Решение № 1741 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1741 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100511405 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20051954 от 08.08.2022 г. по гр.д.№ 21382/2020 г. СРС, 24 с-в е отменил по искове с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, предявени от А.А.А. С. срещу Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.София, кв.

„Манастирски ливади-запад“, ул. ****, взетите с протокол № 12/28.04.2020 г. решения.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЕС на сграда, находяща се в гр.София, кв. „Манастирски ливади-запад“, ул. **** с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния и процесуалния закон.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд е разширил предмета на извършения съдебен контрол и се е произнесъл по незаявени от ищеца искания.Поддържа становище, че съдът е обвързан само от основанията за отмяна, изложени в исковата молба и не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на решенията, взети на проведеното на 28.04.2020 г.

1 общо събрание.Твърди, че ищецът е въвел оплаквания за нарушение на ЗМДИП и че никъде в исковата молба не се съдържа оплакване, че ОС е свикано извън срока по чл.13, ал.1 ЗУЕС, каквато преценка е направил съда.Извън допустимия предел на съдебен контрол съдът е направил и извод, че е нарушена разпоредбата на чл.16, ал.5 ЗУЕС.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба оспорва същата. Твърди, че въззивната жалба е подадена извън преклузивния срок, както и че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.Твърди, че Общото събрание на ЕС е свикано в нарушение на чл.13, ал.1 ЗУЕС, липсва часът на поставяне на поканата за ОС на ЕС, нарушена е и разпоредбата на чл.16, ал.5 ЗУЕС.Поддържа, че ОС е проведено в нарушение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, както и че извън компетенциите на ОС е приемането на максимална скорост от 5 км/ч за всички МПС, преминаващи през дворното място.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.Ищецът- А.А.А. С. в качеството му на собственик на апартаменти № 34, № 38 и № 39 и на гаражи № 12 и № 13, както и на 9 броя паркоместа, разположени в дворното място /№№ 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 22/, находящи се в гр.София, ул. ****, обжалва решенията по т.3, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.12 /оплакванията по т.12 и т.13 от уточнителната молба от 17.09.2020 г. касаят едно и също решение по т.12 от протокола/, т.13 /погрешно посочена като т.14/ и т.21 /погрешно посочена като т.22/, взети на Общо събрание /ОС/ на етажната собственост /ЕС/ в сградата на ул. ****, проведено на 28.04.2020 г.Твърди, че ОС е проведено в нарушение на чл.13, ал., ЗУЕС, тъй като не са уведомени всички собственици на обекти в сградата, нарушена е и разпоредбата на чл.13, ал.8 ЗУЕС, тъй като от дневния ред и взетите решения е видно, че не се касае за неотложни случаи, а провеждането на такива събрания по време на извънредно положение е забранено, тъй като представлява събиране на множество хора на едно място.Нарушени са и 2 разпоредбите на чл.16, ал.4 и ал.6 ЗУЕС, тъй като не е бил избран председател и протоколчик на събранието, а протоколът, който е бил предварително подготвен, е бил попълнен на ръка на място.Не е посочено и в колко часа е било проведено събранието и каква част от съсобствениците на идеални части е била представлявана на него.По този начин не може да се установи дали събранието е легитимно и какъв е бил кворумът на провеждането му.Твърди, че при вземане на решението по т.3 от дневния ред не е обсъден въпроса кой трябва да извършва дезинфекцията, както и че в заграденото дворно пространство няма никакви съоръжения като пейки, маси, беседки и др. и същото е неизпълнимо.Излага твърдения, че по-голяма част от взетите решения са незаконосъобразни и неизпълними-напр. забраната да спира пред гаражите, които са негова собственост, въпреки че не пречи на движението около сградата /т.6/ и че е недопустимо да се забранява на собственик да паркира колата си пред собствения си гараж при положение, че колата не пречи на преминаването на хора и коли в двора.Освен това той е собственик на голяма част от паркоместата в двора, като с решението се дава право на който пожелае да спира между паркоелементите, които възпрепятстват спирането на определено паркомясто /т.7/.С решението по т.8 се ограничава правото на собственост, тъй като е налице разпределение на ползването на дворното място, което е съобразено с паркоместата.Ищецът излага доводи за незаконосъобразност на решенията по т.9 и т.10 от дневния ред, тъй като всеки собственик може да постави камера, която да наблюдава личния му имот и не може да бъде задължен да включи камерите си в общата охранителна система на сградата, която няма пряка видимост към неговите имоти.Незаконосъобразни са и решенията по т.13 и т.14, с които се ограничава достъпа на всеки собственик, който има чип и може да отвори подвижната врата, да я ползва и като пешеходец /т.13/ и се забранява достъп на външни лица /т.14/, вкл. на куриери в двора и на призовкари от съда и др. институции.По отношение на решението по т.22 ищецът твърди, че ЕС не е орган, който може да наложи такова ограничение.Същото е и неизпълнимо, тъй като няма орган, който да контролира дали се спазва решението, нито е поставен знак за ограничение.Моли съда да постанови решение, с което да отмени посочените решения на ОС на ЕС.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че ОС не е проведено в нарушение на ЗУЕС.Не оспорва, че ищецът е собственик на самостоятелни 3 обекти в ЕС.Твърди, че съдът извършва проверка по законосъобразност, не и по целесъобразност на взетите решения на ОС на ЕС.

Страните не спорят, а и видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47 по н.д.№ 227/2016 г. и № 47 по н.д.

№ 390/2020 г. А.А.А. С. е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти-апартаменти и гаражи.

Представен е и протокол № 12 от проведено на 28.04.2020 г., 19,00 ч. ОС на етажните собственици на процесната ЕС, на което са взети следните решения: По време на извънредното положение, свързано с разпространението на Covid-19, всеки да дезифенкцира пейките и масата след тяхното ползване /т.3/; Да не се паркира на прилежащите площи пред гаражите в двора на ЕС /т.6/; Паркирането на коли в дворното място да става само на свободните места между паркоелементите /т.7/; Да не се ограничават неправомерно пространствата между паркоелементите в двора /т.8/; Да се премахнат всички записващи устройства на територията на ЕС, които са за частно ползване и не са част от общата охранителна система на сградата /т.9/;

Отхвърлено е предложението за присъединяване на две частни камери към охранителната система на сградата /т.10/; Подвижните врати за автомобилите да бъдат затваряни веднага след влизане/излизане с цел избягване неправомерно проникване на външни лица на територията на сградата и прилежащия й двор /т.11/; Подвижните врати за автомобилите да не се използват за вход/изход на пешеходци, без значение собственици /посетители в сградата /т.12/; По време на Covid-19 да не се допускат до сградата куриери и доставчици-всеки да приема пратки и доставки извън ЕС и нейните прилежащи части /т.13/; Всички МПС, преминаващи през дворното място да се движат с максимална скорост от 5 км/ч /т.21/.След отбелязване на резултатите от гласуването по всяка точка е посочен и размера на идеалните части на присъстващите на ОС, на гласовете „за“, „въздържали се“ и „против“.

Представена е покана от 20.04.2020 г. за свикване на ОС на ЕС на 28.04.2020 г.в 19,00 ч. с посочен дневен ред.

На 20.04.2020 г. в 22,10 ч. е съставен протокол за поставена покана на основание чл.13, ал.1 ЗУЕС на таблото на входа на ЕС на 28.04.2020 г. от 19,00 ч.На 05.05.2020 г. в 17,00 ч. на същото място е поставено съобщение за изготвен протокол от проведеното ОС на ЕС.Протоколът и съобщението са подписани от председателя на УС и от един от етажните собственици.

4

Представен е и списък на етажните собственици с посочване на размера на идеалните части на всеки от обектите в ЕС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК-решението е връчено на ответника на 26.08.2022 г., а жалбата е подадена на 09.09.2022 г., поради което оплакването на въззиваемата страна, че същата е подадена извън преклузивния срок, е неоснователно.

Първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е подадена в срока по чл.40, ал.1 ЗУЕС от легитимирано лице.Приел е, че поканата за ОС е поставена в законоустановения срок преди провеждане на ОС, но е изложил мотиви, че събранието е свикано в нарушение на чл.13, ал.1 ЗУЕС, тъй като в същата не е посочен часът на поставяне, както и лицето, което свиква ОС.Приел е, че не са посочени притежаваните идеални части на всички етажни собственици, присъствали на събранието /освен на тези под по т.1 и т.2/, поради което взетите решения са незаконосъобразни и следва да се отменят, без да се разглеждат останалите наведени от ищеца основания за незаконосъобразност.

Настоящият съдебен състав счита, че в частта, с която са отменени решенията на ОС на ЕС по т.1, т.2, т.4, т.5, т.14, т.15, т.16, т.17, т.18, т.19, т.20, т.22, т.23, т.24, т.25, т.26 и т.27 първоинстанционното решение е недопустимо като постановено свръхпетитум, тъй като посочените решения на ОС не са обжалвани от ищеца.Поради изложеното в тази част решението следва да се обезсили на основание чл.270, ал.1, ал.3 ГПК, а производството в тази част да се прекрати.

Съдът намира, че в частта относно решенията по т.3 и т.13 на ОС правният интерес на ищеца от обжалването им е отпаднал още към момента на подаване на исковата молба, тъй като същите имат временно действие-само по време на извънредното положение, т.е. за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.

Липсва правен интерес от обжалване и на решението по т.10 на ОС, тъй като предложението за присъединяване на две частни камери към охранителната система на сградата е отхвърлено.Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение.Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, 5 тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание /в този смисъл-решение № 39/09.02.2013 г. по гр.д.№ 657/12 г., ВКС, I ГО/.

Поради изложеното в посочената част /относно решенията по т.3, т.10 и т.13 от протокола на ОС на ЕС/ решението следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати поради липса на правен интерес.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи-не по-късно от 24 часа.От събраните доказателства се установи, че такава покана е била поставена 7 дни преди датата на ОС на ЕС, поради което не е налице твърдяното от ищеца нарушение.В уточнителната молба ищецът не е изложил оплаквания, че липсва посочване на часа на поставяне на поканата, а само такива, че не са уведомени всички собственици на обекти в сградата, поради което първоинстанционният съд не е следвало да разгледа невъведени в исковата молба оплаквания относно начина на свикване на ОС /в този смисълрешение № 58/2014 г. по гр.д.№ 5704/13 г. на ВКС, I ГО/.