Решение № 327 от 29.05.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Разград, 27.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101732 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП, вр. с чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 24 от ЗПК.

Предявени са насрещни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД.

С искова молба от Н. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Цар Калоян, обл.

Разград, ***, чрез пълномощника му адв. М. при АК – Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, против „СТИК – КРЕДИТ" АД с ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, пл. „Оборище" № 13Б, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т., се иска съдът да обяви за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 861748/28.07.2022 г., сключен между страните, за заплащането на неустойка в размер на 3904,44 лв., като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и чл. 24 от ЗПК. Претендира сторените разноски.

С оглед твърденията между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 861748/28.07.2022 г. Съгласно чл. 1 от договора на ищеца бил предоставен кредит в размер на 2000,00 лева със задължение за връщане на 3074,62 лева, при ГПР 42,58 %, годишен лихвен процент 36,0%.

Сочи, че съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, че в случай че ищецът не предостави допълнително обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Според ал. 2 от същата 1 разпоредба неустойката следвало да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Твърденията са, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 3904,44 лева, разпределена на 24 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по договора, като по този начин общата месечна погасителна вноска станала 290,79 лева, видно и от предоставения погасителен план към договора. Според ищеца уговорените клаузи за неустойка са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, евентуално се твърди нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 24 от ЗПК. Твърди се накърняване на добрите нрави, нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане изгода от кредитора. Твърди се неравноправност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, поради нарушение принципите за добросъвестност и справедливост (облагодетелстване на едната страна за сметка на другата), тъй като претендираната сума е над 200% от сумата на отпуснатия кредит. Отделно се сочи, че същата е неравноправна, доколкото предвижда заплащането на необосновано висока неустойка.

Твърди се, че такава уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Излага се още становище, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, доколкото е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, с което се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че уговарянето на такъв размер на неустойката представлява едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, добавък към възнаградителната лихва. Излага се становище, че основната цел за договарянето и е до доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Твърди се още нищожност на основание чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото не е налице индивидуално договаряне.

Ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че е налице между страните има Договор за потребителски кредит № 861748, сключен на 28.07.2022 г. от разстояние между страните. Сочи, че се сключването на договора е по инициатива на ищеца. Излага се становище за валидност на уговорената клауза, като отговаряща на изискванията на законодателството. Изразява се становище за самостоятелен договор (самостоятелно съглашение) между страните по отношение на уговорената клауза за неустойка. Твърди се, че е налице дължимост, поради неизпълнение задълженията на ищеца по сключения потребителски договор. Твърди се, че уговарянето и изпълнява предвидените по чл. 92 от ЗЗД цели, без да цели неоснователно разместване на блага. Изразява се становище, че основната цел за договарянето и е да репарира причинените от неизпълнението в срок вреди. Твърди се, че в законодателството няма изискване за размера на неустойката. Изтъква се, че не е била налице изначална невъзможност за осигуряване в срок на поръчител, отговарящ на изискванията.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил насрещна искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника по НИ да им заплати сумата от 1987,21 лв. (хиляда деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), представляваща оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 861748 от 28.07.2022 година, ведно е законната лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещния иск до датата на окончателното и изплащане, както и за сумата от 1 014,72 лв. (хиляда и четиринадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща начислена лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 861748 от 28.07.2022 година. Претендира сторените разноски. Сочи, че във връзка с Договор за потребителски кредит № 861748, сключен на 28.07.2022 г. от разстояние между страните, е договорено предоставянето на ответника по НИ на сумата от 2000 лева като потребителски кредит, който е предоставен на ответника на 28.07.2022 г. за изплащане на каса на „Изипей“ след приспадане на остатък от задължението на ответника по предходен негов кредит. Твърди се, че страните са договорили също така ответника да заплати възнаградителна лихва в размер на 36 % на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %, изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Страните по договора договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10 %. Твърди се още, че при сключването на процесния договор на ответника била предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителния план. Твърди се, че ответникът е подписал договора, а в изпълнение на задълженията си по него е направил единствено една вноска за погасяване на задължението си по договора, а именно на 28.08.2022 година сумата от 290,79 лева. Излага се, че с оглед посоченото се стига до извод, че същият не изпълнява поетите от него задължения за период повече от два месеца, поради което ищецът сочи, че съгласно чл. 24, ал. 1 от договора счита за настъпили предпоставките за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, считано от 29.10.2022 година като дължимите към този момент суми по договора от ответника са следните: Остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 861748 от 28.07.2022 година към дата 29.10.2022 година в размер на 1987,11 лева и начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата в размер на 1014,72 лева. В осигуреното право на отговор по насрещния иск ответникът по същия изразява становище за допустимост, но неоснователност на същия. Излагат се твърдения, че е налице потребителски кредит, поради което съдът има задължение да следи дали са договорени неравноправни клаузи. Твърди се недействителност на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК (не е посочен приложимия лихвен процент и условията за прилагането му), чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, включително как е изчислен ГПР, разходите отчетени при формирането на ГПР), чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК (размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните 3 вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти). Отделно се оспорва като нищожна клаузата, предвиждаща възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави, доколкото същата е в трикратния размер на законната лихва. Прави се възражение за прихващане на заплатените от ответника суми по договора.

Съдът, преценявайки събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Не е спорно обстоятелството, че на 28.07.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 861748. Съгласно чл. 1 от договора на ищеца бил предоставен кредит в размер на 2000,00 лева със задължение за връщане на 3074,62 лева до 28.07.2024 г., при ГПР 42,58 %, годишен лихвен процент 36,0%. Според чл. 17, ал. 1 от договора потребителят в тридневен срок от сключването на договора следва да осигури действие на трето ФЛ, изразяващо се в сключването на поръчителство или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо задължения на потребителя да заплати всички свои задължения (главница, лихви, неустойки, такси и др.) в срок до един работен ден. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, че в случай че ищецът не предостави допълнително обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Според ал. 2 от същата разпоредба неустойката следва да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Страните договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10 %. Не е спорно между страните обстоятелството, че при сключването на процесния договор на ищеца била предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителния план. Според чл. 24 при просрочие (изцяло или частично) на две или повече вноски, кредиторът има право да направи непогасения остатък предсрочно изискуем. За целта кредиторът има задължение да уведоми потребителя посредством текстово съобщение, изпратено до личния мобилен телефонен номер на потребителя, посредством имейл, изпратен до електронната поща на потребителя или посредством писмо, изпратено по постоянния или настоящия адрес на потребителя.

Според заключението по назначената от съда експертиза ищецът усвоил сумата чрез каса на ИзиПей на 29.07.2022 г. Ответникът направил една вноска за погасяване на задължението си по договора, а именно на 28.08.2022 година сумата от 290,79 лева. Дължимата главница по договора е в размер на 1944,25 лв., а на дължимите лихви 837,13 лв. Според вещото лице дължимата неустойка е в размер на 3904,44 лв.

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна:

Процесният договор е сключен при действието на ЗПК, като същият отговаря по форма и относно реквизитите, изискуеми от закона. Сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен 4 процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр. Параметрите и условията на договора са описани в предоставените на заемателя ОУ и Стандартен европейски формуляр. Той изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай е предоставен заем в размер на 2000,00 лева, който ищецът се задължил да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва. Същият е поел задължението до края на следващия ден от сключване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на договор за поръчителство от трето ФЛ или банкова гаранция в размер, който следва да погаси всичките му задължения. Неизпълнението на това задължение е обвързано със санкция – неустойка в общ размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съдът приема, че цитираната клауза има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка, която е видно, че е над размера на заетата сума и по този начин изпълнява хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Евентуалните вреди от неизпълнение на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради което определянето им в размер над реалната му стойност, при положение че за компенсацията им са начислени и други обезщетения, противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му, до степен изцяло да го възпрепятстват. На практика с посочения текст ответникът изцяло е прехвърлил върху кредитополучателя задължението си по ЗПК да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. В този смисъл е наложил на потребителя да изпълни задълженията си без той предварително да е изпълнил своите, респективно с договора е поставил условия, които не са позволили на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, доколкото непредставянето на гаранция на следващия ден води до задължение за заплащане на неустойка. В този смисъл 5 е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 15 и т. 19.

Разпечатката съдържа 24 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0fb26ff0-9c42-4c78-9878-0b8a6a0cdd5c