Определение № 545 от 18.06.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Разград, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора М. Нейчева

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20253300500293 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 1760 / 04.06.2025 г. по частно гражданско дело № 20253330100967 по описа за 2025 година на Районен съд – Разград, в ЧАСТТА, с която е оставено без уважение Заявление с вх.№ 5034/22.05.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Е. Х. С. с ЕГН: **********, адрес: ********* за заплащане на неплатена главница в размер на 288,27 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 32,56 лева. дължимо за периода от 20.10.2024 г. до 20.03.2025 г.; по Договор за потребителски кредит Профи Кредит стандарт №40025010384.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Позовава се на съдебна практика - Определение № 14 от 3.01.2019 г. на ОС Варна по в. ч. т. д. № 1917/2018 г., Определение от 9.05.2019 г. на ОС Габрово по в. ч. гр. д. № 145/2019 г., Определение от 21.05.2019 г. на ОС Габрово по в. ч. гр. д. № 171/2019 г. и др. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и бъде издадена заповед за изпълнение относно горепосочените суми. Излага подробни съображения.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК, приложим съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, като предвид възраженията в частната жалба следва да добави следното:

1

Производството по делото е образувано пред първоинстанционния съд по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Х. С. за заплащане на неплатена главница в размер на 288,27 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 32,56 лева. дължимо за периода от 20.10.2024 г. до 20.03.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 110,45 лева: неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 135 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лева. начислени на 20.12.2024 г., 40,91 лева лихва за забава за периода от 21.05.2024 г до 20.03.2025 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че Е. Х. С. е заплатил на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД общо сума по договора е в размер на 489,40 лева, с която били погасени 4 погасителни вноска по плана и частично следваща. Уточнява се, че лихвите за просрочие били начислени върху дължимите суми за главница и възнаграждения за закупени допълнителни услуги.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението, тъй като процесния Договор за потребителски кредит №30043026194 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че са извършени плащания в размер на 489,40 лева /неправилно посочени от първоинстанционния съд 7 017,52 лева/, които надвишават размера на главницата от 450 лв., заявлението е оставено без уважение.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното:

Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал.

3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и 2 изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи 2 по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др.

Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен Годишен лихвен процент 40.90 % и ГПР 48.00 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Освен това, посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по 3 кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.

Предвид изложеното, доколкото заявителят признава, че са извършени плащания в размер на 489,40 лева /неправилно посочени от първоинстанционния съд 7 017,52 лева/, които надвишават размера на главницата от 450 лв., заявлението правилно е оставено без уважение.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение 476/30.05.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500267 по описа за 2025 година, Определение 346/30.04.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500214 по описа за 2025 година, Определение 335/27.04.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500213 по описа за 2025 година, Определение 336/27.04.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500212 по описа за 2025 година, Определение 319/23.04.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500191 по описа за 2025 година, Определение 285/07.04.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500184 по описа за 2025 година, Определение 257/27.03.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500171 по описа за 2025 година, Определение 265/31.03.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500170 по описа за 2025 година, Определение 270/01.04.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500169 по описа за 2025 година, Определение 285/07.04.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500184 по описа за 2025 година, Определение 257/27.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500171 по описа за 2025 година, Определение 265/31.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500170 по описа за 2025 година, Определение 270/01.04.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500169 по описа за 2025 година, Определение 269/01.04.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500165 по описа за 2025 година, Определение 268/01.04.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500164 по описа за 2025 година, Определение 266/31.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500155 по описа за 2025 година, Определение 222/11.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500118 по описа за 2025 година, 4

Определение 224/11.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500116 по описа за 2025 година, Определение 223/11.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500114 по описа за 2025 година, Определение 203 / 05.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500113 по описа за 2025 година, Определение 188 / 25.02.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500108 по описа за 2025 година, Определение № 179/20.02.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500106 по описа за 2025 година, Определение № 180/20.02.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500105 по описа за 2025 година, Определение № 173/19.02.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500100 по описа за 2025 година, Определение № 95/27.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500046 по описа за 2025 година, Определение № 109/28.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500060 по описа за 2025 година, Определение № 93/27.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500057 по описа за 2025 година, Определение № 94/27.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500047 по описа за 2025 година, Определение № 58 от 20.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500027 по описа за 2025 година, Определение № 69 от 22.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500026 по описа за 2025 година, Определение № 30 от 13.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500014 по описа за 2025 година, Определение № 32 от 13.01.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500012 по описа за 2025 година, Определение № 44 от 14.01.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500011 по описа за 2025 година, Определение № 33 от 13.01.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500010 по описа за 2025 година, Определение № 17 от 08.01.2025г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500001 по описа за 2025 година, Определение № 12 от 08.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500499 по описа за 2024 година, Определение № 11 от 08.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500485 по описа за 2024 година, Определение № 651 от 12.12.2024г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500476 по описа за 2024 година, Определение № 653 от 13.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500475 по описа за 2024 година, Определение № 649 от 12.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500473 по описа за 2024 година, Определение № 642 от 09.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500456 по описа за 2024 година, Определение № 634 от 05.12.2024г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500448 по описа за 2024 година, Определение № 638 от 05.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500440 по описа за 2024 година, Определение № 582 от 11.11.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500411 по описа за 2024 година, Определение № 576 от 11.11.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500395 по описа за 2024 година, Определение № 499 от 18.09.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500356 5 по описа за 2024 година, Определение № 485 от 16.09.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500359 по описа за 2024 година, Определение № 526 от 02.10.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500358 по описа за 2024 година, Определение № 497 от 18.09.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500326 по описа за 2024 година,Определение № 423 от 26.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500291 по описа за 2024 година, Определение № 414 от 24.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500284 по описа за 2024 година, Определение № 400 от 19.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500283 по описа за 2024 година, Определение № 388 от 09.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500269 по описа за 2024 година, Определение № 396 от 16.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500268 по описа за 2024 година, Определение № 378 от 05.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500250 по описа за 2024 година, Определение № 377 от 05.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500248 по описа за 2024 година, Определение № 376 от 05.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500247 по описа за 2024 година, Определение № 360 от 28.06.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500249 по описа за 2024 година, Определение № 350 от 28.06.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500239 по описа за 2024 година.