Определение № 91 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Атанас Ст. Атанасов

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601610 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл. 341, ал. 2, във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. М. – защитник на подс. М. Ф.

А., срещу протоколно определение от 10.12.2025 г., постановено по НОХД № 3830/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 2 състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, както и са потвърдени мерките за процесуална принуда „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. и „забрана за напускане пределите на Република България“.

Софийският апелативен съд намери, че не са налице формални пречки да бъде разгледана депозираната жалба по същество. Атакуваното определението е постановено в разпоредително заседание на 10. 12. 2025 г., а жалбата е депозирана на 12. 12. 2025 г. - преди да изтече 7 дневния срок за атакуване на определението и от страна която притежава процесуална легитимация да го атакува пред по-горна съдебна инстанция.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна.

Относно твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със съдържанието на обвинителния акт:

Основното оплакване в частната жалба е, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, тъй като не съдържал конкретни факти относно участието и ролята на обвиняемия М. Ф. А. в твърдяната организирана престъпна група, както и че мястото на извършване на престъплението било посочено общо – „гр. София“, което според защитата водело до ограничаване правото на защита.

Настоящият въззивен състав не споделя тези доводи.

1

От съдържанието на обвинителния акт е видно, че прокурорът е изложил подробно, последователно и структурирано фактическата обстановка, като е индивидуализирал както времевите и пространствените рамки на инкриминираната дейност, така и конкретните функции и принос на всеки от обвиняемите, включително на обвиняемия А..

По отношение на последния в обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, че същият е участвал в дейността на организираната престъпна група, като е съдействал при осигуряването и регистрацията на моторни превозни средства, използвани за транспортиране на мигранти, е изпълнявал преводаческа функция при контактите между ръководителя на групата и останалите участници, предвид обстоятелството, че част от тях не владеят български език, е присъствал на срещи, свързани с организацията на превозите и логистиката на групата, участвал е в разпределянето на автомобили и шофьори, както и при натоварването на мигрантите и е получавал възнаграждение за извършваната от него дейност в рамките на престъпната структура.

Същевременно в обвинителния акт са ясно очертани периодът на участие – от месец март 2023 г. до 19.09.2024 г., както и мястото на осъществяване на престъпната дейност, а именно гр. София, като логистичен и организационен център на дейността на групата по транспортиране и временно настаняване на мигранти.

В този смисъл посочването на гр. София като място на извършване не представлява формално или абстрактно обозначаване, а е съобразено с характера на престъплението по чл. 321 НК, при което предмет на обвинението е трайното участие в структурирано сдружение, а не извършването на отделни, изолирани действия на конкретни адреси.

Апелативният съд намира, че изложените в обвинителния акт факти ясно очертават фактическите рамки на обвинението, в които следва да се развие съдебното следствие, и дават възможност на обвиняемия да разбере какво точно поведение му се вменява като престъпно, за кой период и в рамките на каква престъпна структура, което е и целта на разпоредбите на чл.

246, ал. 2 и ал. 3 НПК.

Доводите на защитата, че описаните действия не са доказани или не отговарят на действителността, касаят оценката на доказателствата и доказателствената съвкупност, които съгласно изричната забрана на чл. 248, ал. 4 НПК не могат да бъдат предмет на обсъждане нито в разпоредителното заседание, нито в настоящото производство по чл. 249, ал. 3 НПК.

При тези данни въззивният съд приема, че не са налице отстраними съществени процесуални нарушения, свързани със съдържанието на обвинителния акт, които да са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

Относно мерките за процесуална принуда:

Софийският градски съд правилно е съобразил тежестта на повдигнатото обвинение, характера на инкриминираната престъпна дейност и необходимостта от осигуряване участието на обвиняемия в наказателното 2 производство. Налагането едновременно на мярка за неотклонение „парична гаранция“ и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ не представлява недопустимо двойно обезпечаване, а е съобразено с целите на закона.

Според настоящият съдебен състав първоинстанционният съд като е приел, че не са налице отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита, и като е потвърдил мерките за процесуална принуда, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 във вр. чл. 249, ал. 3 от НПК‚ Апелативен съд- София, НО, 3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.12.2025 г., постановено по НОХД № 3830/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 2 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Атанас Ст. Атанасов

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601610 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл. 341, ал. 2, във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. М. – защитник на подс. М. Ф.

А., срещу протоколно определение от 10.12.2025 г., постановено по НОХД № 3830/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 2 състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, както и са потвърдени мерките за процесуална принуда „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. и „забрана за напускане пределите на Република България“.

Софийският апелативен съд намери, че не са налице формални пречки да бъде разгледана депозираната жалба по същество. Атакуваното определението е постановено в разпоредително заседание на 10. 12. 2025 г., а жалбата е депозирана на 12. 12. 2025 г. - преди да изтече 7 дневния срок за атакуване на определението и от страна която притежава процесуална легитимация да го атакува пред по-горна съдебна инстанция.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна.

Относно твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със съдържанието на обвинителния акт:

Основното оплакване в частната жалба е, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, тъй като не съдържал конкретни факти относно участието и ролята на обвиняемия М. Ф. А. в твърдяната организирана престъпна група, както и че мястото на извършване на престъплението било посочено общо – „гр. София“, което според защитата водело до ограничаване правото на защита.

Настоящият въззивен състав не споделя тези доводи.

1

От съдържанието на обвинителния акт е видно, че прокурорът е изложил подробно, последователно и структурирано фактическата обстановка, като е индивидуализирал както времевите и пространствените рамки на инкриминираната дейност, така и конкретните функции и принос на всеки от обвиняемите, включително на обвиняемия А..

По отношение на последния в обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, че същият е участвал в дейността на организираната престъпна група, като е съдействал при осигуряването и регистрацията на моторни превозни средства, използвани за транспортиране на мигранти, е изпълнявал преводаческа функция при контактите между ръководителя на групата и останалите участници, предвид обстоятелството, че част от тях не владеят български език, е присъствал на срещи, свързани с организацията на превозите и логистиката на групата, участвал е в разпределянето на автомобили и шофьори, както и при натоварването на мигрантите и е получавал възнаграждение за извършваната от него дейност в рамките на престъпната структура.

Същевременно в обвинителния акт са ясно очертани периодът на участие – от месец март 2023 г. до 19.09.2024 г., както и мястото на осъществяване на престъпната дейност, а именно гр. София, като логистичен и организационен център на дейността на групата по транспортиране и временно настаняване на мигранти.

В този смисъл посочването на гр. София като място на извършване не представлява формално или абстрактно обозначаване, а е съобразено с характера на престъплението по чл. 321 НК, при което предмет на обвинението е трайното участие в структурирано сдружение, а не извършването на отделни, изолирани действия на конкретни адреси.

Апелативният съд намира, че изложените в обвинителния акт факти ясно очертават фактическите рамки на обвинението, в които следва да се развие съдебното следствие, и дават възможност на обвиняемия да разбере какво точно поведение му се вменява като престъпно, за кой период и в рамките на каква престъпна структура, което е и целта на разпоредбите на чл.

246, ал. 2 и ал. 3 НПК.

Доводите на защитата, че описаните действия не са доказани или не отговарят на действителността, касаят оценката на доказателствата и доказателствената съвкупност, които съгласно изричната забрана на чл. 248, ал. 4 НПК не могат да бъдат предмет на обсъждане нито в разпоредителното заседание, нито в настоящото производство по чл. 249, ал. 3 НПК.