Решение № 3130 от 03.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3130 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Гражданско дело № 20253110111200 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. В., ЕГН **********, срещу П. Ц. М. – С., ЕГН **********, иск с правно основание по чл.45 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 6100,00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта, достойнството и репутацията на ищеца, в резултат на разпространени от страна на ответника С. на 29.07.2025г., в жилищно-хотелски балнео комплекс „Св. Спас“ – град Велинград, пред присъстващите по време на изпълнение на процедура по чл.486 ГПК лица неверни твърдения, че ищецът В. има задължения към етажната собственост и поради това няма да бъде допускан до търговските площи, а при посещението им ще бъдат сезирани МВР и прокуратурата, ведно със законната лихва от 29.07.2025г. до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил избран за пазач, по реда на чл.486 ГПК, на притежаван апартамент от дружеството, чийто управител е.

Твърди се, че по време на процедурата, която се е развила на 29.07.2025г. в комплекс в град Велинград, са присъствали съдебният изпълнител, старият пазач на имота, вещо лице и ответникът. Сочи се, че в присъствието на посочените лица, ответникът С. е заявила, че ищецът има задължения към етажната собственост, поради което и няма да бъде допуснат до търговските площи в комплекса, а ако ги посети ще бъдат сезирани съответните органи.

Допълва се, че изявлението й е било отразено и в съставения за съответната процедура протокол. Твърди се, че ответникът С., умишлено е заявила тези неверни твърдения, за да злепостави ищеца, като по този начин е накърнила неговото добро име, чест, достойнство. Акцентира се, че дълго време след тези събития, ищецът е изпитвал негативни емоции, свързани с некърнените му чест и достойнство.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника П. С., в който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се, че на посочената дата са разпространени позорящи и унизителни твърдения за ищеца. Сочи се, че ответникът С. от 2023г. работи в комплекса „Свети Спас“ като управител и е запозната с всички документи на хотела и на етажната собственост. Допълва се, че в качеството си на управител, ответникът е запознат и с всички задължения на етажните собственици, включително и разполага със съответните отчети. Отделно се твърди, че всички присъстващи лица също са запознати със задълженията на дружеството, чийто управител е ищецът, поради спецификата на осъществяваната в този ден процедура. Претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателствени материали, намира за установено от фактическа страна, следното:

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №13, том II, рег.

№1074, дело №206/05.10.2021г., се извежда, че на 05.10.2021г., самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес град Велинград, *** е бил дарен на Д. Г. В., в качеството му на управител на „Д. 09“ ЕООД.

От протокол, съставен от управителя на ЕС - хотел „Свети Спас“, се извежда, че към 01.01.2025г. собственикът на апартамент 9 – „Д. 09“ ЕООД дължи на етажната собственост сумата в размер на 5316,00 лева, представляваща разноски за управление, поддръжка и ремонт на общите части на сградата, съобразно приетото решение по време на проведено на 20.06.2023г. общо събрание. Към материалите е приобщен и протоколът от посоченото общо събрание.

От ищеца е представен по делото и Протокол за смяна на пазач от дата 29.07.2025г., видно от който се установява, че на посочената дата в 11:00ч., в хотелски комплекс „Свети Спас“, град Велинград, ПЧСИ Б. П., във връзка с осъществен опис на недвижим имот, предмет на публична продан по изпълнително дело 20258890400023, собственост на „Д. 09“ ЕООД, е извършена смяна на пазача на недвижимия имот и считано от 29.07.2025г., за такъв е избран Д. Г. В.. От протокола се извлича, че по време на осъществяване на процедурата са присъствали – старият пазач на имота – Г.

И., новият пазач – Д. В., вещо лице – И. С., свидетел – П. М.. В графа забележка в протокола е записано следното:

„Забележка: Поради задължения към етажната собственост, пазачът на имота Д. В. няма да бъде допускан до търговските площи (паркинг, фоае, ресторант, спа и басейн) на балнео хотел „Свети Спас“, при посещение ще бъдат уведомени МВР и Прокуратурата – управител на балнео хотел „Свети Спас“ – К. Х., чрез П. Ц. М..

Уведомление: Гореописаното от М. и компания не отговаря на действителността. Всички такси са платени изцяло на рецепция.

Репресията ще възтържествува скоро – Д. В..“

От справка от Централен кредитен регистър за кредитна задлъжнялост се извлича, че за Д. Г. В. няма налични данни.

В хода на производството в качеството на свидетели са разпитани Б. Б. П. и И. Л. С., като съдът кредитира показания им с доверие. От показанията на посочените свидетели се потвърждава, че на посочената дата, в град Велинград е извършена процедура по смяна на пазач, на имот, подлежащ на 2 принудителна продан и по време на процедурата са присъствали ищецът В., като собственик на имота, както и ответникът С., като управител на етажната собственост. Свидетелят П. от своя страна, потвърждава, че приобщеният по делото протокол е съставен и подписан от него, като споделя, че по изрично искане от страна на управителя и новия пазач на имота е записал и техните изявления. Споделя, че не е имало нещо в проведения разговор между страните, което да го смути или впечатли.

Идентично и свидетелят С. споделя, че след извършения оглед на недвижим имот и попълване на протокола, между ищеца и ответника е имало пререкание по отношение на твърдението на управителя на ЕС, че ищецът има задължения, а същият е отричал наличието на такива. Изрично свидетелят допълва, че разговорът е преминал нормално, не е имало нещо необичайно.

Други относими и необходими доказателства не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Основателността на иск при квалификацията на чл.45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

Едно от основните права на всеки човек е да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. То подлежи на защита, дори когато скандализира и провокира обществото. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнение, е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията, но при спазване на стриктен баланс между двете.

От тук следва, че съдът следва да прецени каква част от посочените фрагменти представляват твърдения за конкретни факти и кои от тях представляват изразена от техния автор субективна оценка или мнение. На следващо място следва да бъде посочено, че на доказване подлежат единствено твърденията за факти, доколкото мненията и оценките са субективни волеизявления на конкретно лице. Като фактите следва да са изразени ясно, точно, за да може действително да бъдат проверени, съответно доказани, като не следва да се изхожда от предположения, умозаключения, тълкувания или други мисловни действия, чрез които да се достигне до личността, спрямо която са предназначени. Същите могат да доведат до ангажиране на отговорността на деликвента само ако са неверни и опозорящи.

Следва, да бъде изрично подчертано, че субективните признаци за ранимост, чувственост на определено лице не са пряко относими.

Безспорно се установява, че на 29.07.2025г., в жилищно-хотелски балнео 3 комплекс „Св. Спас“ – град Велинград, пред присъстващите по време на изпълнение на процедура по чл.486 ГПК, ответникът С., в качеството си на управител на етажната собственост, пред ищеца, както и свидетелите П. и С. е казала, че ищецът В. има задължения към етажната собственост и поради това няма да бъде допускан до търговските площи, а при посещението им ще бъдат сезирани МВР и прокуратурата.

Така изнесените твърдения от ответника, в насока, че ищецът има задължения, които не е погасил към етажната собственост, поради което и ще бъде ограничен достъпът му до съответните общи и търговски части от комплекса, не съдържат в себе си обидни за личността на ищеца обстоятелства, нито навеждат към такива. Макар и изразени в присъствието на други лица, посочените фрази не съдържат субективна негативна оценка, нито целят да охарактеризират ищеца негативно като личност.

В конкретния случай, твърдението, че едно лице дължи пари за консумативи и поддръжка на етажната собственост, в която притежава недвижим имот, не е и не може да бъде унизително за честта и достойнството на един човек, тъй като думите "дължа" и "длъжник", респ. "дължи сума..." нямат никакъв негативен контекст, насочен към честта и достойнството на личността. В случая става въпрос за легален термин - така се нарича една от страните по облигационното правоотношение, казано с правни термини. В случай, че има спор за това дали действително се дължат определени суми, то редът за разрешаването му не е в настоящото производство.

На следващо място, действително по делото е представен протокол за дължими от юридическото лице „Д. 09“ ЕООД суми към етажната собственост, като не са представени доказателства, в насока, че същите са платени или оспорени. Дори и да се приеме, че твърдението за дължими суми не е вярно, то не се явява позорно или унизително за достойнството на ищеца или уронващо неговата чест. Нещо повече в конкретния случай дори се касае за твърдения за задължения на юридическото лице, а не пряко от ищеца в качеството му на физическо такова.

Следва да бъде посочено, че в конкретния случай действията на ответника С. са били реализирани в качеството й на управител на ЕС и хотел и са били насочени към изпълнение на взети решения на общото събрание, защото ЕС е следвало да предприеме действия към некоректните длъжници за дължимите разноски, а разгледани, изречените от нея фрази и в тази светлина, категорично водят до извод, за липса на личен стремеж към накърняване на личността на ищеца.

С оглед горното съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има ответната страна. Видно от представения списък по чл.80 ГПК, както и представения договор за правна защита и съдействие се извежда, че ответникът С. е заплатила в брой на адвокат Г., сумата в размер на 550,00 евро, за процесуално представителство пред ВРС. От насрещната страна е отправено възражение за прекомерност, спрямо претендирания размер на адвокатско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и липсата на изложени мотиви, за причините, поради които се отправя възражението, както и предвид обстоятелството, че претендираният от 4 насрещната страна адвокатски хонорар е приблизително еднакъв, съдът намира, че не е налице основание за намаляване на претендираните от ответника разноски. Поради което и ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 550,00 евро – разноски в настоящото производство