Решение № 272 от 11.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Варна , 09.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502919 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 33177/02.06.2020г. на

Прокуратурата на Република България , със седалище: гр. С., бул. "В." № . ,чрез Д.Й. – прокурор при ВРП срещу Решение № 1404/17.03.2020г. по гр.д. № 9306/2019г. на ВРС, 41 св., В ЧАСТТА ,с която съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да заплати на Б. С. Б., с ЕГН ********** и адрес гр.В., ж.к. „М.“ бл...., вх.., ап..., ет.. сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от привличането му като обвиняем по ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ на МВР гр.Варна, преобразувано в ДП № 14/2016г. по описа на ОСлО – ОП гр.Варна и по НАХД № 4742/2017г. по описа на ВРС и ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2018г. до окончателно изплащане на присъдената сума, на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано,постановено при извършени съществени нарушения на процесуалните правила, моли алтернативно: да бъде отменено и иска отхвърлен; да бъде изменено , като размера на обезщетението бъде намален. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Излагат се съображения, че съда не е изложил мотиви и не е обосновал преценката си досежно размера на присъденото обезщетение. Твърди се, че при определяне на размера на претендираното обезщетение съда неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедлива обезвреда.

В жалбата няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител- прокурор при ВОП,не поддържа жалбата в частта за осъществени съществени нарушения на материалния 1 закон, а именно липса на мотиви. Поддържа доводите за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Претендира жалбата да бъде уважена, а обжалваното решение отменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в която се излагат аргументи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият редовно призован не се явява лично, чрез процесуалния си представител с писмена молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените поделото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, насочен срещу надлежна страна. Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, когато е единно и централизирано юридическо лице / чл.7 ЗОДОВПГ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Б. С. Б. ЕГН ********** срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ , ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от привличането му като обвиняем по ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ на МВР гр.Варна, преобразувано в ДП № 14/2016г. по описа на ОСлО – ОП гр.Варна и по НАХД № 4742/2017г. по описа на ВРС и ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2018г. до окончателно изплащане на присъдената сума.

В исковата молба ищецът твърди, че на 31.07.2013г. в гр.Варна на строителен обект от 5-та категория в местност „Кочмар“, на който ищецът бил технически ръководител като управител на „Юниинвест“ ЕООД, станала злополука при която пострадал Т.Ф. - след счупване на поставената от него опорна хоризонтална греда на външна платформа на сградата паднал, при което счупил и двата си крака. За случая било образувано ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ - ОД на МВР гр.Варна. Първоначално ищецът бил разпитан като свидетел по ДП , но на 21.01.2015г. бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. На 19.02.2015г. ищецът отново бил разпитан като обвиняем. На 25.03.2015г. и на 31.03.2015г. му било предявено разследването като обвиняем.

2

С постановление от 29.04.2015г. прокурор при ВРП прекратил наказателното производство по ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна водено срещу ищеца за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК и отменил взетата мярка „подписка“.

По жалба на пострадалия Т.И.Ф.,с Определение № 2279/16.07.2015г. по ЧНД № 3098/2015г. по описа на ВРС постановлението за прекратяване било отменено и върнато на прокуратурата за провеждане на допълнително разследване. Определението на ВРС било потвърдено с Определение № 873/12.09.2015г. по ВЧНД №1096/2015г. по описа на ВОС.

С постановление от 03.02.2016г. прокурор при ВОП на основание чл.194, ал.1, т.4 НПК преразпределил делото на следовател и същото било преобразувано в ДП № 14/2016г. по описа на ОСлО – ОП Варна, тъй като според наблюдаващият прокурор вече се отличавало с фактическа и правна сложност. На 15.02.2017г. ищецът бил привлечен и по това дело в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК.

На 16.10.2017г. прокурор при ВРП изготвил постановление, с което направил предложение до ВРС ищеца да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.На 17.10.2017г. постановлението на ВРП било внесено в Районен съд гр.Варна и на следващия ден било образувано НАХД № 4742/2017г. по описа на съда. С Решение № 568/02.04.2018г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК.На 12.04.2018г. постъпил протест от прокуратурата срещу решението на ВРС, по който било образувано ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС.С Решение № 208/25.07.2018г. по ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС било потвърдено решението на ВРС, с което ищецът бил оправдан окончателно.

Ищецът твърди, че воденото срещу него ДП и съдебно такова му причинило стрес, отразило се на психиката и най-вече на сънят му, притеснявал се за бъдещето.

Обвинението и явяването на ищеца в съда станали известни в професионалните среди и това му създало дискомфорт и се отразило на доброто му име в обществото, поради което е претендирал сумата от 15 000 лава за обезщетяване не причинените му неимуществени вреди.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ответната страна е взела становище в следния смисъл: Молбата е неоснователна. Искът е недоказан по основание и размер. Сочи се, че не съществува пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и воденото срещу него наказателно производство. Повдигнатото на ищеца обвинение не било за тежко престъпление по смисъла на НК, и с оглед предвидената за него санкция, ищеца не бил заплашен от възможността да търпи наказание по смисъла на НК, а било задължително прилагането на чл.78а НК – освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, при което съответното лице дори не се считало за осъждано.

Спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, поради което и правата и свободите му били ограничени в най-малката възможна степен. Поисканото обезщетение не покрива принципа на справедливост заложен в чл.52 от ЗОДОВ.

В следствие на изложеното, моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна или в условията на евентуалност обезщетението да бъде в размер на няколко стотин лева.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.

Първоинстанционното решение е постановено

3 при изяснена фактическата обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, същата не се оспорва и от страните, поради което се възприема от настоящата инстанция.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление , ако лицето бъде оправдано.

За да бъде уважен предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ ищецът следва да установи и докаже, че е осъществен фактическия състав на визираната правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на ищеца с влязъл в сила съдебен акт, причинените неимуществени вреди и причинноследствената връзка между неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат .

От анализа на събраните пред ВРС гласни и писмени доказателства се извежда извода, че ищецът е установил твърдения от него факт, че за времето от 21.01.2015г./когато е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 1508/2013г. по описа на Трето РУ-ОД МВР Варна/ до 25.07.2018г., когато е постановено Решение № 208 от същата дата на ВНАХД № 548/2018г. по описа на ВОС, с което е потвърдено Решение № 568 от 02.04.2018г., постановено по НАХД№ 4742/2017г. на ВРС, 23св., с което признат за невиновен,спрямо него се е водело наказателно производство в досъдебна фаза и съдебна фаза, приключило с оправдателна присъда.

Установено е, че в посочения по – горе период от време на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер и с него са провеждани и други процесуално – следствени действия.

Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по ДП и с първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващият делото прокурор при ВРП. Именно от датата на предявяване на първото обвинение за извършване на престъпление от общ характер ищецът е придобил процесуалното качество обвиняем по досъдебното производство. Не само предявяването на обвинение става под контрола и ръководството на Прокуратурата. Същата е поддържала обвинението в съдебна фаза пред първа инстанция, както и е протестирала оправдателната присъда.

Въззивникът не отрича и оспорва, че Б.Б. е имал качество на обвиняем и подсъдим, като воденото срещу него наказателно производство е приключило с оправдателна присъда – т.е. налице е първата от всички кумулативни предпоставки.

Възражението на въззивника за недоказаност на претърпени от Б.Б. вреди както и, че ако има такива те не са от конкретното наказателно производство е неоснователно, по следните съображения:

4

Съвкупно от ангажираните от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.П.Ч. и И.Д.И. и двамата без родство със страните, чиито показания съда кредитира, като обективни и непосредствени се обосновава извод, че в резултат на повдигнатото обвинение и продължилото разследване по образуваните наказателни производства ищецът е изпитал стрес, безпокойство и тревожност за бъдещето, за себе си,както в личен така и в професионален план. Свидетеля Чотев не твърди, че състоянието на ищеца е било такова, че да потърси медицинска помощ/настаняване в лечебно заведение/, но заявява, че след инцидента изпаднал в шок, вменил си вина, че ако по време на инцидента е бил там нямало да се стигне до него, не можел да се концентрира,не можел да повярва че е „обвиняем“, дори Ч. предложил да го свърже с негов познат психиатър. Свидетелите излагат твърдения, че след като бил привлечен в качеството му на обвиняем, Б. станал трудно откриваем, бил затворен, отказвал срещи с колеги и приятели. Опасявал се да не му се отнеме работата, лиценза. Св. И. твърди, че особено преживял второто обвинение, когато всичко пак е започнало.Имал проблеми със стомаха, за което приемал лекарства.Драстично отслабнал.