Решение № 3795 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3795 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110164502 по описа за 2024 година

Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са искове по чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК от „А.С.В.“ ЕАД срещу ответника Д. В. Ц. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1839,76 лева - главница по Договор за потребителски кредит №2736322/05.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 315,34 лева - договорна лихва за периода от 10.06.2023 г. до 10.03.2024 г., сумата 206,67 лева- мораторна лихва за периода от 11.06.2023 г. до 25.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №38587/2024 г. по описа на СРС.

Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства - на 05.03.2023г. между ответника и „К.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №2736322/05.03.2023 г. За обезпечаване на изпълнението по договора е сключен договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и А.Т.

ЕООД, което дружеството се задължило срещу възнаграждение да отговаря като поръчител за задълженията на длъжника по договора за кредит. Длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане по договора за кредит в срок и К. ЕАД е изпратило искане до поръчителя А.Т. ЕООД за плащане на дължимите по договора суми. Поръчителят е изплатил задълженията за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва. С извършване на плащането поръчителят встъпил в правата на удовлетворения кредитор. С договор за цесия от 14.12.2023 г. А.Т. ЕООД прехвърля всички свои вземания, които има към длъжника на новия кредитор А.С.В. ЕАД, за което длъжникът е уведомен.

Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 19.12.2024 г., в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба. Поддържа, че договорът за потребителски креди и договор за предоставяне на поръчителство са недействителни.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, 1 ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като сключен в нарушение на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК, защото не е посочен действителния размер на разходите по кредита. Дължимото съобразно процесния договор за предоставяне на поръчителство възнаграждение покрива понятието „общ разход по кредита“ по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което също следва да се обяви в общия размер на плащанията по кредита. От заключение на съдебна счетоводна експертиза, преценено от съда по реда на чл.202 от ГПК, се изясни, че при включване на възнаграждението на поръчителя в ГПР се достига до надвишаване на максимално установения в чл.

19, ал. 4 ЗПК размер, а именно до 83,57 %, което съществено се различава и от посочената в договора стойност на ГПР – 48,21%.

Съгласно легалната дефиниция на „общ разход по кредита“, същия включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. При съобразяване клаузите на чл. 4, ал.1 и 2 от процесния договор за кредит съдът намира, че разход по кредита, представлява и дължимото от потребителя на поръчителя възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Независимо, че чл. 4, ал.1 от договора регламентират само възможност за потребителя да обезпечи изпълнението на задълженията си по кредита посредством банкова гаранция или поръчителство, непредоставянето на тези обезпечения е санкционирано с отказ от страна на кредитора да предостави искания кредит – по арг. чл. 4, ал.2 от договора. Ето защо съдът намира, че предоставянето на кредит от „К.“ ЕАД е безспорно обусловено от предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, съобразно предварително определените от кредитора условия, в т.ч. относно срока за осигуряването му и личността на поръчителя.

Освен това, ищецът изрично признава в депозираната от него искова молба, че процесният договор за предоставяне на поръчителство, уреждащ именно задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителя, е сключен тъкмо във връзка с кредитното правоотношение на ответника с „К.“ ЕАД. Нещо повече, такава връзка безспорно се установява от съдържанието на процесния договор за предоставяне на поръчителство и при съобразяване датите на сключване на всяко от съглашенията, които са идентични. Изискването да се предостави обезпечение, за да се разгледа заявлението за отпускане на кредит в кратък срок – чл. 4, ал.1, изр. 2 и ал.3, съставлява злоупотреба с по-слабата в икономическо отношение страна – потребителя. Видно от обявените и общоизвестни обстоятелства в Търговския регистър за партидата на кредитора и поръчителя, същите са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ - едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ЕООД е именно кредиторът. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество. При това, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, кредиторът е овластен да приема вместо поръчителя дължимото от ответника възнаграждение. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на 2 заемодателя още към момента на сключването на договора за кредит. При това положение, съдът намира, че вписаните в договора за кредит параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11 от ЗПК относно ГПР, а това дава основание съдът да приеме за недействителен договора за кредит.

Съгласно чл. 146 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. Според чл. 138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. Договорът за поръчителство обезпечава вземания по нищожен договор за потребителски кредит, поради което той също е нищожен.

Според правилото на чл. 23 ЗПК, ако договорът за кредит е недействителен, потребителят дължи да върне единствено чистата стойност на отпуснатия кредит. Не се дължат никакви други разходи -такси, лихви и други подобни. Отговорността по чл. 23 от ЗПК е особен вид отговорност, която е предвидена за възстановяване на правното положение от преди сключване на договора. Нормата на чл. 23 от ЗПК е проявление на водещия в облигационното право принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и на практика урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата; проявление е на общата норма на чл. 34 от ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен да върне на другата страна, това което реално е получил по него. Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно недействително правоотношение, поради което няма как да бъде обезпечено чрез поръчителството на „А.Т.“ ЕООД. Поръчителство може да съществува само за действително задължение, като нищо различно не е уредено в ЗПК – в този смисъл Определение № 60729/8.11.2021 г. по гр. д. № 1340/2021 г. на ВКС, Решение № 1116/25.02.2025 г. по в. гр. д. № 10987/2023 г. на СГС и др.

Предвид това съдът счита, че за „А.Т.“ ЕООД не са възникнали твърдените регресни вземания за погасените парични задължения на ответника по договора за потребителски кредит, вкл. обратни искове на поръчителя срещу длъжника по чл. 146, във вр. чл. 143 от ЗЗД, а от това същите не могат да бъдат предмет на договора за цесия, съгласно който ищецът се легитимира като кредитор на ответника. При липсата на валидно вземане, предмет на процесния договор за цесия, ищецът не притежава активна материална легитимация по спора. За него не е възникнало правото на парично вземане и предявените искове се явяват неоснователни.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати на процесуалния представител на ответницата възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в настоящото и заповедно производство, на осн. чл. 38, ал.2, т. 2 от ЗА. За преценка справедливия размер на възнаграждението на адвоката, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и те могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски. Следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на очакваните и извършени процесуални действия. Съдът, при упражняване на това правомощие и съпоставяйки критериите с доказателствата по делото, намира, че в полза на Е.а.д. „Д. М.“ следва да присъди възнаграждение на адвокат 400 лв. с ДДС.

3

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове по чл.

146, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК от „А.С.В.“ ЕАД, с ЕИК:**********, срещу Д. В. Ц., с ЕГН:**********, за признаване за установено, че Д. В. Ц. дължи на „А.С.В.“ ЕАД сумата 1839,76 лева - главница по Договор за потребителски кредит №2736322/05.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 315,34 лева - договорна лихва за периода от 10.06.2023 г. до 10.03.2024 г., сумата 206,67 лева- мораторна лихва за периода от 11.06.2023 г. до 25.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №38587/2024 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, с ЕИК:**********, да заплати на Е.а.д. „Д. М.“, Булстат:**********, адрес: ************, представлявано от адв. Д. М. М., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч. гр. дело №38587/2024 г. и гр. дело №64502/2024 г., и двете по описа на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4