Решение № 163 от 10.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Русе, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20234500500145 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

П. Т. Н. обжалва Решение № 1 647 от 22.12.2022г, постановено по гр.д.№ 3412/22 по описа на РРС в частта, в което предявеният от него срещу „Н.Б.“ЕООД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука над сумата от 4 100лв до 16 100лв е отхвърлен като неоснователен. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение в тази част. Съдът в противоречие със събраните по делото доказателства е приел причинените му вреди, периода за възстановяването му, както и че и към момента на разглеждане на делото състоянието му все още не е било такова, каквото е било увреждането.

Считат, че размера на определеното от съда обезщетение не съответства на характера и степента на търпените от него болки и страдания. Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи предявеният от него иск в пълен размер. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият „Н.Б.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Русе счита жалбата за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. Претендира направените във въззивната инстанция разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

П. Т. Н. е работил в „Н.Б.“ЕООД на длъжност„т.к.“ по силата на трудов договор № 1266 от 19.08.2020г. На 04.12.2020г по време на изпълнение на трудовите му задължения е претърпял трудова злополука, определена като такава с Разпореждане № 84 от 14.12.2020г на НОИ, ТП-Русе.

1

Вследствие на злополуката е получил „фрактура вертебре“ / счупване на прешлен от гръбначния стълб/ и „луксацио на дясна раменна става“ / пълно разместване на ставните повърхности на дадена става/, за което е бил в болница в периода от 04.12.2020 до 09.12.2020, видно от представената по делото Епикриза. По време на болничния престой е извършена оперативна интервенция, по време на която е извършено закрито наместване на дислокация на рамо. За фрактурата на поясен прешлен е извършена имобилизация с митела поради невъзможност за сядане. П. Н. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за тези увреждания в периода от 09.12.2020 до 01.06.2021г, като 6 дни в болничен режим и от 04.12.2020 до 01.06.2021г при домашен режим. Според представените по делото амбулаторни листи от извършени прегледи на Н. при специалист във връзка с горните увреждания и към 11.05.2021г същият е продължавал да се оплаква от болки в кръста. Тези увреждания са установени и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза като освен тях Н. е имал и подкожна колекция от кръв в дясна тилно-слепоочна област. Според вещото лице възстановяването на подкожните хематоми е за период около 1-4 седмици.

Изкълчването на раменната става след нейното наместване, обикновено при липса на усложнения се възстановява в период от около 2-3месеца, а при счупване на гръден прешлен, възстановителния период е около 8-12 месеца.

В периода от 28.06.2021 до 02.07.2021 Н. е бил в платен годишен отпуск. След това е бил на работа, но от показанията на св. П., който е бил с Н. по време на инцидента и са работили заедно и след връщането му на работа, се установява, че тъй като свидетелят знаел каква травма е получил ищеца, той не му давал да вдига тежко, тъй като не знаел доколко се е възстановил, а и ищеца му казвал, че носи колан. Св.П. не му разрешавал и да се качва на стълба докато са работили заедно.

Със Заповед № 671 от 31.12.2021г трудовите правоотношения между П.

Н. и „Н.Б.“ ЕООД са прекратени по взаимно съгласие.

От показанията на св.Я. се установява, че когато видял Н. в края на лятото на 2021г той бил трудно подвижен. Оплаквал се от болки в кръста. Н. се движел на собствен ход, но според свидетеля си личало, че го боли, защото не ходел изправен, а бил леко приведен. Ищецът му казал, че бил с пристягащ колан, който го обездвижвал допълнително, за да калцира правилно прешлена. Според свидетеля той продължавал да носи колан, но понастоящем походката му била подобрена. Оплаквал се, че и понастоящем не можел да носи тежко.

От показанията на св.К., която е баба на ищеца, се установява, че след като внукът й се прибрал в дома си след болничния престой, само лежал по гръб и не можел да става повече от един месец Не можел да отиде и до тоалетна, поради което свидетелката се налагало да го обслужва като му купила уринатор и подлога. За да го изкъпе викала негова приятелка, за да й помага да заведат ищеца в банята и да го върнат в леглото. След около месец и половина започнал да сяда в леглото с помощта на свидетелката. По-късно започнал да се придвижва с патерици, за да може да отиде до тоалетна. Около 4-5 месеца се подпомагал с патерици. След това като помощно средство ползвал бастун докато се върне на работа след болничния му. Не се налагало да ходи на рехабилитация. Оплаквал се от болки в счупеното и към днешния момент ползвал ластичен колан, за да придържа кръста му. Все още не можел да вдига тежко. След инцидента се затворил в себе си.

2

Св.И., която е приятелка на ищеца, до около м.март 2021 се налагало да помага на ищеца при хранене и придвижване, а след това той сам започнал да ходи до тоалетна, хранел се сам и емоционално бил по-добре. Тогава се придвижвал с помощта на патерици. До този момент тай се тормозел, че има нужда от чужда помощ и дори плачел. След това от яд започнал да се обслужва сам. През м.септември 2021г се придвижвал без патерици, но ходел с колан. Според свидетелката тогава не бил толкова депресиран, както в началото. Казал и че психически се чувства по-добре.

При така установената и в първата инстанция фактическа обстановка относно получените от Н. увреждания вследствие на трудовата злополука и съпътстващите ги болки и страдания и периода на възстановяването му, въззивният съд намира, че преценката на първоинстанционния съд относно обезщетението, което следва да репарира тези вреди с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, е неправилна. Ищецът е бил в продължителен болничен заради получените увреждания до 01.06.2021г, т.е в период от шест месеца от настъпилата трудова злополука. Преценката на лекуващите лекари е била, че това е минимално необходимият период за възстановянето му от уврежданията. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че през целият този период ищецът е имал болки в кръста, придвижвал се е с помощта на патерици, а в период от един месец след увреждането е бил на легло. Установено е, че докато се върне на работа през м.юли 2021г ищецът е ползвал като помощно средство за придвижване бастун. И към този момент същият е изпитвал болки и е ползвал медицински колан за кръста си, който продържава да ползва и понастоящем. От свидетелките показания се установява, че и към момента на изслушване на свидетелите от съда, ищецът не се е възстановил напълно като продължава да не може да носи тежко. От тези показания се установява, че е напуснал работата си при ответника в края на м.декември 2021г защото не можел да се справя с работата си. Установено е, че дори и когато се е върнал на работа, св. П., с който е работел заедно, не му позволявал да носи тежко, както и да се качва на стълба, именно заради травмите, които е получил преди това. При тези доказателства, а и с оглед приетата съдебно-медицинска експертиза, а и устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание, въззивният съд намира, че периодът на възстановяване на ищеца е значително по-дълъг от този приет от първоинстанционния съд, както и че към момента на разглеждане на делото ищецът не е бил напълно възстановен здравословно, макар и състоянието му да е било значително подобрено. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че при връщането му на работа, той е бил относително възстановен и е бил във възможност на изпълнява трудовите си задължения. Ако това е било така, не е било необходимо св.П. да извършва значителна част от трудовите задължения на ищеца. В този смисъл въззивният съд намира, че обезщетението, което в пълен обем би репарирало причинените на Н. вреди вследствие на трудовата злополука от 04.12.2020 е в размер на 18 000лв. От тази сума следва да се приспадне получената от Н. сума като застрахователно обезщетение от третото лице помагач „Д.О.з.“ЕАД в размер на 1 900лв и на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 16 100лв. В този смисъл решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 4100лв до 16 100лв е неправилно и следва да се отмени в тази част и вместо него се постанови друго, с което на ищеца се присъди допълнително обезщетение в размер на 12 000лв. Върху същото се дължи законна лихва от деликта до окончателното 3 му плащане.

В тежест на въззиваемия е адвокатско възнаграждение на адв.Е. М., на основание чл.38 ЗА, който съдът определя по реда на чл.7, ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 1480лв В тежест на въззиваемия е и допълнително държавна такса за първата инстанция в размер на 480лв и държавна такса по сметка на РОС за въззивната инстанция в размер на 240лв.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1647 от 22.12.2022, постановено по гр.д.№ 3412/22 по описа на РРС в частта, в която искът на П. Т. Н. срещу „Н.Б.“ЕООД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на 04.12.2020г е отхвърлен над сумата от 4 100лв до 16 100лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Н.Б.“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Русе, *** да плати на П. Т. Н., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.*** със съдебен адрес-адв.Е. М.-Русе, у*** по посочената в решението на РРС банкова сметка и сумата от 12 000лв, представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука на 04.12.2020, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.12.2020г до окончателно плащане.

Решението в частта, в която искът на П. Т. Н. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука е уважен за сумата от 4100лв, като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Н.Б.“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Русе, *** да плати на адв.Е. М.-Русе, у***, на основание чл.38 ЗА, сумата от 1480лв адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Н.Б.“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Русе, *** да плати допълнителна държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 480лв, а по сметка на РОС държавна такса за въззивното производство в размер на 240лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Н.Б.“ЕООД- Д.О.з.“ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление-гр.София, район ***

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1месечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5