Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 27.05.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 607/2026
Вид
Решение № 209
Подписан
27.05.2026
В сила
19.06.2026
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 ал.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14 ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.14 ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Плевен, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20264430200607 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 26-0256-000023/27.02.2026 г. на НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, на А. Н.

К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 лв./255,65 €/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Изтъква, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като не е налице пълно описание на извършеното нарушение и неговите обстоятелства, вкл. – посоката на движение на автомобила, начина на установяване на нарушението и собствеността върху управляваното превозно средство. Наред с това, оспорва правилността на НП като изтъква, че не е собственик на същото превозно средство и не е знаел за служебното прекратяване на неговата регистрация, като в тази връзка, се позовава на задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност – НП да бъде отменено поради „маловажност“ на случая.

1

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения и пледират за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 €, съобразно представен списък /л.101 от делото/

За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУДОЛНА МИТРОПОЛИЯ – представител не се явява; в придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №1131657/12.02.2026г. от страна на В. А. С. – полицейски служител при РУДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетелите К. Г. М., Г. Е. Г. и нарушителя – А. Н. К.. Съставен е за това, че на 12.02.2026г. около 21:57 часа, в гр.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, на ул. „***“ с ул. „***“, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, с прекратена регистрация, считано от 10.02.2026г. - нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

С Постановление от 25.02.2026г. по пр.пр.№1344/2026г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК и бил уведомен административнонаказващият орган, за обсъждане административнонаказателната отговорност на дееца. При описания процесуален развой и сезирането от страна на Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А. Н. К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 лв./255,65 €/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.28 – 29, л.69 – 73 от делото/. Не са налице претендираните от жалбоподателя, нарушения на процесуалните правила и 2 по-конкретно – по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН - тъй като не е налице пълно описание на извършеното нарушение и неговите обстоятелства, вкл. – посоката на движение на автомобила, начина на установяване на нарушението и собствеността върху управляваното превозно средство. Следва да бъде подчертано, че внимателното запознаване с фактическата обстановка, отразена в АУАН/НП разкрива, че са налице достатъчно фактически данни относно това кога, къде, какво е било извършено, като в тази връзка Съдът намира, че макар и лаконично в своята обстоятелствена част, НП отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН; също така следва да бъде подчертано, че въпросите относно собствеността на лекия автомобил, неговата посока на движение и „начина“ на установяване на административното нарушение, представляват факти и обстоятелства, които не се ползват с правно значение в контекста на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, респ. – тяхното непосочване в АУАН/НП, по никакъв начин не се е отразило негативно върху упражняване правото му на защита. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.

Относно неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите В. А. С., К. Г. М., Г. Е. Г., С. Ю. Н., писмени доказателства /л.20 – 27, л.37 – 38, л.54 – 64, л.87 – 91, л.97 – 100 от делото/. Показанията и на четиримата свидетели, разпитани по делото са относително подробни, безпротиворечиви, не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги кредитира. Същите показания са в подкрепа на отразената в НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните писмени доказателства по делото и по-конкретно – справки за регистрацията и собствеността на процесния автомобил, представени от ОДМВР-ПЛЕВЕН.

Наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка /още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена/, като няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за водачите, да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само 3

МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните условия на време, място, обстановка, жалбоподателят А. Н. К. не е изпълнил това свое задължение, а е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано по съответния ред – със служебно прекратена регистрация на 10.02.2026г. В този смисъл, деянието се явява обективно съставомерно.

От друга страна, във връзка със субективната страна на деянието, от особено значение за правилното изясняване обстоятелствата на случая, са показанията на свидетелката С. Н. – собственик на л.а. „****“ с рег. № ****.

Същата потвърждава, че нито е била известена от органите на МВР за извършената служебна дерегистрация на превозното средство на основание чл.143 ал.10 ЗДвП, нито – е знаела за така извършената дерегистрация по друг начин, респ. - не имала обективната възможност да уведоми ползвателя на превозното средство към 12.02.2026г. – А. К., за това обстоятелство. Следва да бъде подчертано, че показанията на свидетелката не се опровергават от други доказателствени материали, събрани по делото, включително, от страна на административнонаказващия орган, не бяха представени доказателства в обратния смисъл. Следователно, незнанието на този факт, изключва умисъла относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства, че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост – изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е. същото деяние е несъставомерно от субективна страна, като А. Н. К. е административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е извършил. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на Закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е неправилно – и следва да бъде отменено. При този изход на административнонаказателното производство и съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва да бъдат възложени върху ОДМВР-ПЛЕВЕН. Следва да бъде отбелязано, че от страна на административнонаказващия орган, е отправено бланкетно - немотивирано възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, като същевременно, не се установяват аргументи в подкрепа на така твърдяната прекомерност, в светлината на чл.36 ал.3 ЗА /чл.63д ал.2 ЗАНН/. Поради това, на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ПЛЕВЕН следва да бъде осъдена да заплати на А. Н. К. ЕГН:

4

********** паричната сума в размер на 300 € /триста евро/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №607/2026г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №

26-0256-000023/27.02.2026 г. на НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, с което на А. Н. К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 лв./255,65 €/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

На основание чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ПЛЕВЕН да заплати на А. Н. К. ЕГН:

********** паричната сума в размер на 300 € /триста евро/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №607/2026г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14 - дневен срок от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5