Решение № 655 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300500630 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от адв.Д.Д., като пълномощник на Л.

Ж.Ж. от гр.Пловдив против Решение № 3305/ 13.10.2022г. по гр.д.№650/ 2022г. по описа на РС-Пловдив, ХХгр.с., в частта, в която е признато за установена дължимостта на вземания на жалбоподателя спрямо дружеството „Делта кредит“ АДСИЦ, предмет на издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4948/ 2021г по описа на ПРС. С жалбата се оспорва получаването на всички представени по делото уведомления за цесии с твърдението, че реално само едно от тях е било получено от жалбоподателя / на С.Г.Груп/ относно нов кредитор – „МТ Прожект“ ЕООД, на същата дата на която – 28.04.2010г. е било сключено споразумение с това дружество, въз основа на което обстоятелство жалбоподателят оспорва материалноправната легитимация на ищеца „Делта кредит“ АДСИЦ, в каквато насока са развити съображения въз основа на текста на цитираното споразумение. На следващо място се излагат 1 доводи за нищожност на сключеното Споразумение от 28.04.2010г. поради липса на законово предвидено съдържание на основание чл.14 ЗПК /отм./ във вр.с чл.26, ал.1 ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения от „Алфа кредит“ АДСИЦ установителен иск. Претендират се разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „Делта кредит“ АДСИЦ, в който се оспорва жалбата като неоснователна, по подробно изложени в становището съображения, иска се потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на юриск.възнаграждение за настоящата инстанция.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства , намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна в срока по чл.259, ал.1 ГПК, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, явява се процесуално допустима.

По предявените обективно съединени искове по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.240 ЗЗД безспорно се установява, че жалбоподателят е получател на потребителски кредит Ваканция № 63-49/ 2007г в размер на 10 000 лева с период на изплащане 96 месеца за периода 30.05.2010г – 30.11.2018г. с първоначален кредитодател „Алфа Банка“, чрез клон „Алфа Банка – клон България“ , при ЛП – 6,95% , ГПР-7,1692%, с общо дължима сума в размер от 10 144,05 лв.

Първоначалният кредитор „Алфа Банка – клон България“ е цедирала вземанията си по цесионен договор от 25.03.2010г. с купувач „С.Г.Груп“ ООД, описани в Приложение №1 към договора, а на следващата дата с цесионен договор от 26.03.2010г. „С.Г.Груп“ ООД цедирало вземанията на купувача „МТ Прожект“ ЕООД . Впоследствие по цесионен договор от 29.03.2010г „МТ Прожект“ ЕООД е цедирало вземанията си на „Алфа кредит„ АДСИЦ – преименувано на „Делта кредит“ АДСИЦ, съобразно Приложение №1 към договора/ видно от заверен препис от извлечение от Приложението №1-Списък на вземанията към този договор/ л.56 по делото/, както и заверен Списък на предадени копия на оригинални документи / л.72/, в който под №280 е включен жалбоподателят по процесния договор № 63-49/ 2007г. За описаните цесии са представени три броя уведомления по чл.99, ал.

3 ЗЗД. Сред представените уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД / л.49 по делото/ това за първото прехвърляне на вземането на датата 25.03.2010г. на 2

„С.Г.Груп“ ООД съдържа отбелязване за получаването му лично от длъжника, което обаче е с неясно отразяване на месеца от годината 2010г., съдържащо зачеркване в тази част от записа, поради което не може да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателя като възражение, това уведомление да е било получено на датата на сключеното впоследствие Споразумение от 28.04.2010г.

По делото е представен погасителен план по Споразумение от 28.04.2010г. с 2010г „МТ Прожект“ ЕООД, по силата на което жалбоподателят е признал съществуването на непогасено вземане по сключения с „Алфа банка – клон България“ в размера му от 10 144 лева, като се е задължил за неговото пълно погасяване относно остатъка му на равни месечни вноски от по 150 лева в периода от 30.05.2010г. до 30.11.2018г. Процесното задължение съобразно заключението на вещото лице Й. П. по СТЕ е било изпълнено в периода 01.06.2010г – 10.01.2011г. в размер на сумата от 900 лева, след което други плащания не са постъпили.

Видно от Договор от 06.10.2006г. „Алфа кредит“ АДСИЦ / преименувано впоследствие на „Делта кредит“ АДСИЦ/ в качеството си на дружество със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел / действал към процесния момент, и отменен впоследствие със Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, ДВ,бр.21/ 12.03.2021г./ е възложило на „Алфа кредит мениджмънт“ ЕАД , последното в качеството на обслужващо дружество управление на вземанията, вкл. събиране на придобитите вземания, съобразно чл.18, ал.1 и сл. от цитирания специален Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Инициираното съдебно производство е от първоначалния кредитор - преименуваното дружество „Делта кредит“ АДСИЦ/, с което е бил сключен първоначалния договор от 2007г. като източник на задължението на жалбоподателя, предмет на заповедното производство по чл.410 ГПК, продължило в исковото производство за установяване на главното и акцесорните вземания за мораторна лихва, по чл.422, ал.1 ГПК, установени по размер по депозираното заключение на в.л. П. на СТЕ.

Поддържаното с настоящата жалба възражение относно недоказана материалноправна легитимация на ищцовото дружество е неоснователно.

3

Видно от представения по делото / л.63/ договор пак от 29.03.2010г. дружеството „Алфа кредит мениджмънт“ АД е възложило на „МТ Прожект „ЕООД, тук като обслужващо дружество на основание чл.18, ал.2 ЗДСИЦ, извършването от свое име, но за сметка на „Алфа кредит“ АДСИЦ / после „Делта кредит“ АДСИЦ/ извънсъдебно събиране на вземания на „Алфа кредит“ АДСИЦ, включващо и действия по организиране и осъществяване на контакт с физическите лица, длъжници по потребителските договори, изясняване съществуването на вземанията. В изпълнение на този договор е и сключеното на 28.04.2010г. Споразумение , с което е признатото от длъжника по основание и размер главното вземане и задължението за погасяването му на равни месечни вноски. Следователно към датата на сключване на споразумението ищцовото дружество е било титуляр на вземанията срещу ответника, а „МТ Прожект“ ЕООД е сключило споразумението с ответника в изпълнение на задълженията си по договора с ищеца за събиране на вземания, според който извършва действия от свое име, но за сметка на ищеца. Това споразумение няма как да отговаря на изискванията на чл.14 ЗПК / отм./, която разпоредба въвежда изисквания за действителност на договора за потребителски кредит, които са неотносими към сключеното в последствие Споразумение от 28.04.2010г. относно основанието и размера на непогасеното парично задължение на жалбоподателя, признато от последния и установено от СТЕ по делото. Като е стигнал до аналогични фактически и правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди поради неоснователност на въззивната жалба.

На основание чл.78, ал.8 ГПК , вр. с чл.37 ЗПП и НЗПП на въззиваемото дружество следва да се присъди юриск.възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК , въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3305/ 13.10.2022г. по гр.д.№ 650/ 2022г. по описа на ПРС – ХХ гр.с. в обжалваните му части.

В необжалваните части решението е влязло в законна сила.

Осъжда Л. Ж. Ж., ЕГН: ********** да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ, 4

ЕИК: 175145295 сумата 150 лв / сто и петдесет лева/ - юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5