Решение № 2540 от 23.12.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23.12.2019 г., гр. Варна,

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав, на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело

№ 2649 по описа на Варненски административен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, депозирана от А.П.С., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, чл.3 от ЗИНЗС и чл.284 от ЗИНЗС, с цена на иска 50 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия, упражнявани от служители на ответника, за периода от 27.08.2018 година до 01.10.2019 година.

В исковата молба се сочи, че със

Заповед № Д-45/30.03.2018 г. на Началника на Затвора – Варна ищецът е назначен на работа като „бръснар“, а със Заповед № Д-158/27.08.2018 г. на Началника на Затвора – Варна е спрян от работа. Твърди се, че в периода 09.11.2018 г. – 30.07.2019 г. е подавал много молби за работа до Началника на Затвора – Варна, които не са били удовлетворени. Счита се, че това е вследствие на провеждане спрямо ищеца тенденциозна политика от страна на Началника на Затвора – Варна, целяща да бъде умишлено държан в състояние на безработен и по този начин да бъде възпрепятстван да се възползва от придобивките и облагите, които произтичат от статута на работещ лишен от свобода. Прави се позоваване на норми на Наказателния кодекс, ЗИНЗС и Препоръка Rec(2006)2 относно Европейските правила за затворите, издадена от Комитета на министрите към Съвета на Европа.

Изтъква се, че отказът на Началника на Затвора – Варна да назначи ищеца на работа го поставя в неравностойно положение спрямо другите лишени от свобода, които полагат труд в затвора. Посочва се, че при спирането му от работа като „бръснар“ не му е връчена заповед, от която да е видно, че е освободен от длъжност.

Във връзка с подаден от ищеца сигнал до сдружение „Паднали ангели“ и отправено от последното запитване Началникът на Затвора – Варна в писмо рег. № 468/17/21.11.2018 г. е посочил, че след изтичане на срока на наказанието ще бъде разгледан правният статус на л. св. Велков и евентуалната възможност за предоставяне на подходяща работа на основание чл.77 от ЗИНЗС. Във връзка с това ищецът счита, че е поставен в неравностойно положение спрямо другите лишени от свобода, като посочва, че лишените от свобода А. С. А., Г. Й. С., В.А. М., В. С.

З., С. С. П. и Т. С. К., са назначени на работа, докато изтърпяват дисциплинарни наказания. Аргументира, че с постоянните си откази да го назначи на работа Началникът на Затвора – Варна умишлено го лишава от възможността за ресоциализация и изграждането на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото, както и изграждането на трудови навици и развитие на професионалните му умения. Сочи, че при пребиваването си в Затвора – Бобов дол и в Затвора – Враца е придобил квалификация по дървообработване и квалификация за работа с мебелни машини, които знания и умения отказът на Началника на Затвора – Варна да го назначи на работа не му позволява да развива и усъвършенства.

Отправено е искане за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2018 година – датата, на която е спрян от работа, до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия, упражнявани от служители на ответника, за периода от 27.08.2018 година до 01.10.2019 година.

В писмено заявление с.д. №

14599/01.10.2019 г. /л.62 – л.63/ ищецът пояснява, че вредите, които претендира, са вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия от служители на ответника в лицето на социални работници /ИСДВР/ и Началника на Затвора – Варна, като незаконосъобразното действие се изразява в незаконосъобразно уволнение със Заповед № Д-158/27.09.2018 г. на Началника на Затвора – Варна, а незаконосъобразното бездействие е отказът на Началника на Затвора – Варна да му осигури исканата от него работа.

В проведено на 19 ноември 2019 година открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващия го служебен защитник, прави уточнение, че се претендират претърпени имуществени и неимуществени вреди, тъй като, след спирането му от полагането на трудова дейност, възможността да получава доход от положен труд е била нарушена.

В депозирано писмено заявление, както и в представени писмени бележки от служебния защитник на ищеца, заявената искова претенция се поддържа изцяло по подробно изложени в заявлението и писмените бележки съображения.

Ответната страна – Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията“, гр. София, в открито съдебно заседание по даване ход по същество и в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Отправя искане за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на иска.

Намира същия за неоснователен и недоказан и моли да бъде оставен без уважение.

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и становището на страните, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.3 и чл.284 от ЗИНЗС.

Видно от писмо рег. №

468/17/17.10.2019 г. на Началника на Затвора – Варна /л.70 – л.76/ лишеният от свобода А.П.С. /В./ е постъпил първоначално в Затвора – Враца на 24.07.2003 година.

С начало 12.08.2004 г. му е приведено наказание лишаване от свобода от 1 година на основание чл.68, ал.1 от НК /кумулация по НОХД № 2421/1996 г. по описа на РС – София и НОХД № 137/1997г. по описа на РС – Монтана съгласно протокол по ЧНД № 6088/2007 г. на РС – София за престъпление по чл.195, ал.1 от НК/ изтърпяно на 12.08.2005 година.

С начало 12.08.2005 г. му е приведено наказание от 26 години /кумулация по НОХД № 11239/2003 г. по описа на РС – София за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, НОХД № 3281/2002 г. по описа на ГС – София за престъпление по чл.116, ал.1 от НК, НОХД № 2000/2003 г. по описа на ГР – София за престъпление по чл.11, ал. 1 от НК и НОХД № 5341/2003 г. по описа на РС – София за престъпление по чл.198, ал.1, съгласно протокол по ЧНД № 6088/2007 г. на РС – София/. По време на изтърпяване на наказанието от 26 години л. св. Велков е осъден с Протокол от 26.01.2011 г. на ОС – Кюстендил по НОХД № 23/2011 г. е постановена присъда в размер на 4 години лишаване от свобода за това, че на неустановена дата 22.10.2009 г. – 26.10.2009 г. в Затвора – Бобов дол е причинил смърт по непредпазливост – средна телесна повреда, от която е последвала смъртта на Й. М. М., което деяние представлява опасен рецидив.

На основание чл.27, ал.1 и ал.2 от НК присъединява изцяло наказание лишаване от свобода – 4 години към наказанието по ЧНД № 6088/2007 г. на РС – София от 26 години и определя общо присъединено наказание в размер на 30 години лишаване от свобода.

Лишеният от свобода С. е поставен при първоначален „Усилено Строг режим“ от 24.11.2005 г., съгласно направените промени на ЗИНЗС в сила от 01.06.2009 г. служебно е поставен на „Строг режим“, и на общ режим от 26.03.2014 г. съгласно протокол № 2 на Комисия по чл.17 от ЗИНЗС при Затвора – Враца.

На 29.11.2017 г. съгласно Заповед №

Л-5153/21.11.2017 г. на ГДИН, на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, л. св. С. е приведен от Затвора – Враца в Затвора – Варна за до изтърпяване на наказанието.

Посочено е, че през 2019 г., след сключване на граждански брак с лицето Красимира Маринова Стефанова, л. св. А.П.

Велков приема фамилията С..

При пребиваването си в Затвора – Варна л. св. С. е подал през 2018 г. молба № 541/14.03.2018 г. да бъде назначен на работа, като бръснар в Затвора – Варна, като същата е уважена.

Съгласно издадена Заповед № Д-45/30.03.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.78/ А.С. /В./ е назначен на работа, като „бръснар“ към домакинския щат срещу получаване на заплащане, считано от 30.03.2018 година.

Със Заповед № Д-158/27.08.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.77/ е наредено да бъде спрян от работа л. св. А.П. В., работещ на длъжност „бръснар“ по домакинския щат на Затвора – Варна.

На 25.08.2018 г. при извършено от служители на Затвора – Варна претърсване в спално помещение № 116 и личен обиск на лишените от свобода в него под дюшека на леглото, което се ползва от л. св. А.П.С. са намерени два броя преходници за СИМ карти, синьо-бял на цвят и оранжево-бял на цвят без надписи за марка и модел, един брой „хендсфри“ слушалки марка „Нокия“, модел WH- 1087482VFF, черни на цвят, един брой калъф за мобилен телефон черен на цвят без надпис. Непосредствено до същото легло в шкафа на л. св.

С. е намерен преходник за СИМ карти, сиво-бял на цвят без надписи за марка. Със Заповед № 1014/03.10.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.79/ за извършеното на 25.08.2018 г. дисциплинарно нарушение на л. св. С. е наложено наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 5 дни“. Заповедта е обжалвана от л. св. С. пред главния директор на ГДИН – София. Със Заповед № Л-4697/06.11.2018 г. на Гл. директор на ГДИН – София е потвърдена Заповед № 1014/03.10.2018 г. на Началника на Затвора – Варна.

На 25.08.2018 г., около 13:30 ч., при извършено от служители на Затвора – Варна претърсване в „бръснарницата“ при Затвора – Варна, където л. св. С. е изпълнявал длъжността „бръснар“, зад огледало, закачено на стената, са намерени стъклен протектор и гумен протектор с нарушена цялост за мобилен телефон. На рафт, закачен на стената в специално направен „тайник“ е намерен мобилен телефон „НТС“ с ИМЕЙ 358044059834024, бял на цвят, и батерия към него № 1 TEA 13 669544/84. Неразрешените вещи са намерени на работното място – „бръснарница“ при Затвора – Варна, в която работи само л. св. С. и е материално отговорно лице за цялата наличност в нея. Със Заповед № 1015/03.10.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.81/ за извършеното дисциплинарно нарушение на л. св. С. е наложено наказание „Писмено предупреждение“.

На 11.10.2018 г. при извършено от служители на Затвора – Варна претърсване в спално помещение № 313 и личен обиск на лишените от свобода в него, между леглата на л. св. А.П.С. и л. св. А. Й.Н. в полиетиленова торбичка с надпис „Кауфланд“, в направен в нея „тайник“, представляващ двойно дъно, е намерена неразрешена вещ – мобилен телефон, марка „ULEFONE S7“, сребрист и черен на цвят, с ИМЕЙ- 353942092834130 и 353942092834148 и 1 брой батерия към него. Установено е, че в паметта на мобилния телефон има папка с документи – кумулация на присъда, жалба Страсбург, Оправдателна присъда, Споразумение за вътрешна присъда, касаещи л. св. А.П.С.

/В./, както и файлове с три броя снимки създадени с дата 10.10.2018 г. в 17:13 часа, на които са заснети лице на жена и в горния десен ъгъл на малка екранна снимка образа на л. св. С. /В./, като това изображение е от интернет разговор при включени камери на телефона. На фона на малката екранна снимка зад образа на л. св. С. /В./ се вижда част от двуетажното легло в спалното помещение. Със Заповед № 1186/28.11.2018 г. на Началника на Затвора – Варна /л.83/ за извършено дисциплинарно нарушение на л. св. С. /В./ е наложено наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.