Решение № 178 от 12.09.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ловеч, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200686 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 11-2200039 от 22.08.2022 г. на инж.Пенка Минчева Николова - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч е наложено на ***** ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.******, ЕИК ****** представлявано от управителя Р. С. К., административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Недоволни от постановлението останали от дружеството-жалбоподател, които чрез управителя Р. К. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. Изтъкват, че не отговаря на истината, че в деня на проверката от органите на ДИТ Ловеч в ресторант „Оникс“ са допуснали да работи лицето Ц.П. П., без да има сключен трудов договор.

Твърдят, че това лице изобщо не е работило в обекта, като още при съставянето на АУАН са направили възражения в този смисъл, които поддържат и сега. Сочат, че на 03.06.2022 г. Ц.

П. е отсъствала от училище по семейни причини и тъй като се е чувствала психически разстроена е потърсила да си поговори с най-добрата си приятелка – Р.С. С., която е внучка на управителя на дружеството – Р. К.. Твърдят, че двете са обядвали в ресторанта, когато Ц.

П. е разляла неволно върху себе си безалкохолна напитка и това е наложило да се преоблече. Поради тази причина на П. дали да облече служебна тениска. Изтъкват, че Ц.

П. при проверката не е била нито зад бара, за да продава, нито е миела съдове, нито пък е сервирала на клиенти. Оспорват истинността на изложеното в АУАН и НП, че П. е подписала собственоръчно и по нейна воля декларацията, а това е станало, след като 1 проверяващите инспектори са я принудили да напише това, което те са поискали от нея, като са диктували какво да подпише и накрая са я накарали да подпише декларацията.

Изтъкват, че тези действия на проверяващите са били извършени в противоречие със закона, тъй като към този момент П. не е била навършила пълнолетие и за подобни действия, като попълването и подписването на декларацията е необходимо съгласието на нейните родители. Заявяват, че по този начин е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат Р.К. от АК Ловеч, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното НП. Излага, че е нарушен материалния закон при издаването на наказателното постановление, както и процесуалните правила при съставянето на АУАН. Представя писмена защита, в която описва фактическата обстановка, съобразно заявената такава и в жалбата. Пледира в тази връзка да бъдат кредитирани показанията на посочените от жалбоподателя свидетели и изтъква пропуски от страна на служителите на ДИТ при извършването на фактическата проверка в обекта. Оспорва декларацията на л.14 от делото, като сочи, че същата е негодно доказателствено средство и развива подробни съображения в този смисъл. Счита, че дори и да се приеме за редовна от формална страна, то въпросната декларация е нищожна или негодна да удостовери посочените в нея обстоятелства, тъй като е попълнена от непълнолетно лице, без съгласието на родител, съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за лицата и семейството.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно издадено. Претендира присъждането на 100 лева юрисконсулстко възнаграждение. Представя писмени бележки, в които подробно излага аргументите си за законосъобразност на обжалваното НП, като акцентира, че по случая са били установени всички елементи сочещи за наличието на трудово правоотношение. Оспорва доводите на жалбоподателя и излага съображения в тази насока. Анализира показанията на свидетелите посочени от жалбоподателя, като изтъква, че същите не следва да бъдат кредитирани като обективни, тъй като тези свидетели не са непредубедени и безпристрастни.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите П. П.

И., В. П. Ц., Ц.П. П. и М.С.К., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът установи следната фактическа обстановка :

На 03.06.2022 г., около 11:45 часа, инспектори при Дирекция „ИТ" със седалище гр.Ловеч – свидетелите П. П. И. и В. П. Ц. извършили проверка на търговски обект – ресторант „Оникс“, намиращ се в гр.Ловеч, бул.„Велико Търново" № 271, стопанисван от „Ралица 2008" ЕООД - гр.Ловеч, с управител Р. С. К.. За проверката, с уведомление по чл.26, ал.1 от АПК /л.11/ бил уведомен управителя на дружеството Р. К.. В обекта ги посрещнала свидетелката Ц. П., ЕГН : **********, която била облечена с тениска с логото на ресторанта 2 и попитала проверяващите маса ли си търсят. Свидетелката П. И. я попитала колко човека са на работа, П. отговорила, след което И. се легитимирала като служител на ДИТ. Тогава свидетелката Ц. П. се обърнала и влязла в кухнята на ресторанта. В последствие свидетелката П. собственоръчно попълнила и подписала декларация /л.14/, в която посочила, че работи в проверявания обект от една седмица, на длъжност „барман“, като мие чинии, с продължителност на работния ден от 8 часа, на сменен режим, като в деня на проверката е започнала работа в 07:00 часа. Като почивен ден е посочила неделя и че е уговореното възнаграждение е в размер на 710,00 лева. По т.18 от декларацията свидетелката Ц. П. отбелязала, че не е подписвала никакъв договор с фирмата.

Проверката била документирана с протокол за оглед от 03.06.2022 г. /л.12/ и видно от същия в ресторанта освен Ц. П. са били заварени да работят лицата Х.Н. С., като барман, Л.С.П. и свидетелката М. С.К., като сервитьори, а в кухнята били Г.С.Ц. и Д. И. Ц..

С призовка по чл.45, ал.1 от АПК /л.13/ дружеството, в качеството на работодател било задължено да представи на 06.06.2022 г. в офиса на ДИТ Ловеч редица документи касаещи спазването на трудовото законодателство и безопасните и здравословни условия на труд в ресторант „Оникс“.

На 06.06.2022 г. в ДИТ Ловеч се явила управителя на ***** ЕООД Р. К., която представила документация по спазването на трудовото законодателство в проверения обект – ресторант. Документалната проверка била оформена с протокол за оглед от 06.06.2022 г.

/л.15/. При тази проверка не бил представен писмен трудов договор за Ц.П. П., за извършваната от нея работа на 03.06.2022 година.

От така установеното при двете проверки (на място в обекта и по документи), от ДИТ Ловеч приели, че на 03.06.2022 г. Ц.П. П. с ЕГН : ********** е полагала труд на работна площадка, осигурена от ***** ЕООД - гр.Ловеч, в определено от дружеството работно време, съобразно създадена организация на работа, под контрол на дружеството, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа също е бил за сметка на дружеството. Поради това са били налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от Ц. П. работна сила с нея да бъде сключен писмен трудов договор.

На 20.06.2022 г. на дружеството била изпратена покана изх.№ изх22054546 /л.22/ за съставяне на АУАН на 29.06.2022 г., която покана била връчена още същия ден на управителя Р. К. – разписка за получаване на л.23 от делото. От съдържанието на поканата се установява, че освен за непредставен писмен трудов договор с Ц. П., дружеството е следвало да бъде санкционирано и за други установени при проверката нарушения на трудовото законодателство, касаещи лицата Д. И. Ц. и Г.С.Ц..

На указаната в поканата дата – 29.06.2022 г. в офиса на ДИТ Ловеч се явило Х.Н. С., упълномощена от Р. К. – управител на ***** ЕООД /пълномощно на л.24 от делото/, но тъй като в пълномощното липсвала клауза, съгласно която С. е можела да получава и подписва съставени на дружеството АУАН, то бил съставен протокол за неявяване за съставяне на 3

АУАН изх.№ 22058258/29.06.2022 г. /л.25/. Свидетелката П. И. съставила акт за установяване на административно нарушение № 11-2200039 /л.9-10/ на ***** ЕООД гр.Ловеч, в отсъствието на управителя на дружеството. В акта И. описала изложените погоре обстоятелства и приела, че дружеството, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов договор с лицето Ц.П. П., за предоставената от нея работна сила в експлоатирания от дружеството ресторант в гр.Ловеч. Актосъставителката И. квалифицирал описаното като нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ.

Като свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта се подписала В. Ц..

Така съставеният акт бил връчен на управителя на дружеството Р. К. същия ден – 29.06.2022 г., тъй като тя чакала пред входа на сградата, където се помещавал офиса на ДИТ Ловеч, но поради здравословни причини не можела да се качи на етажа. К. подписала акта и получила препис от него.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството представили писмено възражение /л.26/, в което навели възраженията, отразени в последствие и в жалбата, въз основа на която е инициирано настоящето производство.

На 22.08.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 112200039, в което наказващият орган изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел, че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството си на работодател, дружеството не е сключило писмен трудов договор с лицето Ц.П. П. за предоставяната от нея работна сила като „сервитьор", в експлоатирания от дружеството обект – рестоант „Оникс“, намиращ се в гр.Ловеч, бул.„Велико Търново" № 271, преди датата на постъпване на работа на лицето - 03.06.2022 година. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.62, ал.1 от КТ и наложил на дружеството предвидената в чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В обжалваното постановление е отбелязано също така и че определената имуществена санкция е съобразена с тежестта на извършеното нарушение, както и с обстоятелството, че от ***** ЕООД до този момент не са допускали подобни нарушения.

Подобно също така е обсъдено и е даден отговор на депозираното по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН писмено възражение от дружеството.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № З-0693/15.08.2022 г. /л.30/ и копие на служебна карта № 1011059 /л.29/, и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено съгласно разпоредбите на КТ лице.

4

При цялостната проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира нарушения на процедурата по издаването му, а и възражения в този смисъл не са наведени. АУАН, както и издаденото въз основа на него НП съдържат всички предвидени, съответно в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от

ЗАНН реквизити.

Административнонаказателното производство е протекло законосъобразно, като дружеството е било поканено за съставяне на АУАН. При съставеното на акта не е присъствал законния представител на дружеството Р. К., но още същия ден – 29.06.2022 г. акта е бил връчен, тъй като тя, поради здравословни причини чакала пред входа на сградата, където се помещавал офиса на ДИТ Ловеч, но не можела да се качи на етажа.

Имала е възможност да представи писмени възражения, което и е сторила в законоустановения срок.

Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на показанията на свидетелите П. П. И. и В. П. Ц., които съдът кредитира като обективни, последователни и логически свързани, още повече, че се подкрепят и от ангажираните по делото писмени доказателства. В хода на производството не се установиха данни за това свидетелките да са били предубедени по някакъв начин спрямо жалбоподателя и в този смисъл действията им да са били продиктувани от обстоятелства, стоящи извън служебните им задължения на инспектори при ДИТ. Единствените доказателства в противен на установената фактическа обстановка смисъл са показанията на свидетелките Ц.П. П. и М.С.К.. Същите, обаче, не могат да бъдат кредитирани като обективни и безпристрастни, а и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Свидетелката Керим, както в момента на проверката, така и по време на разпита пред съда, се е намирала в служебна зависимост от дружеството-жалбоподател, тъй като е работела като „сервитьор“ в ресторанта и при това положение дадените от нея сведения не могат да бъдат ценени безрезервно. По сходен начин следва да бъдат ценени и показанията на свидетелката Ц. П.. Същата е приятелка с внучката на управителката на дружеството-жалбоподател – обстоятелство, което се твърди в жалбата, а и самата П. заявява при разпита . Показанията са неубедителни, тъй като заявява, че е била наплашена от служителите на ДИТ, които предния ден били в училище „Тодор Кирков“ и поради това попълнила декларацията. В тази връзка, при повторния разпит свидетелката П. И. е категорична, че не е ходила в това училище от 2012 г., когато го е завършила, а свидетелката В. Ц. изтъква, че е няколко дни преди проверката, на 31.05.2022 г. е ходила в училището, тъй като е участвала в съвместна комисия, която е разяснявала на учениците правата, които имат като непълнолетни. Твърди, че срещата с учениците е протекла в неформален разговор и сочи, че свидетелката Ц. П. не е присъствала на тази среща. Но дори и да се приеме, че свидетелката Ц. не си спомня добре кои ученици са присъствали на срещата и в този смисъл Ц. П. да е била там, то абсолютно неясно и странно е по какъв начин, в една нормална разяснителна кампания, служителките на ДИТ са предизвикали страх и притеснения у П. до степен, че да я мотивират да впише в декларацията на л.14 от делото обстоятелства, които (според П. и жалбоподателя) не са верни. В тази връзка, съдът не споделя възражението, че декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от 5