Решение № 348 от 12.08.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 502/2025
- Вид
- Решение № 348
- Подписан
- 12.08.2025
- В сила
- 19.01.2026
- Състав
- Кристиан Бориславов Гюрчев
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. трето · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11, ал. 2, предл. последно · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 285 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 348 гр. Русе, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520200502 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Е. Е. Ш. против Наказателно постановление № 241085-002754 от 07.08.2024 г., издадено от Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. Ш., редовно призован, се явява лично и заедно с адв. М. Р. от Адвокатска колегия – Русе, последният в качеството му на упълномощен процесуален представител.
В хода на пледоарията си адв. Р. поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Упражнявайки правото си на лична защита, жалбоподателят Ш. се солидаризира със становището на защитника си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от наказателното постановлението е връчен на жалбоподателя на 21.08.2024 г., а жалбата е подадена на 27.08.2024 г., касае подлежащ на обжалване административен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателят Е. Е. Ш. е правоспособен водач с категории „А1, В и М“.
Същият притежавал МПС - лек автомобил марка и модел БМВ 320 Д, с регистрационен номер Р 3202 КА.
Вечерта на 16.06.2024 г. жалбоподателят Ш. и свидетелят К. К. М. решили да посетят паркинга на МОЛ-Русе, за да се видят с техни приятели, между които били и свидетелите Н. Н. С. и Б. Ф. М.. За целта М. и Ш. се придвижили с горепосоченото МПС до паркинга на МОЛ-Русе, управлявано от последния. След като прекарали известно време там, около полунощ, свидетелят М. и жалбоподателят Ш. решили да се прибират, поради което последният привел в движение процесното МПС.
На свидетелите Г. Н. П. и В. Н. П. - полицейски служители при ОД на МВРРусе, им било служебно известно, че на паркинга на МОЛ-Русе всяка вечер се събират множество водачи, преобладаващата част от които били на сравнително млада възраст.
Така изложеното налагало извършването на регулярни обходи с патрулния автомобил, с оглед осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение и на обществения ред. В тази насока на 16.06.2024 г., около полунощ, свидетелите П. и П. решили да посетят паркинга на МОЛ-Русе, преминавайки през пътната връзка между бул. „Потсдам“ и бул. „Липник“.
Същевременно жалбоподатеялт Ш. при излизане на същата пътна връзка, незабелязвайки движещия се срещу него полицейски автомобил, форсирал умишлено двигателя на управляното от него МПС и боравил с уредите за управление на 2 последното по такъв начин, че гумите превъртели и издали силен шум, а автомобилът поднесъл леко по оста на пътя последователно вляво и вдясно. Полицейските служители възприели посоченото и включили светлинната сигнализация на служебния автомобил. Виждайки това, жалбоподателят Ш. намалил оборотите на двигателя и възстановил праволинейното си движение по оста на пътя, а малко след това и го привел в покой пред полицейския автомобил. Непосредствено след това, свидетелите П. и П. пристъпили към извършване на проверка, при която, след като била установена самоличността на водача, същият бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, като и двете проби били отрицателни. В проведената беседа с жалбоподателя Ш. същият признал пред тях, че умишлено е нарушил устойчивостта на автомобила, за да бъде забелязан от приятелите му. В тази връзка на последния била предоставена възможност да даде писмени обяснения. В обясненията си Ш. саморъчно написал, че подал „малко газ на колата“, вследствие от което същата поднесла надясно.
Отчитайки гореизложеното, свидетелят Г. П. приел, че с поведението си жалбоподателят Ш. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3то от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН Серия G A № 1355060/16.06.2023 г., който бил подписан от последния без възражения.
С Мотивирана резолюция № 24-1085-М000090 от 17.06.2024 г. на Началник група при ОД на МВР-Русе на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено, а материалите по административнонаказателната преписка били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Русе, с оглед осъществяване на проверка дали е налице извършено от жалбоподателя Ш. престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
С Постановление от 03.06.2025 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка № 3843/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Русе /вх. № 1085р5417/2024 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе/, като се мотивирал, че извършеното от жалбоподателя Ш. не би могло да се квалифицира като престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството си на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП на жалбоподателя Ш. били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени 3 доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1355060/16.06.2023 г., Наказателно постановление № 24-1085002754 от 07.08.2024 г., обяснения от Е. Ш., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1085-000455/17.06.2024 г., мотивирана резолюция № 241085-М000090 от 17.06.2024 г., Постановление от 25.07.2024 г. на Районна прокуратура-Русе, справка, докладна записка, справка нарушител/водач, гласни доказателства - показания на свидетелите Г. Н. П., дадени в хода на съдебното следствие, както и дадените такива при предходното разглеждане на делото, приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК, В. Н. П., К. К. М., Н. Н. С. /частично/ и Б. Ф. М. /частично/ и обясненията на жалбоподателя Е.
Е. Ш. /частично/, както и веществено доказателство – оптичен носител, което на основание чл. 285 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, беше приобщено чрез извършен оглед в присъствието на страните.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите В. П. и Г. П., доколкото последните се явяват напълно непредубедени от изхода на делото, тъй като свидетелстват за обстоятелства, станали им известни в служебно качество, и изложеното от тях е вътрешно непротиворечиво и кореспондиращо както с изготвените в хода на извършената проверка писмени доказателства – докладна записка, справка и АУАН, така и останалата доказателствена съвкупност, изключая обясненията на Ш., дадени в хода на съдебното следствие, и показанията на свидетелите Н. С. и Б. М. в некредитираната от съда част. Следва да се отбележи, че свидетелите П. и П. се явяват очевидци на нарушението, като в показанията им се съдържа информация, освен за последното, така и за поведението на жалбоподателя Ш., след като бил спрян за проверка, а именно, че същият бил видимо притеснен и признал, че е извършил нарушението. Свидетелят П. е категоричен, че е възприел наличието на шум от умишленото форсиране на двигателя и свистенето на гуми от управляваното от жалбоподателя Ш. МПС, както и последвалото нарушаване на устойчивостта на последното - „….видях, че задната част на автомобила поднесе вляво и вдясно, чу се шум от двигател, чу се шум и от свистене на гуми. На светлината на нашите фарове се видя дима от прегряването на гумите, освен това се отбеляза и отклонение на светлината на фаровете му вляво и вдясно….“. Така изложеното се потвърждава от приобщените писмени обяснения, които жалбоподателят Ш. саморъчно написал и подписал непосредствено след спирането му от полицейските служители, показанията на свидетеля К. М., който бил на предната пасажерска седалка по време на извършване на нарушението, както и възпроизведения в съдебно заседание видеозапис от разположената на МОЛ-Русе камера за видеонаблюдение.
Съдът дава вяра в цялост и на показанията на свидетеля К. М., доколкото изложеното от последния кореспондира с останалата кредитирана от съда 4 доказателствена съвкупност – писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства. Следва да се отбележи, че свидетелят М. е имал възможност да възприеме непостредствено поведението на жалбоподателя Ш. към момента на извършване на нарушението, доколкото се е намирал на предната пасажерска седалка. Това обеснява и факта, че в показанията си свидетелят М. не оспорва, че Ш. умишлено е форсирал двигателя на управляваното от него МПС, вследствие от което се е нарушила и устойчивостта на последното – „малко натисна газта и колата се поднесе наляво“. Същевременно, доколкото свидетелят М. се намира в близки, приятелски отношения с жалбоподателя Ш. е напълно обяснимо желанието му да омаловажи извършеното от последния, избягвайки да квалифицира така извършената маневра като дрифт и опитвайки се да отдаде същата на наличието на поставените скоростни ограничители на пътното платно.
При кредитиране на показанията на свидетелите Н. С. и Б. М. съдът взе предвид обстоятелството, че същите, макар да са се намирали на паркинга на МОЛ-Русе по време на извършване на нарушението, са били на едно сравнително отдалечено разстояние спрямо свидетелите М., П. и П.. Така изложеното, както и наличието на близки, приятелски между С. и М., от една страна, и жалбоподателя Ш., от друга, обяснява и изложеното от последните двама, че не са възприели форсирането на двигател и нарушаване устойчивостта на процесното МПС. Доколкото това се явява напълно изолирано от останалата доказателствена съвкупност, изключая единствено обясненията на жалбоподателя Ш., дадени в хода на съдебното следствие, то и показанията им в тази им част не следва да се кредитират.
Съдът кредитира частично обясненията на жалбоподателя Ш., дадени в хода на съдебното следствие, по следните съображения. Обясненията на нарушителя имат специфичен характер и доказателствена природа, доколкото освен важен източник на доказателства, същите са и средство на защита. В тази насока преценката дали обясненията са достоверни следва да се извърши при съблюдаване правилата на формалната логика, както и дали същите кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. В процесния случай обясненията на жалбоподателя Ш. касателно поведението му като водач на процесното МПС непосредствено преди спирането му от полицейските служители намират потвърждение единствено в показанията на свидетелите С. и М., доколкото последните сочат, че не са възприели наличието на извършена маневра „дрифт“, а само че колата „лекичко подскочила“. Тук е мястото да се отбележи, че освен изолирани от събраната по делото доказателствена съвкупност, обясненията на Ш., дадени в хода на съдебното следствие, не кореспондират и със собственоръчно написаните и подписани от него такива непосредствено след като е бил спрян от полицейските служители. В същите жалбоподателят Ш. е признал, че умишлено е форсирал двигателя на управляваното от него МПС и е нарушил устойчивостта на последното, вследствие от което същото поднесло надясно. В 5 допълнение следва да се посочи, че преди да даде тези обяснения, Ш. е заявил същото и на полицейските служители. Съдът намира за житейски неправдоподобни твърденията на Ш., че писмените обяснения били дадени под давление на полицейските служители, доколото не се установи мотивацията на последните да извършат подобни неправомерни действия. По делото липсват данни свидетелите П. и П. да са имали каквато и да е комуникация с жалбоподателя преди процесните събития, а още по-малко между тях да е бил налице конфликт, което би могло евентуално да обясни подобно поведение. В показанията на свидетелите М., С. и М. също не се съдържат твърдения те да са възприели или Ш. да им е споделил, че дадените от него обяснения са били под диктовката на полицейските служители.
Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0fb3cf84-ab3a-4bda-a46e-d09304977061