Определение № 20079 от 01.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43995/2025
- Вид
- Определение № 20079
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20079 гр. София, 01.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110143995 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. И. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.
Ищцата е представила документ, който следва да бъдат приет като писмено доказателство по делото.
Искането на ищцата да бъдат задължени ответните дружества да представят Договор за паричен заем №4786591 от 28.04.2023г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Договор за предоставяне на гаранция № 4786591, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД съдът намира за относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Останалите доказателствени искания на ищцата следва да бъдат оставени без уважение като неотносими към предмета на спора.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.140а, ал.1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл.140а, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.06.2026г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищцата- препис и от отговора на исковата молба, подаден от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от „Файненшъл България“ ЕООД.
ПРИЕМА като доказателство по делото Справка за кредитна задлъжнялост от 1
Централния кредитен регистър.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението Договор за паричен заем №4786591 от 28.04.2023г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението Договор за предоставяне на гаранция № 4786591.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищцата.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени от С. Н. И. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и срещу „Файненшъл България“ ЕООД са пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК за признаване за установено, че Договор за паричен заем №4786591 от 28.04.2023г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожен поради противоречието му със закона, респективно Договор за предоставяне на гаранция №4786591 от 28.04.2023г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен поради противоречието му със закона. При условията на евентуалност са предявени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за признаване за установено, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем №4786591 от 28.04.2023г. и на чл.3 от Договор за предоставяне на гаранция №4786591 са нищожни като противоречащи на добрите нрави и на императивните норми на чл.143, ал.1, и чл.146, ал.1 от ЗЗП
Ищцата С. Н. И. твърди, че на 28.04.2023г. сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем №478691, като намира, че същият е недействителен поради противоречието му със закона. Поддържа, че съдържащата се в него клауза за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като с уговорения лихвен процент в размер на 35% се нарушават добрите нрави, изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т10 от ЗПК и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Излага съображения, че същият не отговаря и на действителното приложимия, тъй като счита, че възнаграждението на гаранта представлява скрита лихва. Поддържа, че клаузата за възнаградителната лихва е и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, като по отношение на нея не са изпълнени и изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК за посочване на „условията за прилагане“ на лихвения процент.
Обоснова, че уговореното в полза на фирмата-гарант възнаграждение представлява разход по кредита, тъй като е индикатор за общото оскъпяване на кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, поради което следва да бъде включено в ГПР. Поддържа, че неговото изключване от ГПР съставлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Твърди, че по този начин кредиторът е 2 нарушил правата на потребителя, тъй като не е посочил по ясен и разбираем за него начин всички разходи по кредита, лишавайки го от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение за връщане на предоставената му в заем сума. Завява, че сключеният с „Файненшъл България“ ООД договор за предоставяне на гаранция е недействителен на собствено основание, поради което съдържащата се в него уговорка за заплащане на възнаграждение не е породила своите последици. Твърди, че поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на обезпечение противоречи и на добрите нрави, като трансформираната във „възнаграждение на гаранта“ неустойка в размер на 1 199 лева излиза извън присъщата за неустойката обезщетителна функция и е в прекомерен размер спрямо получената заемна сума от 1 500 лева. Поддържа че клаузата за ГПР е нищожна, тъй като в нея не са включени всички разходи по кредита. Сочи, че договорът за потребителски кредит не е породил действието си и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, тъй като в съдържанието му не са включени всички права на потребителя. Счита, че по отношение на посочените от него пороци на договора не може да намери разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като същият не би могъл да бъде сключен без недействителната му част. Обосновава недействителност и на сключения договор за предоставяне на поръчителство. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който ответникът оспорва редовността и допустимостта на подадената искова молба. Намира, че ищцата няма интерес от предявяване на иск срещу него, доколкото задълженията й към настоящия момент са погаси от „Файненшъл България“ ЕООД. Излага съображения, че сключеният между тях договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на закона. Твърди, че размерът на лихвения процент като част от ГПР е в рамките на предвиденото в чл.19, ал.4 ЗПК ограничение. Сочи, че при наличие на нормативно установена горна граница на разходите по договорите за потребителски кредит /чл. 19, ал. 4 ЗПК/, част от които е лихвеното задължение, съдебната практика приема за валидна и непротиворечаща на добрите нрави уговорка, при която договорната лихва надвишава двукратния, респ. трикратния размер на законната лихва. Твърди, че договорът за потребителски кредит е в съответствие и с изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, като лихвеният процент по договора е фиксиран и ясно посочен в чл.2, т. 6 от договора. Счита, че договорът отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, тъй като в него е посочен както ГПР, така и общата сума, дължима от потребителя, а също и условията за издължаване на кредита от потребителя. Заявява, че ГПР включва всички разходи по кредита, което в процесния случай е само задължението за възнаградителна лихва.
Поддържа, че заемодателят няма задължение да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията на договор, тъй като съгласно чл.11, ал.1, т.10 общата дължима 3 сума и ГПР се изчисляват към момента на сключване на договора. Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя. Поддържа, че предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, както и че същото е присъщ белег на всеки договор за кредит. Твърди, че предоставянето на гаранция не замества процедурата по оценка на кредитоспособността на длъжника. Оспорва твърденията на ищеца, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. С оглед на изложеното отправя искане към съда за отхвърляне на предявения срещу него иск.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от „Файненшъл България“ ЕООД, с който ответникът оспорва редовността на предявените искове и тяхната допустимост. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция отговаря на законовите изисквания и е валиден. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора за кредит не противоречи или нарушава добрите нрави и закона, като излага подробни аргументи в тази насока. Твърди, че всеки потребител- относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него, с оглед на което договорът не би могъл да бъде определен като неравноправен. Въз основа на изложеното отправя искане към съда за отхвърляне на предявения срещу него иск.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата п о предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за предоставяне на гаранция с посоченото от нея в исковата молба съдържание, включително и на оспорените от нея клаузи което противоречи на императивна законова разпоредба, респективно на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат наведените от тях възражения.
С оглед становището на страните и на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между С. Н. И. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен Договор за паричен заем №4786591 от 28.04.2023г., а между С. Н. И. и „Файненшъл България“ ООД е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция №4588927 от 13.09.2022г, както и че в посочения в договора за паричен заем ГПР в размер на 4
41,44% е включена като разход единствено уговорената възнаградителната лихва.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5