Решение № 857 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20261100901046 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба с вх. № 20260519070753 oт „Есилор България“ ЕООД, представлявано от управителя Б.Д.Р., срещу отказ с рег. № 20260505163506 – 2/12.05.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление с вх. № 20260505163506. Твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. Сочи, че със заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителните собственици са заявени за вписване подлежащите на обявяване данни относно действителния собственик на дружеството. Поддържа, че в заявлението е била посочена цялата необходима за обявяването информация, както и че към него са били приложени и удостоверения за регистрация на посочените в заявлението други дружества, издадени от съответните местно компетентни търговски регистри на Франция и Люксембург.

На първо място, твърди, че отказът е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в регистърното производство. Поддържа, че длъжностното лице е нарушило процедурата, касаеща отстраняването на нередовности на заявлението, като не е спазило 1 предвидените срокове (чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ) и по този начин е отнело възможността на заявителя да реагира в законоустановения срок. Посочва, че заявлението е било подадено на 05.05.2026 г., а следващият работен ден е бил 07.05.2026 г. и съответно в края на този работен ден е изтекъл и срокът, в който длъжностното лице е могло редовно да даде указания. В случая, обаче указанията били дадени едва в следобеда на третия работен ден след подаване на заявлението в регистъра, а именно – на 11.05.2026 г. в 14,05 ч., а отказът е бил постановен непосредствено след изтичането на 24 часа, а именно – в следващия работен ден – 12.05.2026 г., като уведомлението за отказа било изпратено по електронната поща в 14,35 ч. По този начин на заявителя били дадени само 24 часа за отстраняване на несъответствията, като същевременно длъжностното лице е обосновало отказа си именно с това, че заявителят не е представил в срок указаните му документи.

На следващо място, счита за неоснователен и другия основен мотив, с който е отказано вписването, а именно – че не са представени документи, издадени от съответния орган, установяващи притежанието на капитала, както по отношение на дружеството, вписано като едноличен собственик на капитала, и заявено за вписване като такова, чрез което се упражнява пряк контрол, така и по отношение на останалите юридически лица, посочени като такива, чрез които се упражнява непряк контрол, съответното не може да се установи и връзката между същите, съобразно заявените за вписване и декларирани с декларацията обстоятелства. Освен това от представените документи се установявало съществуването и представителството на заявените за вписване чуждестранни юридически лица, като такива осъществяващи пряк и непряк контрол, но не и разпределението на капитала в същите, респ. качествата на същите като такива, чрез които се осъществява непряк контрол.

Посочва, че в чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е предвидено, че данните относно действителните собственици се вписват съгласно декларация, чиято форма и съдържание, се определя с Правилника за прилагане на закона. Поддържа, че такава декларация е надлежно подадена и в нея са посочени коректно всички подлежащи на вписване обстоятелства. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМИП към декларацията по ал.

4 се прилагат документи, от може да бъде установено, че физическите лица, посочени като действителни собственици, попадат в обхвата на съответните 2 дефиниции по § 2 от Допълнителните разпоредби. В този смисъл поддържа, че фактите и обстоятелствата, които длъжностното лице твърди в отказа, че не могат да се установят от представените удостоверения, излиза извън обхвата на изричната нормативна регулация и по този начин разкрива материалноправната незаконосъобразност на обжалвания отказ.

В допълнение посочва, че двете френски дружества, предмет на декларацията, а именно – Есилор Ентернасионал (Essilor International) и ЕсилорЛуксотика (ЕssilorLuxxottica) са акционерни дружества, като структурата на притежаването на капитала им не се вписва по партидата им във френския търговски регистър, както не се вписва и за българските акционерни дружества в Търговския регистър в Република България. Ето за тези дружества молителят не бил могъл да представи документи, издадени от съответните органи, установяващи притежанието на капитала.

По отношение на удостоверението за люксембургското дружество (тип ООД) поддържа, че в него са посочени съдружниците, като съобразно правилата на националния регистров орган (подобни и в други европейски държави, но различни от тези в България), но не и размерът на дяловото им участие. Именно поради тези правила обстоятелството, че дяловото участие на нито един от посочените съдружници не надвишава предвидените в ЗМИП 25 %, не би могло да бъде удостоверено изрично от наличния документ, издаден от компетентния регистър на Люксембург.

Поддържа, че невъзможността документално да бъдат пряко удостоверени подобни неподлежащи на вписване обстоятелства, като посочените по – горе, се преодолява чрез декларация на законния представител (управител) на дружеството, който добросъвестно е декларирал обстоятелствата, включително идентификацията на физическите лица, посочени за действителни собственици, и попадащи в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от Допълнителните разпоредби. Същевременно представените към заявлението документи удостоверяват, че посочените в декларацията на законния представител физически лица действително попадат в съответните дефиниции, т. е. отговарят на предвиденото в закона. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ и да укаже на длъжностното лице при АВ – ТРРЮЛНЦ да впише заявените за вписване обстоятелства.

3

Агенцията по вписванията е подала отговор на жалбата в срока по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, в който поддържа становището, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите в жалбата, представените писмени доказателства, и след като извърши служебна проверка по партидата на дружеството, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е о т надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок .

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър или регистъра на ЮЛНЦ съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред /т. 1/, дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Спазването на изискванията за вписване следва да се докаже чрез представени към самото заявление или в срока по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ документи.

За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е приело, че са налице основания за постановяване на отказ за вписване на заявените обстоятелства по см. на чл. 21, т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ. Посочило е, че съгласно чл. 50а, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2017 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, към заявлението следва да се приложат и документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър Булстат.

Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМИП към декларацията по ал. 4 се прилагат документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, псоочени за 4 действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от Допълнителните разпоредби. От вписаните в търговския регистър обстоятелства е видно, че едноличен собственик на капитала е „Есилор Ентернасионал“, чуждестранно юридическо лице, държава: Франция.

Посочило е, че не са представени документи, издадени от съответния орган, установяващи притежанието на капитала, както по отношение на дружеството, вписано като едноличен собственик на капитала, и заявено за вписване като такова, чрез което се упражнява пряк контрол, така и по отношение на останалите юридически лица, посочени като такива, чрез които се упражнява непряк контрол, съответното не може да се установи и връзката между същите, съобразно заявените за вписване и декларирани с декларацията обстоятелства. Освен това от представените документи се установява съществуването и представителството на заявените за вписване чуждестранни юридически лица, като такива осъществяващи пряк и непряк контрол, но не и разпределението на капитала в същите, респ. качествата на същите като такива, чрез които се осъществява непряк контрол. Посочило е също така, че подписът на преводача в превода на документа за „Делфин С. а. р. л.“ не е нотариално заверен. Преводът е скрепен с кръгъл печат на нотариус, но не се установява щемпел на същия, съответно вид на нотариалното удостоверяване. Дадените указания не били изпълнени в изискуемия от закона срок, поради което следва да се постанови отказ по заявлението.

В производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдът служебно извършва преценка за наличието на предпоставките за вписването на заявените обстоятелствата, без да е ограничен от основанията за постановения отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ уважаването на заявлението зависи от изпълнението на изискванията, предвидени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ.

Със заявление обр. Б7 № 20260505163506, подадено от адв. В. Т., в качеството му на адвокат с изрично пълномощно, са заявени за вписване обстоятелства в част действителните собственици по партидата на „Есилор България“ ЕООД, на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

Заявени са за вписване обстоятелства в поле 537 – „Юридическо лице или друго правно образуване, чрез което пряко се упражнява контрол“, поле 5

538 – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“, поле 550 – „Действителни собственици – физически лижа, участващи пряко или косвено в дружеството“, поле 550а – „Лице за контакт“.

Към заявлението са представени следните документи: адвокатско пълномощно, нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт в случаите по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането им, документ за внесена държавна такса, актуални документи, удостоверяващи съществуването на чуждестранните юридически лица други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които имат право да ги представляват по националния им закон – 3 бр.

С указания № 20260505163506/11.05.2026 г. на длъжностно лице при АВ – ТРРЮЛНЦ е указано на заявителя до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2

ЗТРРЮЛНЦ да представи документи, издадени от съответния орган, установяващи притежанието на капитала, както по отношение на дружеството, вписано като едноличен собственик на капитала, и заявено за вписване като такова, чрез което се упражнява пряк контрол, така и по отношение на останалите юридически лица, посочени като такива, чрез които се упражнява непряк контрол, както и документи, касаещи разпределението на капитала в чуждестранните юридически лица, осъществяващи пряк и непряк контрол, респ. качествата на същите като такива, чрез които се осъществява непряк контрол. Указано е също така, че подписът на преводача в превода на документа за „Делфин С. а. р. л“ не е нотариално заверен, поради което следва да се представят допълнително документи в изпълнение на тези указания.