Решение № 50 от 05.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500470 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 715 от 18.09.2025 година, постановено по гражданско дело № 1570/2024 година по описа на Бургаския окръжен съд е оставена без уважение молбата на „Банка ДСК“ АД за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 535/04.07.2025 година, постановено по гражд. дело № 1570/2024 година по описа на Окръжен съд-Бургас, като се присъди законна лихва върху главницата не от датата на входиране на исковата молба в съда - 07.10.2024 година, а от датата на подаване на заявлението по заповедното производство - 26.06.2024 година.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД със седалище град София и адрес на управление ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616, представлявано от Доротея Николаева Николова-Илчева и Цветослав Найденов Димов, със съдебен адрес град Велико Търново, ул. „Цар Освободител“ №3, чрез процесуалния му пълномощник, с която същото се обжалва като неправилно. Твърди се, че с исковата молба е отправено искане за присъждане на законната лихва за забава върху главницата до окончателното и плащане, считано от датата на подаване на исковата молба, която съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК е датата на подаване на заявлението - 26.06.2024 година. Сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени и фактически твърдения за това, че предявеният иск е осъдителен за вземанията, предмет на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а в него се включва и законната лихва върху главницата именно от датата на подаване на заявлението. Съдът в мотивите си е посочил, че законна лихва за забава следва да бъде присъдена от датата на исковата молба, която 1 жалбоподателят счита, че е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, но същевременно е присъдил такава с диспозитива на решението от 07.10.2024 година. Наред с това липсват както мотиви защо лихва не се дължи за периода от датата на подаване на заявлението до датата, предшестваща подаването на исковата молба в съда, така и отхвърлителен диспозитив за този период от време по отношение на претенцията за законна лихва. След като липсват мотиви и отхвърлителен диспозитив в горната насока, то е следвало по молбата за поправка на постановеното по делото съдебно решение съдът да присъди лихва и за този период или да отхвърли изрично претенцията като неоснователна. Поддържа се и довод, че съдът неправилно квалифицирал молбата, по повод на която е постановено обжалваното решение единствено като такава за допускане на поправка на явна фактическа грешка, без да отчете и това, че с нея е направено искане решението по съществото на спора - това под №535 от 04.07.2025 година да бъде поправено, като се допълни с присъждане на законната лихва за посочения по-горе период, а именно от 26.06.2024 година до 06.10.2024 година.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на заявеното с нарочната писмена молба, по повод на която същото е постановено, искане.

Не се ангажират доказателствени средства.

Въззивната жалба е администрирана надлежно, като препис от нея е връчен на другата страна по делото. В предоставения и срок по чл. 263 от ГПК отговор на въззивната жалба от нея не е постъпил по делото.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Обжалваното съдебно решение е постановено по молба, в която е посочено, че с решение № 535 от 04.07.2025 година законна лихва в полза на жалбоподателя е била присъдена върху главницата от датата на входиране на исковата молба в съда - 07.10.2024 година вместо от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 26.06.2024 година, от която дата се счита предявен иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Поискана е поправка в посочения смисъл, а именно законната лихва да бъде присъдена не от 07.10.2024 година, а от 26.06.2024 година.

Сезираният с тази молба първоинстанционен съд намерил същата за неоснователна.

Посочил, че в случая липсва противоречие между волята на съда, изразена в мотивите на съдебния акт и диспозитива на същия. Допълнил, че както в мотивите, така и в диспозитива 2 било посочено, че законната лихва следва да бъде присъдена от датата на исковата молба 07.10.2024 година до окончателното изплащане, като това е датата, която той възприел за меродавна с оглед разпоредбата на чл. 125 от ГПК - на тази дата била входирана исковата молба, с която е предявен осъдителният иск в съда, която искова молба е депозирана по пощата. Посочил също така, че сочената от ищеца грешка не е фактическа, а е по правилното приложение на процесуалния закон и като такава би следвало да бъде предмет на атакуване по реда на въззивното обжалване, което не е сторено.

Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната от съда воля и нейното писмено изразяване в диспозитива на съдебния акт. Очевидни фактически грешки по смисъла на чл. 247 от ГПК са такива неточности в текста на диспозитива, които не променят волята на съда, обективирана в мотивите, като например грешно изписване на името или някои от цифрите в ЕГН - то на страна, на номер на делото, на границите на недвижим имот, на датата на съдебното заседание.

При съобразяване на така казаното се налага извода, че в случая не е налице допусната от съда очевидна фактическа грешка. Както е посочил и окръжният съд, навсякъде в текста на решение № 535 от 04.07.2025 година той е приел, че законна лихва се претендира по делото от ищцовата страна от датата на исковата молба, която дата е изрично посочена като 07.10.2024 година до окончателното изплащане. Поради това се налага извода, че именно това е неговата воля и именно тя е намерила външен израз в диспозитива на съдебния акт. Никъде в текста на последния не е посочено, прието, обсъждано от него, че датата на предявяване на претенцията е датата 26.06.2024 година, на която дата заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е било депозирано първоначално пред Районен съд - Свищов. Да се приеме тезата на ищеца, поддържана и с въззивната жалба би означавало на практика в противоречие с изтъкнатото по-горе да се промени вече формираната воля на съда - безспорно е, че с евентуалното уважаване на молбата, би се присъдила законната лихва в полза на ищеца за по-голям период от време. Съдът намира, че следва да бъде споделено изложеното от окръжния съд в обжалваното решение, че фактически се твърди от ищеца неправилно определяне на датата, от която му се дължи законната лихва за забава, който въпрос следва да бъде разрешен в производство пред въззивната инстанция, образувано по жалба против първото решение по делото - това, с което е даден отговор по съществото на спора, а именно решение № 535 от 04.07.2025 година в конкретния случай. Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се отбележи, че ищецът е упражнил правото си, като е депозирал и нарочна молба с искане за допълване на обжалваното от него в настоящото производство решение, разгледана надлежно от първоинстанционния съд и съответно отхвърлена; против този акт на съда, в който са изложени съображения, че молба вх. № 14855 от 29.07.2025 година съдържа единствено искане по чл. 247 от ГПК, а не и такова за допълване на решението, въззивна жалба не е депозирана.

От изложеното до тук е видно, че изводите на двете инстанции съвпадат, поради което и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

3

На ищеца-въззивник, с оглед изхода на настоящото производство по депозираната от него жалба, не следва да бъдат присъждани суми за разноски.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 715 от 18.09.2025 година, постановено по гражданско дело № 1570/2024 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Банка ДСК“ АД за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 535/04.07.2025 година, постановено по гражд. дело № 1570/2024 година по описа на Окръжен съд-Бургас.

Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500470 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 715 от 18.09.2025 година, постановено по гражданско дело № 1570/2024 година по описа на Бургаския окръжен съд е оставена без уважение молбата на „Банка ДСК“ АД за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 535/04.07.2025 година, постановено по гражд. дело № 1570/2024 година по описа на Окръжен съд-Бургас, като се присъди законна лихва върху главницата не от датата на входиране на исковата молба в съда - 07.10.2024 година, а от датата на подаване на заявлението по заповедното производство - 26.06.2024 година.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД със седалище град София и адрес на управление ул. „Московска“ №19, ЕИК 121830616, представлявано от Доротея Николаева Николова-Илчева и Цветослав Найденов Димов, със съдебен адрес град Велико Търново, ул. „Цар Освободител“ №3, чрез процесуалния му пълномощник, с която същото се обжалва като неправилно. Твърди се, че с исковата молба е отправено искане за присъждане на законната лихва за забава върху главницата до окончателното и плащане, считано от датата на подаване на исковата молба, която съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК е датата на подаване на заявлението - 26.06.2024 година. Сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени и фактически твърдения за това, че предявеният иск е осъдителен за вземанията, предмет на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а в него се включва и законната лихва върху главницата именно от датата на подаване на заявлението. Съдът в мотивите си е посочил, че законна лихва за забава следва да бъде присъдена от датата на исковата молба, която 1 жалбоподателят счита, че е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, но същевременно е присъдил такава с диспозитива на решението от 07.10.2024 година. Наред с това липсват както мотиви защо лихва не се дължи за периода от датата на подаване на заявлението до датата, предшестваща подаването на исковата молба в съда, така и отхвърлителен диспозитив за този период от време по отношение на претенцията за законна лихва. След като липсват мотиви и отхвърлителен диспозитив в горната насока, то е следвало по молбата за поправка на постановеното по делото съдебно решение съдът да присъди лихва и за този период или да отхвърли изрично претенцията като неоснователна. Поддържа се и довод, че съдът неправилно квалифицирал молбата, по повод на която е постановено обжалваното решение единствено като такава за допускане на поправка на явна фактическа грешка, без да отчете и това, че с нея е направено искане решението по съществото на спора - това под №535 от 04.07.2025 година да бъде поправено, като се допълни с присъждане на законната лихва за посочения по-горе период, а именно от 26.06.2024 година до 06.10.2024 година.

Разпечатката съдържа 44 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0fb321d6-be3f-4d10-a23d-09454c9a849a