Решение № 114 от 11.05.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Сливен, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20222200500162 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 103/14.02.2022 год., постановено по гр. дело № 20212230102412 по описа на Районен съд Сливен с което е осъдена НЗОК , Булстат: ***,със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ГППМП М.Б.“, гр. Сливен, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя д-р Н.П.Б.., на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД сумата 2 155,13 лева /две хиляди сто петдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, получена въз основа на писмена покана № 29-05-131/23.08.2016 година, издадена от Директора на РЗОК, гр. Сливен без правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2021 година до окончателното изплащане, както и сумата 511.13 лева /петстотин и единадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща разноски по делото.

С решението е отхвърлен предявения от „ГППМП М.Б.“ против НЗОК иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 26.01.2019 година до датата на предявяване на иска на 24.06.2021 година в размер на 527.41 лева, като неоснователен и е осъдено „ГППМП М.Б. да заплати на НЗОК сумата 29.49 лева /двадесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ , представляваща разноски по делото.

Против това решение са подадени две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба е подадена от ответника чрез представител по пълномощие и с нея се обжалва решението в частта в която НЗОК е осъдена да заплати на „ГППМП М.Б.“ гр.

1

Сливен, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от д-р Н.Б., сумата от 2155,13 лв., получена въз основа на Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-05-131/23.08.2016 год., издадена от Директора на РЗОК - Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2021 год.

Твърди се, че решението в тази част е неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и необосновано. Ищецът ..ПТПМП М.Б.“ гр. Сливен, с ЕИК: *** е лечебно заведение по смисъла на чл. 8 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и в това си качество на осн. чл.59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване е сключило с НЗОК, чрез териториалното си поделение РЗОК - Сливен договор за оказване на извънболнична медицинска помощ № 200459/13.02.2015 год., както и Допълнително споразумение № 2/12.05.2016 год. към сключения договор. По силата на сключения договор между НЗОК в качеството на възложител и „ГППИМП М.Б.” ООД, в качеството на изпълнител, последният се е задължил да оказва на посочените в чл.1, ал.1 от Договора лица първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), а възложителят се е задължил да заплаща ПИМП съгласно приложение №1А към чл.1 и приложение №1Б към чл.1 от Постановление № 57 от 16.03.2015 год. на Министерския съвет за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 от 330 (обн. ДВ, бр.21 от 2015 год.) (ПМС №57 от 2015 год.) и Договор № РД-НС-01-2 от 29.12,2014 год. за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015 год. между НЗОК и БЛС (Договор № РД-НС- 01-2/29.12.2014 год. между НЗОК и БЛС) (обн. ДВ, бр.5 от 2015 год.). Съгласно чл. 51 от договора, същият се е сключил за срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2015 год. и е в сила до приемането на нов или при промяна на действащия НРД. Безспорно е и че контролен орган по чл.72, ал.2 от 330 при извършване на проверка, назначена със Заповед № РД-09456/12.07.2016г. на Директора на РЗОК - Сливен в лечебното заведение е констатирал, че „ГППИМП „М.Б.” ООД е допуснало превишение на определения брой МДД по бл. M3НЗОК № 4 в размер на 2 155.13 лв. за първото тримесечие на 2016 год., в резултат на което е издаден протокол за неоснователно получени суми, а след това и писмена покана за възстановяване на суми № 29-05-131/23.08.2016г./ППВС/ за възстановяване на сумата от 2155.13 лв. В настоящия случай на ЛЗ е удържана сумата от 2155,13 лв. на 26.01.2019 год., след като писмена покана за възстановяване на суми № 29-05-131/23.08.2016г. е влязла в законна сила и на годно правно основание, а именно Решение № РД-НС-04- 24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Обявеното за нищожно Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК е от категорията на подзаконовите нормативни актове, а спрямо подзаконовия нормативен акт е въведена специална правна норма на чл.195, ал.1 от АПК.

Съгласно тази норма подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Щом АПК изрично регламентира действието на отменителното решение на съда от момента на влизането му в сила и след обнародване, при това без да го свързва с действието на оспорения нормативен акт, уредено отделно в чл. 190, ал. 1 АПК, няма основание правните последици от акта, действал като норма за поведение при висящо негово оспорване, да бъдат отречени като ненасгьпили. Нищожните актове поначало не пораждат правни последици, но в случая законодателното разрешение е 2 съобразено с характера на оспорвания акт като нормативен, т.е, от тази разпоредба се налага извода, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Със съдебното решение не се премахват породените от оспорения подзаконов нормативен акт правни последици от датата на неговото издаване, а се премахват от деня. в който съдебният акт влезе в сила и за в бъдеще. Излагат се аргументи и в обобщение се иска да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията. Претендират се разноски за двете инстанции.

Втората въззивна жалба е подадена от ищеца чрез представител по пълномощие и с нея е обжалвано решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 26.01.2019 год. до 24.06.2021 год. в размер на 527.41 лева и е осъдено лечебното заведение да заплати на НЗОК направените по делото разноски в размер на 29.49 лева. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че при неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД обезщетение за забава се дължи от поканата. И това е така, тъй като при нищожност има специално правило - чл. 34 ЗЗД - според което връщане на полученото се дължи, когато договорът бъде признат за нищожен. Правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е елемент от фактическия състав на чл. 34 ЗЗД. При нищожност на сделката, поради противоречие на закона, е налице начална липса на основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД . За да бъде възстановяването пълно, то недобросъвестната страна следва да заплати и лихвата за обезщетението. Така и предявеният иск по чл.86 от ЗЗД, като основателен и доказан по размер, следва да бъде уважен. В обобщение се иска да се отмени решението в частта с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на лихва за забава в размер на 527.41 лева и е осъдено лечебното заведение да заплати на НЗОК, гр. София направените по делото разноски в размер на 29.49 лева като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови решение по съществото на спора, с което да бъде осъдена Националната здравноосигурителна каса да заплати на „ГППМП М.Б." ООД сумата от 527.41 лева представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода от 26.01.2019 год. до датата на завеждане на иска 24,06.2021 год. Претендират се разноски.

В жалбите не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

Не са подадени писмени отговори на жалбите.

В с.з. за първия въззивник не се явява представител. В писмено становище от представител по пълномощие се поддържа подадената жалба.

В с.з. за втория въззивник не се явява представител.В писмено становище представител по пълномощие оспорва основателността на подадената от насрещната страна жалба и поддържа подадената от тях..

3

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в едната обжалвана част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Няма спор по фактите.

По начало, за да се уважи искът за реализиране на отговорност за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, е необходимо да е налице фактическият състав, включващ три кумулативни елемента: даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; изначална липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия.

По делото са безспорно доказани и трите предпоставки. Ищецът, в чиято тежест е било това, е доказал категорично, че е дал имущественото благо /в случая - че процесната сума е принудително събрана чрез извършено удържане/, както и че то е попаднало в патримониума на ответника, но последният не е успял успешно да опровергае липсата на основание – тоест – да докаже наличието на такова, а именно - че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото.

Установено е безспорно, че Решение № РД- НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл.

59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на НЗОК, е подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен с Решение № 1341 от 31.01.2019 г. постановено по адм. д. № 8647/2018 г. на тричленен състав на ВАС, което е било потвърдено с Решение № 333 по адм.д. № 6284/2019 г. на петчленен състав на ВАС.

Въззивникът се брани с отменителен правоизключващ довод, че към момента на удържане на претендираната сума това решение е било валиден акт, който е породил правни последици, които се запазват след прогласяване на неговата нищожност, което прогласяване има действие занапред, но няма обратно действие с оглед специалната разпоредба на чл. 195 АПК.

4

Въззивният състав не споделя това виждане. Цитираната норма сочи, че правните последици възникнали от подзаконов нормативен акт, дори и в случаите на нищожност, се уреждат служебно от компетентния административен орган, а не ex lege.

Не може да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно основание, на което ответникът е удържал исковата сума и това обуславя отхвърлянето на главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като неоснователен.

За да обявят нищожността на Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн.ДВ, бр.25 от 31.03.2016 г., съставите на ВАС са приели, че тези така общо формулирани дейности обхващат и засягат твърде широк кръг от обществени отношения, подлежащи на законодателно уреждане, както е предвидено в Конституцията на РБ, ЗЗО и други законови и подзаконови нормативни актове и не на последно място с Национален рамков договор, но са извън предоставената материална компетентност на НС на НЗОК, поради което уреждането им с Решение №РД-НС-04-241/29.03.2016 г. води до нищожността на последното. Следователно, имайки този фундаментален порок от момента на създаването си, актът, като нищожен не е породил правните си последици от самото му издаване.