Решение № 62 от 03.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Велико Търново, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500476 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, чрез пълномощник – адвокат Н. Л., срещу Решение № 224/19.05.2025г. по гр.д. № 463/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе в частта, в която са уважени предявените от В. Ж. И. срещу дружеството искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие получени при ПТП на 30.11.2023г. телесни увреждания в размер на 97 500 лв. и обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие в размер на 3 923.40 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми от 29.02.2024г. до окончателното плащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради допуснати нарушения на материалния закон. Счита, че липсва основание за присъждане на застрахователно обезщетение на ищеца поради обстоятелството, че процесното произшествие е настъпило по причини, независещи от поведението на водача на застрахованото при дружеството МПС и е налице случайно деяние. В случай, че съдът счете претенцията за доказана по своето основание, развива оплаквания срещу направения извод относно възприетата степен на съпричиняване на резултата от страна на ищеца, като водач на велосипед и участник в произшествието, като намира, че същата възлиза на поне 70%. Излага доводи за нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че същият е прекомерно завишен, тъй като не е съобразен с всички относими към определянето му обстоятелства, включително и с икономическото 1 състояние в страната към датата на увреждането и съдебната практика по сходни случаи.

Излага, че съдът не отчел, че възстановяването е приключило бързо и без остатъчни последици от получените телесни увреждания. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени, евентуално бъдат намалени присъдените обезщетения при съобразяване на действителната степен на съпричиняване, респ. намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради присъждането му в прекомерно висок размер. Претендира направените във въззивното производство разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна В. Ж. И., чрез своя пълномощник – адвокат Я. Д., е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 97 500 лв. до сумата от 200 000 лв.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради противоречия с материалния закон – разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Намира, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички релевантни за претърпените от него неимуществени вреди обстоятелства, поради което е присъдил обезщетение в занижен размер. Посочва, че съдът не е съобразил конкретната функционална стойност на всяка една травма, трайното анатомично и неврологично нарушение, което всяка от тях обуславя и прогресивно нарастващото им въздействие върху ежедневието му, както и не е отчел прякото отражение на претърпените тежки хирургични интервенции.

Излага, че в обжалваното решение липсва задълбочена преценка на възстановителния процес, настъпилите усложнения и трайни последици върху физическото и психическото му състояние. Развива съображения за неправилност на извода на съда за наличие на принос от негова страна за настъпване на вредоносния резултат поради липсата на пряка причинноследствена връзка на приетите нарушения на ЗДвП с настъпилия резултат, евентуално срещу приетата степен на съпричиняване. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявения иск за неимуществени вреди бъде уважен в пълния предявен размер от 200 000 лв., евентуално до размера от 180 000 лв., а в случай, че бъде счетено за правилно решението в частта относно приетото съпричиняване, да бъде намалена степента на съпричиняване до 10%. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.3 от ГПК ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“ не е подал отговор на насрещната въззивна жалба и не е заел становище по нея.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Ж. И., чрез своя процесуален представител по пълномощие, поддържа подадената насрещна въззивна жалба по изложените в нея съображения, както и искането си за разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред Окръжен съд-Русе е образувано по искова молба на В. Ж. И. срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“ с твърдения за настъпило на 30.11.2023г., около 19.40 часа, на път I-2, ПТП между л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № Р 72****, управляван от Х. М.

З., и велосипед с водач ищецът. Посочено е, че същото е настъпило вследствие виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил и че в резултат на това пострадал ищецът, който получил редица увреждания – многофрагментни диафизарни фрактури на 2 дясната тибия и фибула, контузия и оток на гръдната част на гръбначния мозък, костномозъчен едем на тялото на Тх4, фрактура с данни за миелопатия на ниво Тх3-Тх4, подкожен хематом периорбитално вляво и охлузване окципитално, мозъчно сътресение, парапареза на краката, паралигичен илеус, дискензия на жлъчния мехур. Извършена му била хирургична интервенция и бил хоспитализиран три пъти в болнични заведения за лечение. Инцидентът се отразил и на психиката му, включително изпитвал страх и уплаха от случилото се.

Изложено е, че по отношение на процесния автомобил била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на събитието, като след сезиране на застрахователното дружество с писмена застрахователна претенция претендираните обезщетения не били заплатени. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6 036 лв. за направените разходи за лечение, ведно със законната лихва върху посочените суми от 29.02.2024г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на ИМ от ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ:

Живот и Здраве“, в който е оспорено ищцовото твърдение за противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Оспорен е описания механизъм на настъпване на произшествието и се твърди, че изключителната вина за това е на ищеца. Оспорени са фактическите твърдения в ИМ относно настъпилите вреди. В условията на евентуалност, ответникът е релевирал възражение за принос на пострадалия за настъпване на произшествието, както и търпените вреди, включително с твърдения за управление на велосипеда в нарушение на чл.80 ал.1 т.2 от ЗДвП – не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и без светлоотразителна жилетка в нарушение на чл.80 ал.1 т.1 от ЗДвП. Оспорени са твърденията за сторени от ищеца разходи за лечение поради това, че голяма част от предоставените медицински услуги се покриват от НЗОК.

За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесното произшествие е настъпило вследствие противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил, в резултат на което на ищеца са причинени установените увреждания и че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 150 000 лв., а имуществените вреди са доказани до пълния предявен размер от 6 036 лв. С оглед приетата от него степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, същите са редуцирани с 35 %.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Х. М. З. лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № Р 72**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Безспорно е и се установява от събраните писмени доказателства, че на 30.11.2023г., около 19.40 часа, на главен път I-2 Русе – Разград – Варна, в района на 12 + 700 км, в землището на град Русе, настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество автомобил и велосипед, управляван от ищеца, при което пострадал последния. Заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство автотехническа експертиза е установило, че основната причина за настъпване на произшествието са действията нa вoдaчa нa лекия автомобил Х. З., кoйтo управлявайки го се е движил с несъобразена скорост, със закъснение е възприел велосипедиста и поради това нe e имaл техническа възможност дa предотврати настъпването му. От изисканата във въззивното производство и представена по 3 делото справка от Районна прокуратура-Русе, ТО – Бяла и приложения Протокол от проведено съдебно заседание на 13.11.2025г. по НОХД № 1522/2025г. по описа на Районен съд-Русе е видно, че с протоколно определение от същата дата съдът е одобрил постигнато между страните в наказателното производство споразумение, по силата на което подсъдимият Х. М. З., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на посочените погоре дата и място при управление на МПС - лек автомобил „Хонда“ с рег. № Р 72****, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и не спрял при възникналата опасност за движението – появата на велосипедиста В. Ж. И., вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на последния, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, трайно затрудняване движенията на двата долни крайника за срок повече от тридесет дни и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.

Въз основа на представената по делото медицинска документация –епикризи от провежданото болнично лечение на ищеца, извършени изследвания и прегледи, допълнително представените от последния на вещото лице медицински документи, както и след извършен преглед на същия, по делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза.

Съгласно заключението й, прието и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е получил следните увреждания – сътресение на мозъка, периорбитално кръвонасядане вляво, охлузване в тилната област на главата, счупване на тялото на четвърти гръден прешлен, увреждане на гръбначния мозък на ниво трети – четвърти гръден прешлен със средно тежка долна парапареза, многофрагментни открити диафизарни счупвания на костите на дясна подбедрица, наложили метална остеосинтеза, които могат да бъдат получени при процесното произшествие. Установената псевдоартроза на дясна голямопищялна кост, наложила извършването на оперативна интервенция с остеопластика, представлява усложнение на счупването в същата област и е в пряка причинно-следствена връзка с него.