В., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, .... с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, оспорва част от фактическите твърдения, прави искане по чл. 49, ал.

3 СК за произнасяне по вината за разстройството на брака, която твърди, че е изцяло на съпруга.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е 1 изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Не е спорно между страните и от гласните доказателства (показанията на свид. Росен Андреев, които съдът кредитира в цялост, тъй като са логични, непротиворечиви и необорени от други доказателства се установява), се установява, че от повече от 5 години те са във фактическа раздяла. Ищецът напуснал семейното жилище, тъй като преди това били в лоши отношения. Предвид продължителния период на раздяла и липсата на нормална и пълноценна комуникация, съчетана с липса на емоционална, духовна и физическа близост, съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В случая ответникът релевира искането чрез отговора на исковата молба.

Първоинстанционният съд намира, че е недоказано твърдението, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Въпреки предоставената възможност, в хода на производството ответницата не е ангажирала доказателства, които да сочат, че вината за състоянието на брачната връзка е на ищеца. Твърденията в отговора на исковата молба са лишени от доказателствена основа, като макар да се доказва, че съпругът е напуснал семейното жилище, от показанията на свид. Андреев се установява, че това не е безпричинно, както се твърди в отговора, а поради трайно влошени с години отношения между съпрузите, заболяване на ищеца и настройване на децата на страните от съпругата срещу съпруга. При тези доказателства не може да се направи еднозначен извод, за изключителна вина на който и да е от двамата съпрузи за състоянието на брачната връзка. Ето защо искането на съпругата за признаване на изключителна вина на съпруга е неоснователно.

2

По разноските:

На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК всяка от страните следва да понесе половината разноските за държавна такса в общ размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Р. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, .... и Т. С. В., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ...., сключен на 28.07.2001 г. в гр. София, общ. Столична, район „Сердика“, за което е съставен Акт за граждански брак № 308 от 28.07.2001 г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 49, ал. 1 СК.

ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 49, ал. 3 СК за прекратяване на сключения между Т. С. В., ЕГН ********** и Р. В. В., ЕГН ********** граждански брак по вина на съпруга.

ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 2 5 лв. държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Т. С. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25 лв. държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3